Първи впечатления от UWE
Специалността ми е „Журналистика, медии и културология“ (Journalism, media and cultural studies), води се joint honorus.
Предметите са: Журналистика (Journalism writing), Основи на медиите и културологията (Media and Cultural Studies Foundations), „Новини, медии и общество“ (News, media and society) и „История на медиите и културологията“ (History of media and Cultural Studies).
Ученето е разделено на две. Първо са лекциите, след тях – семинарите.
Лекциите са с дължина час и са просто водене на записки, където няма пряко участие от страна на студентите. Семинарите са след лекциите и са между два и три часа. Тъй като сме около 130 души, сме разделени на групи от от 5, 6 души, така че има възможност да се обсъжда и коментират темите.
Факт е, че още от самото начало се започва сериозно учене.
Освен задължителната литература и учебника, има по един симпатичен списък от минимум 25+ книги на предмет, които е желателно да бъдат прочетени, за да можеш да напишеш нещо смислено в есетата си, а не просто да повтаряш анализите от учебниците. Освен допълнителните книги за четене и учебника, всяка седмица всеки предмет има допълнително четене, за да вникнеш за какво точно иде реч за тази лекция. Също така е желателно да се подготвиш за семинара.
Преподавателите очакват от теб да присъстваш както на лекциите, така и на семинарите. Също така от теб се очаква да се подготвен и да можеш да бъдеш адекватен участник в обсъжданията. Не става да си мълчиш или да се съгласяваш с каквото другите са казали преди теб.
Също така ме впечатлиха, не само че имат приемни часове (и не само са там, но и много се радват, че си дошъл да си поговориш с тях), но си имаш и тютори отделно за всеки предмет, които помагат допълнително, ако имаш някакви проблеми, имаш нужда от съвет или си блокирал.
След започването на учебната година няма кой знае колко време за губене. Изпитите започват от Ноември и са доста сложни, особено при положение, че започваш от нулата.
Оценяването също е доста интересно.
Пронцентно е, като се започне от минимума – 40%, което отговаря доста точно на ТРОЛ (но също не е особено лесно да ги изкараш като оценка), та се стигне до 80+%, което до колкото разбирам са единици за целия университет (и са на ниво готови за пубикация в журнали по специалността).
Макар първата година да не влиза в крайната ти оценка (просто трябва да си изкарал над 40% процента), пак не са толкова лесни нещата, особено при положение, че поправителна сесия няма.
Издъниш ли се дори на един изпит, изхвърчаш от университета. А на предмет имаш по два изпита. (Да, дори да се издъниш на единия от двата изпита на предмет излиташ.) Учебната година има три семестъра.
С две думи… учи се, та пушек се вдига. Всеки ден. По няколко часа. Отделно от това се чете. Някак трябва да ходиш на работа, да се храниш и да спиш също така…
Като цяло, имаш изпити… в големи количества.
До този момент аз поне имам два движа два проекта, да напиша две есета 2500+ думи (едното от които ми е три реда самото заглавие, а според преподавателя е твърде сложно за първокурсници, но това не променя факта, че трябва да се предаде), да направя анализ на две книги, да направя анализ на постановка, да напиша статия на сериозна тема, анализ на колежка и това до 30 Номеври. След това имам горе долу още толкова за Декември.
Честно казано, аз се разминавам леко. Като гледам какво имат някои специалности, не знам как се очаква тези деца да доживеят до трети курс. Или до Коледната ваканция.
********
След няколко дни ще драсна малко повече и за колегите, за там, където живея и пр.
Сега отивам да чета.
До скоро.
