21 candles
Преди три години написах разказчето „21 свещи“. Беше въображаем диалог между 18 годишната мен и предполагаема ми 21 годишна версия.
Днес го изнамерих и беше доста интересно да видя какви са били очакванията ми и представите ми, че трябва да бъда.
Малко идеализирано, доста високи изисквания, но интересното е, че повечето неща съм ги постигнала или са в процес на постигане.
Нещата, които предполагах, че трябва да бъда на 18, сега си давам сметка, че сега съм ги осъществила.
Например самопознаването, какво искам да бъда, къде съм, каква съм, какво искам да постигна.
Това е доста сложен процес, които съмнявам се да е приключен или че ще приключи някога изобщо, поне докато дишам. 
Зрелостта не е нещо, което се придобива с конкретна възраст, а с опит, със събития, с излизане навън и живеене. С поемане на рискове, с грешки и с хубави моменти.
Най-трудно е да се отърсиш от невъзможните изисквания или представи, които имаме благодарение на културата ни и сам да си изградиш света.
Звучи лесно, но е ужасно трудно да надраснеш собствената си културна среда и минало.
Но пък е нещо, което си заслужава да се направи.
Една идея по-свободен, гъвкав и спокоен се чувстваш.
~
Днес празнувам, поканила съм куп любими хора, ще има торта, балони (толкова за надрастването на културната среда, ок, да се споразумеем, част от културната среда, може би? ), подаръци… Ю. вече се разписа с томче на Борхес, което е твърде испанско за вкуса ми, но определено е вълнуващо четиво.
Давам си сметка, че никога не съм се чувствала по-спокойна, уверена и подготвена за бъдещето.
Може би ми е и за последен път, преди да ме погълнат всичките ми нови занимания, проблеми, трудности и прочие неща, които съставляват живота на един 20+ индивид и съм в затишие?
Тези неща са както си ги направиш, нямам нищо против като порастна да стана като М. или другото М. Или като Б., която е ходещото и дишащо доказателство, че всичко, от което един човек се нуждае в този живот е ентусиазмът да го живееш.
Ще видим нататък какво ще се случва. 
Пожелавам ви усмивки и радвайте се повече на живота.
Не на „материалността“, а на онези „малки“ неща, з акоито вече от месец, два блогърите коментират и описват.
Поздрави.
Аз отивам да видя сметката на моите 21 свещички.
Е.
(П.П. Заминавам на 7, така че не съм сигурна, че ще ми остане време да постна преди това. Ако не се засечем, очаквайте пряко включване от Англия, Бристол.)
Честито! И най-вече поздрави за това, че знаеш какво искаш от живота.
Честито, хлапе
*Roars with anger*
You are what you want to be when you realize what you are, doesn’t matter what age that comes with. It can be at the age of 18, at the age of 13, at the age of 21… It’s all different. If it didn’t happen when you were 18, you can only blame yourself, it doesn’t always have something to do with growing up and experience, and age. You could have been the same as now back then, if you weren’t, it’s all your fault.
*grin*
And one must wonder, how did the cake taste? Coffee and chocolate, bleh… still, I wish I stayed to try it.
Bain Ragecrest Hardtime
Mmm, definig yourself comes with living.
And sorry but I can’t take seriously anybody who believes that he’she is full grown person on the age of 12.
Yes… it could happen but it is not too belivable.
It happens when it happens and it is different for everybody.
You can’t set a line by age…
Just watch the behaviour.
People around you can help you, assist you, guide you… or completely confuse you.
So… stop trying to be a smart ass and try listening to the other people’s words. May be they are not right but you owe them at least to hear what they have to say.
We missed you yesterday though…
The cake was pretty neat but the candles were missing.
Макар и със закъснение: Честит Рожден Ден!
Много усмивки в Англия. И си носи чадър. 
I pity other people, as you know, and listening to them won’t get you that self definition you want so much. And haha-at the candles. And actually, we can agree on something – it all happens differently for everybody, but in my opinion, it has nothing to do with other people. When you do it, you do it yourself, you „snap“ by yourself.
Chestito i oshte po-golyama da porastnesh! Pazi si vsichko, koeto pishesh, niama tolkova interesno chetivo, kolkoto sobstvenia ti jivot, cheten godini po-kysno:)
Dano si izkarala nezabravimo na praznika:)
Оппаа, включвам се твърде късно! Е, все пак честит рожден ден „на патерици“.
А аз и на 36 години си имах торта със свещички.
Ако се чудиш откъде „изникнах“ – от време на време „прескачам“ тук от Муша Буша.
Колкото повече, толкова повече както е казах Мечо Пух.
Муша аз затова го поддържам блога (т.е. И затова).
Дарина – мерси много
Ти. Твоето 18 годишно аз, твоето 21 годишно аз. Твоето себепознание. Това, което ти искаш да бъдеш и да постигнеш. Сама да си изградиш света.
На света има много повече от теб, много, много повече от себепознание и себеразбиране. Понякога трябва да се замислиш какво си направила за другите, а не само колко нови нива от себе си си развила.
Да познаеш себе си действително не е лесно, определено е много трудно. Но дали е чак толкова необходимо, колкото е трудно? Дали не е по-важно да опознаем света около себе си, а не всеки милиметър от образа в огледалото? Твоето аз е много голямо , но светът е много по-голям и много по-разнолик и много по-многоизмерен. Постарай се да се вглеждаш повече в останалите, опитвай се да опознаеш техния свят, така както се опитваш да опознаеш и изградиш своя. В противен случай рискуваш да ги нараниш много жестоко и то дори без да го искаш и без да го осъзнаваш. И точно това е най-лошото – че болката е огромна, а е нанесена непредумишлено.
Честит празник.
Честито и само напред
„И точно това е най-лошото – че болката е огромна, а е нанесена непредумишлено.
Честит празник.“
Ухаха, не че смятам да оспорвам написаното, но много се изсмях. Това ако не е просто най-добрия начин да кажеш честит двадесет и първи рожден ден, ще си изям левия крак. Като „Вероятно си наранила и ще нараниш сума ти хора по начина, по който се опознаваш, карайки ги да страдат от огромна болка, но… Честит празник.“ Уау, сър, трябва да ви стисна ръката. Вашето пожелание сгрява сърцето и звучи като нещо, написано в мой стил, хехе. Поздравления!
Бейн Хартайм
„And sorry but I can’t take seriously anybody who believes that he’she is full grown person on the age of 12.“
ИИиииии настъпваш първото нещо, което ще те научат ъв всеки скул ъв менъджмент – никога не ползвай тоя критерий, ама никойа никога. Една огромна червена светлина трябва да светва в главата ти само при идеята, че може да преценяш хората на тоя принцип.
Доказано е (не за целите на управление на персонала,между другото) че хората не стават по-добри с натрупване на опит/години. Добрия ръководител никога не трябва да поставя под съмнение мнението на околните, без оглед на опита и годините им.
За мен човек, който може да използва този аргумент и на общо основание да реже тоя и оня…. Просто не ползва главата си по предназначение.
Пожелавам ти след десет години да мислиш различно. Щото ако не – в лоша посока се е задвижил тоя свят.
п.п. фийл фри да ме разпнеш на петолъчка за това изказване, да ме баннеш и каквото още се сетишш – т’ва си йе твоя блог, пишеш каквото душа ти оттърва.
Аз не казвам, че няма изключения.
Казвам, че са… изключения.
Честито и и много успех
браво съименничке:), напредваш, а и осъществяваш една моя мечта – Бристол.
браво.
Колко време там?
честитооооооо