Съобщение от София Червенкова
„Дуплика“
По случайност си проверих facebook акаунта.
И като съобщение съм получила ей това:
Здравейте Енея.
Казвам се София Червенкова, доскоро водех сутрешния блок на Re:tv с Явор Дачков.
Пиша Ви, защото искам да знаете, че разбирам вашето отношение към реакцията ни от заглавието на първа страница в „наш” вестник, засягащо трагичната смърт на ваш познат.
Искам да отговоря на въпроса Ви „Кое им беше толкова смешно?”
Лично за мен смешно беше, че колкото и да сме претръпнали на такива заглавия, намирам заглавието от този вестник за повече от неадекватно, за изкривено и по никакъв начин не ме кара да повярвам в подобна информация. Иронията беше насочена към безкрайно неадекватно отношение и стил, блокиращи всякакво човешко възприемане на самата новина, защото не смятам, че е моя работа да раздавам присъди за нечия редакторска политика.
По повод лепнатия етикет ‘гей’, за който гадаете, че може също да е предизвикал такава реакция – бих ви върнала отново на горния текст.
Казвате, че не е смешно нито за вас, нито за близките и приятелите на момчето. Напълно разбирам какво означава тази трагедия. Но аз ви пиша за друго.
Самата Вие определяте този вестник като долнопробен. Не чета подобни вестници, а личната ми позиция за подобни заглавия е вероятно по-крайна и от вашата.
На друг Ваш въпрос – „Колко повреден трябва да си, за да можеш да цвилиш от смях в такъв случай” мога да кажа само следното:
Не е смешно, трагично е. До такава степен, че те провокира и се опитва да те направи повреден, а да му се присмееш понякога е един от вариантите да го отхвърлиш.
Дано поне донякъде съм отговорила на въпросите, които поставихте.
София
Става дума за отговор на въпросите (по-скоро фрустрация и възмущение) спрямо водещите на RE: старт, когато се смяха с глас на новината за смъртта на човек. Подробностите ето тук.
Супер адекватен отговор, поздравления!
Написаното не я оправдава. И Дачков започна да прекалява с този тип поведение. От което, разбира се, само губи.
Скоро мисля да пусна и своя отговор, който й изпратих.
За сега ми е интересно кой как възприема текста.
Дано не те засегна, но и аз мисля, че оправданието не става. Не става. Замазване на положението. Смяла се заради непрофесионалната квалификация?? Ти нали също учиш журналистика, Енея – би ли се смяла в случая? Би ли се забавлявала с камуфлажа, вместо да се съсредоточиш в проблема? Не знам, не знам… Лошото име на журналистическата гилдия е страшно широко разпространено вече, вярвам, че ти няма да си такава, но прекалено много станаха тия, дето избиха основата на доверието в твойте колеги… и защо? Защото вместо да се ограничава „жълтата“ медия (без значение от кой вид), „нормалната“ медийна среда и тя става жълта… И на никого не му пука достатъчно – щом нищо не се променя. Та, извинения ли? Ха. Една журналистка, айде да не казвам коя, докара на мой близък роднина инфаркт – защото го наклевети в нещо, което не беше вярно. Когато жена му отиде да й иска сметка и да разбере откъде са дошли обвиненията, твоята колежка казала: „Ами аз така чух.“ Представяш ли си? Журналистка, която прави цяла статия и вкарва някого в болница заради нещо, което „била чула“. А и да не би случаят да е единствен… Извинявам се, че точно на теб ги говоря тия неща, много съм набрала наистина, не само покрай роднината, а и по други поводи.
Мисълта ми е, извиненията 5 пари не чинят, защото следващия път неадекватностите се повтарят. Дори виновниците персонално се повтарят. Жалко е.
Извини ме за дългия коментар (който се проточи и във времето, защото имше някакъв проблем с постването:)) и всичко най!!
Интересни са ми две неща:
1. Енея, ти писа ли им възмутено писмо или те са чели блога ти.
2. Защо казва „доскоро водех..“ – уволнили са я, напуснала е, няма вече сутрешен блок или са спрели RE: TV (съжалявам, не я следя и не знам) И по-важното, това че вече не работи там, свързано ли е с въпросната случка (с присмиването)?
А иначе според мен чест им прави, че се извиняват.
И пак казвам, не ги виня, че са се разсмяли. В тия помии се пишат такива глупости, че понякога наистина е смешно. Няма да забравя статията за едно момиче, което пърдяло със сила 7-ма степен по скалата на Рихтер. Имаше подробен разказ, как още като се родила, пръднала и ударната вълна отхвърлила доктора няколко метра, как като малка й било голям проблем това с пърденето, ама като попорастнала, открила, че може да убива птици по този начин и вече семейството й нямало проблеми с пуйките за Деня на благодарността. Един вид хепиенд. Всичко това беше написано без грам шега, цяла страница и дори имаше „снимки на момичето“. Дълго време си пазих тази страница и я показвах наляво-надясно и всички се пукаха от смях. Е, не можеш да ме виниш, а и всички останали, че не съм се замислил дали пък случайно не е истина и горкото момиче няма този проблем. А и дори да беше така, пак е супер смешно, мамка му. Да, верно, че в случая с твоя приятел изходът е фатален. Но все пак заглавието звучи идиотски, нелепо и по някакъв начин смешно. Ако аз го бях прочел, нямаше да се замисля, че въпросният човек е близък на някого. Не знам дали въобще бих повярвал, че статията не е измислена, както повечето неща в тези „вестници“. Много се разписах пак, извинявай. Спирам рязко и тъпо. Лека нощ
Енея, съжалявам за твоя приятел.
С обясненията си София Червенкова на практика ти се е извинила, не знам какво очакваш повече от нея, едва ли е нужно да си посипва главата с пепел.
Сутрешното им предаване с Явор Дачков беше супер свежо, сега явно има размествания в ReTV и Явор Дачков не го виждам. Нормално (и забавно) е да има такива предавания, в които се обсъжда пресата (всички телевизии го правят). Тези новини са създадени от други медии и ReTV не носят отговорност за тях. Новите, които те създават, са наистина сериозни.
Доброто (все пак има и добро) в цялата случка е, че сериозните журналисти се съобразяват с блогърите и че ползват разни канали за комуникация с публиката си.
Влади, ти сам го казваш – има голямо значения начинът, по който се съобщава 1 новина (от какъвто и характер да е тя). В случая тук гадното отношение е на 2 пъти – веднъж с уродливото заглавие, и 2ри път с отношението на друг професионалист – колега на сгафилия. Колкото си по-навътре в 1 материя, толкова по-малко реагираш на „външната“ й страна – ако си професионалист, т.е. ако работиш за материята, а не за себе си в нея.
Естествено, че е по-добре да има извинение, отколкото да няма; въпросът е, че и да има, нищо не се променя – нито в този случай, нито във всеки следващ.