–

Наскоро почина мой познат.
Случаят беше повече от неприятен.
Преди малко чух водещите на РЕ: старт да цвилят като ненормални от смях, докато четяха публикация в някакъв долнопробен вестник за смъртта на същия този човек.

В първия момент дори не можах да реагирам.
Самата публикация бе озаглавена „Отчаян гей се закла с циркуляр“.
Абстрахирам се от малоумника написал заглавието. Всички сме претръпнали на подобни изцепки благодарение на „24 часа“ и „Труд“.
Истината е и че по-ужасяващи е имало.

Това, което не ми го побира главата е… кое им беше толкова смешно?
Че човек се е самоубил ли?
Или че се е самоубил с циркуляр?
Много смешно, няма що.

Или може би смешното беше, че е бил гей?
Не мога да разбера какво общо има това, че е бил гей със смъртта му?
Има ли някакво значение сексуалната ориентация спрямо смъртта?
Или е някакво неписано правило „ако става дума за малцинства, случаите никога не са трагични, само смешни“?

Не беше смешно.
Никак даже.
Нито на мен, нито на близките и роднините, приятелите на момчето.
Няма и как да е смешно.

И дори и да не те засяга теб лично, дето си от другата страна на тази публикация, представи си, че ставаше дума за твой близък тогава. Или за теб.
Или пък просто си помисли нормално ли е да се подиграваме на чуждата болка и загуба.
Колко повреден трябва да си, за да можеш да цвилиш от смях в такъв случай. И колко лесно гей можеше да бъде заменена с всяка една друга дума.
Сексуалността, вярата, полът, възрастта не са извинения, за да тормозиш, подиграваш или игнорираш някого. Това не е нормално, не е редно и в никакъв случай не бива да се толерира.

Абсурдистан, моя любов… само тук докато четат новините за нечия трагедия тя може да ви бъде поднесена със смях.
Мамка му, всички мрънкат и се оплакват колко е зле, обяснява се как политиците ни са такива и онакива, как те са чудесни хора и просто имат лош късмет че са тук…
Само дето има поговорка.
„На зла круша, зъл прът.“