Всички приказват само за избори. „Ама гласувай за този, не за онзи.“, „Ама ти за кого ще гласуваш, а защо?„, „Ама как?„, „А ти знаеш ли, че трябва да гласуваш„, „но„, „ам„, „това„, „обаче„, „защото„, „така„, „инак„…
Пфуй, писна ми!!!
До горе ми дойде от предизборни обещания, мрънкания, врънкания, изнудвания, заплашванния, глупости, сравняване на пишки и дрънкане на глупости.
Да, нямам против, че последните няколко месеца бая работа се свърши (защо сега, а не последните 4 години, питам аз, докато си сърбам чая) и съм доволна, че метрото ходи до работата ми, а не се дондуркам 2 часа в проклетите автобуси (може би трябва да правят изборите на две години, ако за да се активизират имат нужда от избори?), от друга страна проклетите велоалеи ги е рисувал някой ексцентрик, положилтелно архитект, от школата на гения дето сега ни се води главен архитект на София (за тези хора трябва да има специален кръг на Ада, вероятно, населен с техните собствени прозиведения и те са длъжни да ги употребяват вечно, муахахаха) и изобщо не бих казала, че последните 4 години са били цветя и рози, по-скоро крещящи недоразумения и гафове на рояци.
Въпросът е, казват, да гласуваш, да вземеш живота си в ръце и да пуснеш заветната бюлетинка в прозрачната урна и да гледаш отвисоко всички останали, дето не са гласували, защото не виждат смисъла.
Защото после ти ще имаш право да се оплакваш (за разлика от тях), задето нищо не се върши, всичко си е постарому, същите муцуни се дзверят, въртят си шашмите, стават по-богати и само дето си се разходил, и си бил пооблъчен няколко седмици с обещания.
Ти ще имаш моралното право, но за съжаление, ще живееш в същата реалност, както и онези хора, които не разбират защо им се играе по чувството за вина, когато просто няма за кого да гласуват, когато най-доброто, което може да се случи на парламента и обитателите му е пряко попадение на метеорит и когато просто им е писнало от всички тези глупости.
И какво излиза? Че ако имаш акъл за две стотинки няма да гласуваш защото няма смисъл, но пък така нищо не се променя и ситуацията перфектно устройва всичките индивиди от политическия живот. От друга страна, ако много те тресе гражданската отговорност и нямаш мозък за две стотинки, (нещата не са задължително свързани) ще се чудиш ама защо пак те прекараха.
Убеждавам се, че спасението ни е линчуването. Въведем ли веднъж линчуването като алтернатива на изборите (т.е. следизоборно), нещата рязко ще се променят и то все в положителна посока.
От друга страна, казват насилието не е отговора.
Вярно, емиграцията и имиграцията също не са отговора, но са чудесен опит за налучкване.
Но и те не са начина.
Кое е начина тогава?
Как да хванем голямата метла и да изметем всичкия боклук дето се е трупал с години в обществото ни по „високите етажи“. И не мога да не се сетя за лафа, какво най-честно изплува на повърхността.
И все се чудя защо депутатите имат такива абсурдни права. Пък не може да ги съдят, пък имат право на гигантски заплати, пък може да не ходят на работа, пък могат да правят каквото си поискат и имат девет живота, такова, мандата.
Хм.
Та така… всичко това ми е в главата, а утре се очаква да се гласува. А аз се чувствам ужасно манипулирана. От Доган и „доганизацията“, както и от цялото шоу, в което го превърнаха в обществен враг номер едно. От Бойко Борисов и неговите тъжни опити да интелектуалства. От Костов, който приказва глупости в ефир. От наивните Зелени, коието нямат планове за нищо, но иначе са големите надежди на хората.
Изобщо… всичко това ми прилича на нещо режисирано и заснето от Уве Бол.
Та така, избори… ПИСНАХА МИ. Ама честно.
Защото не вждам нови лица, нови идеи, дори и не нови. Алтернативи. Същото си е. И категорично отказвам да съм кучето на Павлов пък макар и оборудвана с повечко лампи.
(това трябва да го пише с големи букви на някое упътване)
