Повече от 3 седмици не мога да намеря време и да публикувам продължението на темата за затворите и разказа посветен на една затворничка.
Твърде много работа, твърде дълги смени и твърде изморена се чувствах, за да се справя с писането на текстовете.
За съжаление, в момента, в който намерих време, вдъхновението ми го няма.
За втори път ми се случва да изгубя думите, които съм искала да кажа, от прекално много заетост.
И тук ми се налага един извод… работата по n часа в офис, всеки ден, по цял ден, е най-добрият начин да се превърнеш в растение.
Бля.
Прескачам тази тема, ще я публикувам в някакъв момент по-нататък.
Също така видях, че краткото редче с такова извинение, но за темата за софийския боклук си е останала драфт и не съм я публикувала, въпреки че бях обещала на един конкретен читател.
Така че, две в едно.
Все пак, от твърде много време не съм писала и реших, че е време да напомня, че още съм наоколо и още ритам.
Поне… шавам.
Абе опитвам се. 
