Смъртното наказание
Билбордът на Азис и Ванко 1 провокира доста крайни реакции, в повечето случаи, конкретизирани около фактът, че Ванко 1 е бивш затворник. Бях доста заинтригувана от пълното недоверие към собствената ни наказателна система и я обсъдих с познати. (Все пак, след като си бил в затвора, на теория се предполага, че си платил дългът си към обществото и бившите ти прегрешения не би трябвало да се използват срещу теб, защото отново си редови гражданин със същите права и задължения като всички останали, нали? Поне това е теорията. Защото ако не смятаме, че наказанието има каквото и да е положително въздействие, защо продължаваме да го практикуваме, а не го променим?) Някои изказаха предпочитание към смъртното наказание, вместо обичайното време зад решетките, защото (би трябвало да) плаши и по-малко хора биха извършали престъпления.
На друго мнение съм, но да го представя като текст се оказа доста сложно и докато се справя с това, реших да пусна един твърде интересен текст на Албер Камю, посветен на смъртното наказание. Макр да не съм напълно съгласна с твърденията му, текстът дава много храна за размисъл.
––
Малко преди войната от 1914 г. един убиец, чието престъпление бе особено отвратително (той бе заклал семейство фермери заедно с децата им), бе осъден на смърт в Алжир. Става дума за селски работник, извършил убийството в някакво опиянение от кръвта, но който бе утежнил положението си, като бе обрал жертвите си. По случая се вдигна много шум. Всеобщо бе мнението, че обезглавяването е твърде меко наказание за подобен изверг. Такова било, както ми казаха, и мнението на баща ми, потресен най-вече от убийството на децата. Във всеки случай едно от малкото неща, които изобщо зная за него, е, че за пръв път в живота си поискал да присъства на екзекуцията. Той стана посред нощ, за да отиде на мястото на наказанието заедно с огромна тълпа хора. Онова, което видя там нея сутрин, не сподели с никого. Майка ми само разказва, че се втурнал като вихър с разкривено лице, отказал да говори, полегнал за малко на леглото и изведнъж започнал да повръща. Той бе открил истината, скрита под надутите формулировки, с които я прикриваха. Вместо да мисли за закланите деца, той вече непрекъснато мислеше само за това тресящо се тяло, което бяха хвърлили върху дръвника, за да му отсекат главата.Вероятно този ритуален акт е доста ужасяващ, щом е успял да преодолее възмущението на един прост и справедлив човек и щом наказанието, което е смятал сто процента заслужено, в последна сметка не е произвело върху него друго впечатление, освен че му е обърнало вътрешностите. Когато висшата справедливост предизвиква само гадене у честния човек, когото тя е призована да защитава, изглежда трудно да се твърди, че тя е предопределена, каквато би трябвало да бъде функцията й, да въдворява мир и ред в града. Напротив, става ясно, че то е не по-малко отблъскващо, отколкото престъплението, и че новото убийство далеч не само не поправя оскърблението, нанесено на обществото, но и прибавя нов позор към първия. Това е толкова вярно, щото никой не смее да говори направо за тази церемония. Натоварените да говорят чиновници и журналисти сякаш имат съзнанието за едновременно срамното и провокиращо нещо, проявяващо се в нея, и са създали за случая някакъв ритуален език, сведен до стереотипни формулировки. Така ние четем на закуска, накрая на вестника, че осъденият е „платил дълга си към обществото“ или се е „изкупил“, или „в пет часа присъдата бе изпълнена“. Чиновниците третират осъдения като „заинтересувания“ или „пациента“, или го обозначават със съкращение. За смъртното наказание се пише само, ако мога така да кажа, под сурдинка. В нашето твърде цивилизовано общество ние познаваме, че дадено заболяване е сериозно по това, че не смеем да говорим за него направо. В миналото буржоазните семейства са се ограничавали да казват, че голямата дъщеря има слаби гърди или че бащата страда от „бучка“, защото туберкулозата и ракът били смятани за малко срамни болести. Това несъмнено е още по-вярно при смъртното наказание, след като всички се стараят да говорят за него само с евфемизми. За политическото тяло то е същото, каквото е ракът за човешкото, с тази разлика само, че никой никога не е говорил за необходимостта от рака. Напротив, обикновено никой не се колебае да представя смъртното наказание като нещо за жалост нужно, което узаконява убийството, тъй като е необходимо, но мълчим по въпроса, защо това е за съжаление. [...]„,<- кликнете тук за остатъка от текста.
—-
Само ти знаеш какво си искал да кажеш. Другите не разбрафме.
Прочети отново моите редове, прочети текста на Камю и помисли ти на какво мнение си относно смъртното наказание и затворите.
Абе глупости, ама нета е пълен с графомани.
Които те карат да правиш мъчителни неща като мислене за повече от пет поредни минути.
А, точно това прави впечатление при тебе – мисленето не е силната ти страна.
Тогава не ме чети, виждаш ли хиксчето горе в дясно?
Не се чувствай призван да ми откриваш велики истини, ако имаше какво да кажеш относно смъртното наказание, щеше да го направиш.
Тъй като очевидно си толкова интелектуално извисен, че темата дори не ти е интересна, бъди така любезен да се разкараш.
Е, аз си имам мнение за смъртното наказание. Мога да го формулирам само в една дума и тя е „Против“. Против, защото смъртното наказание не възмездява и не наказва, в определена степен то дори не плаши, защото всички сме осъдени на „смъртно накзание“. Също така не вярвам, че е по силите на един или няколко души да решават категорично съдбата на друг един или други няколко, изхождайки от собствените си възгледи за морално и неморално. Ами ако стане грешка, кого трябва да убием тогава?
Аз съм съгласен с Камю. И съм си мислил същите неща. Убийството на един човек (бил то и убиец и/или изнасилвач) не връща към живот жертвите му. Доживотният затвор дори е по-тежко наказание…
Но не е само това. В случаите, когато има дори и 0.1% вероятност съдът да допусне грешка, това означава смърт на невинен човек. В Щатите, една от малкото държави, които продължават да прилагат смъртното наказание и днес, такива случаи има документирани. Хващат „убиеца“, намират неоспорими доказателства срещу него, съдебните заседатели го признават за виновен, съдът го осъжда на смърт, губернаторът на щата не го помилва, човекът изгаря на електрическия стол или му инжектират отрова. След 5, 10, или повече години, се оказва, че са допуснали грешка, и истинският убиец… не е бил той. Следва „реабилитиране“… след като човекът вече е мъртъв.
Това никога не би се случило, ако там работеше моделът с доживотна присъда, но не и смъртно наказание…
Време е светът да стане малко по-хуманен, не мислите ли?…
Според мен цялата система има ужасно сериозни още в дефинирането й.
Но за това съм отредила отделна тема, както и един кратък разказ.
Не мисля, че този текст има връзка с модерните дебати по темата. Смъртното наказание в 21 век се извършва с минимализиране на страданието. Класически либерали са го защитавали като по-хуманно наказание от доживотен затвор (John Stuart Mill – Speech In Favor of Capital Punishment,1868). Мисля, че въпросното наказане просто не изпълнява своята функция, разликата в gun crime/murder rate etc. между щати със съмртна присъда и таква без е пренебрижимите 1, 1/2%. От друга стана съмртното наказание предизвиква огрмони ресурсни разхищения в съдилищата, защото в 90% от случаите се стига до най-висша инстанция.
За тези, които са за смъртно наказание нека гледат филма с Кевин Спейси „The Life of David Gale“!
Хм, то доста се е казало против смъртното наказание, аз също смятам, че е излишно, твърде крайно и т.н. …
Ще добавя няколко факта:
-Щатите със смъртно наказание, доколкото се сещам, престъпността всъщност е по-висока (ако ми се занимава ще потърся и конкретен източник и по-точна информация).
-Разходите, свързани с издаването на смъртна присъда, са всъщност доооооста големи. Така че отпада аргумента „защо да ги храним и поим тия изверзи до края на живота им“, при все, че всъщност така не се спестява нищо, а тъкмо обратното.
-Това прокурор да поиска такава присъда, съдийска комисия да я одобри, и човек да я изпълни, си е доста голямо нещо и едва ли им е леко и на тези хора.
-При извършване на престъпление човек най-малко се замисля за последиците.
В крайна сметка – да, отговорът за много хора е „очевидно не“ и е хубаво, че сме се променили в тази насока.
Но не мога да се съглася с едно – хората, които казват „смъртта няма да върне жертвата“, дали си дават сметка, че има престъпления с необратими последствия, за каквото и наказание да си говорим.
Но, за трети път (че да не стане объркване :Р ) си излагам тезата, че такова търесене на реванш не е достойно за нас, хората
.
Прав е бил бащата на Камю, обезглавяването е било твърде леко наказание за тоя изверг.
Всъщност няма адекватно наказание за извършено престъпление. Осъзнаването е личен процес и няма как да ти бъде привнесено отвън или наложено насила.
При присъда с достатъчно дълъг срок човек разполага с времето да преосмисли постъпката си и това е. Убийството и мъченията нанасят повече поражения на участниците от другата страна на решетките, които обаче се движат сред нас и всички са съгласни, че са нехуманни.
Страхът от вечните адски мъки е възпирал доста (религиозни) хора от съзнателно извършване на престъпление, но само защото са вечни и извън човешкия фактор, т.е. няма измъкване. Страхът от човешкото наказание не знам дали има чак такъв ефект – от човешкото правосъдие и затвори измъкването е напълно възможно.
Но ако религиите са имали чак такъв облагородяващ ефект, защо престъпленията и жестокостта в миналото не са били по-малко от сега?
Страхът от собствената съвест работи само при ментално „здрави“ хора. Нарочно е в кавички, защото няма напълно здрави, а и тези, които са избрани да преценяват не е ясно с какви отклонения са…
Принудителният труд е по-скоро оскотяващ и от концлагерите насам е тотално дискредитиран. Не знам дали се практикува още в някоя цивилизована страна. Изобщо трудът има някакъв пречистващ ефект, само ако се предоставя като право, а не като задължение.
А, да… противник съм на смъртното наказание. Но и алтернативите (доживотен затвор, каторга или пък лансираното във фантастиките бъркане в мозъка с цел корекции примерно) не са цвете за мирисане.
Изобщо този проблем с наказанията поражда повече въпроси и колкото и пъти да съм се замисляла, винаги успявам да намеря кошмарната черна страна на всяко решение.
Ок, видях отговорите, чудесно.
Схоту, навъртай се наоколо тези дни, че ще пусна една тема, която ще ми е интересно да те чуя какво ще кажеш.
А колкото за „достойно за нас хората“, подозирам, че това беше доста зъл сарказъм.
Незнам дали не е иронично но нали имаше някаква елементарна статистика за Щатите че всъщност нивата на престъпност са свързани със криминализирането на абортите. Причина за падането на нивото на престъпността в запада и америка през 1990-те е в разрешаването на абортите 20-тина години преди това – много от бедните жени са предпочели аборта пред това да родят деца, които после ще се превърнат в престъпници поради отглеждане в беднотия и обремененост. Увеличеното ниво на престъпността днес се дължи на забраната на абортите вчера.
Аз пък предлагам на убийците да им издигаме паметници и да ги награждаваме с ордени „Стара планина“. Дано тогава „хуманистите“, противници на смъртното наказание да мирясат!
Най-ужасяващото нещо в една екзекуция е, че убийството е институционализирано (готина дума). Виждаш нещо смразяващо, което цялата ти човешка същност приема за такова, но в същото време знаеш, че това е в реда на нещата, че това е прието от обществото за обичайна практика.
Много добре се усеща разликата между нормалното и естественото по време на екзекуция.
Иво, аз лично моето мнение го казвам не от позицията на „хуманист“, а от позицията на човек, който не намира абсолютно никакъв смисъл хора от съдебната система да носят теглото на убийството докрая на живота си, заради някакъв изверг
. Защото ще се учудиш колко е трудно за един мислещ човек да отнеме чужд живот, колкото и оправдано да му се вижда. И не, не говоря само за смъртните наказания, между другото.
И пак така, между другото, е хубаво да прегледаш какво е определението на думата „наказание“ и какво се цели с него. Тогава ще видиш защо някои „хуманисти“ са доволни и без паметниците и медалите, а само с отмяната на смъртното наказание
.
Иво, аз пък предлагам стриктен контрол върху раждаемостта, докато се намали човешката популация до санитарния минимум и ти гарантирам, че тогава и убийците ще се редуцират до рядко явление. Ама ти първи ще скокнеш, че не било хуманно
На хората, на които им се налага да свършат мръсната работа на обществото (произнасянето и изпълнението на смъртна присъда) не им е леко, а започне ли да им харесва – значи имаме още по-голям проблем.
Вместо да се налага да чистим боклука, не може ли просто да не правим толкова много боклук?
@Схоту
Защо си мислиш, че всички хора от съдебната система споделят твоето мнение за смъртното наказание?!
Що се отнася до това какво се цели с наказанието, аз и друг път съм казвал какво мисля, а именно: наказанието трябва да носи преди всичко възмездие, т.е. – нека всеки да получи това, което е заслужил, пък останалите да си правят сметката. Недопустимо е за зверски убийства да пращаме хората на курорт (защото точно това представляват съвременните затвори) и да караме близките на жертвите да ги издържат. Ужасът, който ще изпита престъпника преди смъртта си (макар и причинена хуманно) ще бъде самото наказание за това което е извършил. Естествено, когато говорим за смъртно наказание, трябва да се имат предвид само случаите на причиняване на смърт с изключителна жестокост и серийни убийства. А те не са чак толкова много. Дори и чисто материално погледнато не виждам защо подобни изроди трябва да бъдат оставени да живеят. С какво могат да бъдат полезни те на обществото. Най-много да ги хване някоя амнистия или да им бъде намалено наказанието и да излязат отново да убиват!
@wakeop
донякъде съм съгласен с теб. Контрол върху раждаемостта не е необходим – просто е нужно да има контрол на това дали достатъчно се грижиш за децата си и дали ги възпитаваш правилно. Ако това го има всичко останало си идва на мястото, включително и редуцирането на боклука!
Не казвам, че го споделят, т.е. да са против смъртното наказание. Твърдя, че не би трябвало да им е леко да искат/произнасят/изпълняват смъртна присъда – иначе с какво са по-добри от осъжданите
. А защо пък тогава въобще да трябва да вършат неща против съвестта им?
Между другото, интересно как някои си въобразяват, че знаят великата и изконна Истина, като по този начин отхвърлят с лека ръка казаното от уважавани заради своето мислене хора.
Естествено е, че един Иво е много по-прав, отколкото хората, изготвили хартата за правата на Човека, например, както и създателите на редица конституции, като нашата
.
А ако системата реши, че даден престъпник може да ходи на свобода, то това не означава, че законите са неадекватни, а че тяхното налагане е неадекватно. Или че човекът наистина заслужава да излезе. И в двата случая нямаме довод за налагане на необратимо наказание.
А с това дали са ни полезни престъпниците – ще се учудиш колко много хора трябва да си отидат от този свят, ако ще оставяме само полезните. Без да се обиждаш, но един такъв като нищо може да си ти – откъде да те знаем, че мотаейки се из „нетя“ и пишейки на този форум ти всъщност не бягаш от други свои задължения, т.е. мързелуваш
. Винаги съм твърдял, че не трябва да се съдят другите по-строго отколкото човек съди себе си, другото е просто „нечестно“, двоен стандарт и особено няма място в дискусия на тема „правораздаване“.
Съжалявам за двойния пост, но забравих да се изкажа и за „овъзмездяването“. От край време се е стигнало до идеята, че наказанието не трябва да цели това. Доста се е казало против принципа „око за две, зъб за чене“ – пише го в Новия Завет, Ганди говори за това, като това са само примерите, където този принцип е адресиран по този начин
.
Иначе, не знам дали ти, Иво, си бил в детска градина, но там ако лелката види как Гошо удря Пешо и Пешо връща на Гошо, то тя наказва и двамата. Защото иначе става мазало – както става в една балканска страна, където хората споделят твоите виждания за „овъзмездяването“.
Видиш ли, някой човек е видял резон в извършването на дадена простъпка. Ако държавата отвърне със същото, виждайки тя самата някакъв резон във вършенето на същото действие, тя дефакто не осъжда простъпката. Напротив – казва на останалите „това в определени случаи е правилно“. Е, кой сега ще каже, че осъденият всъщност не е бил прав, случаят не е бил именно такъв?
Именно за това „око за око, паста за зъби“* е грешен принцип от самото начало. Наказанието не е изливане на яд, това е всъщност престъпление, наказанието е превъзпитаване на престъпника.
*някой запознат би ли ме светнал – това графит от СУ ли беше?
За какво превъзпитаване говориш, бе човек!? Тука става въпрос за ОСОБЕНО ЖЕСТОКИ УБИЙЦИ!!! Ти чуваш ли се изобщо какви глупости плещеш! Помисли малко, опитай се сам да достигнеш до логичните изводи, стига само си правил цитати! Това всеки го може. Не знам по каква логика сравняваш престъпниците с хората, които прилагат смъртното наказание. Освен това не виждам да предлагаш алтернатива! Да, знам, че няма!
Подозирам, че пишеш от интернет-кафето на затвора! За тебе следобеден сън няма ли!
А защо категоризирате смъртната присъда като наказание за престъпника? Според мен тя е метод за защита на обществото. Съдебната система не обслужва делата случай по случай, а носи отговорност за цялото общество. Хуманното е да помогнем на обществото, като по-голяма жизнена единица, дори и това да е за сметка на нечий живот.
Чосър беше описал един почти утопичен свят, където част от престъпниците бяха окачествени като „способни да принесат с нещо полезно“ и бяха пратени в специален свят, отделен само и еднствено за тях, без билет за връщане. Там те създаваха свои системи на управление, произведения на изкуството… Швейцарците пък отделят по 4 държавни служителя за превъзпитание на 1 престъпник, годен за превъзпитание.
Изобщо… всяко престъпление и всяка личност трябва да се оценят и от тях да се извлече възможно най-доброто. Не да пращаме хора в трудоспособна възраст да лежат по килиите. Не да осъждаме 70 годишния на 25 години без право на помилване.
Да се разберем. Има престъпници, които са болни и които трябва да се лекуват. А има и престъпници, които са престъпни до мозъка на костите си и трябва да се отстранят като тумор. При всички положения… не ни трябват затвори, а медицински заведения и екарисажи.
Затворите за мен са… законосъобразна вендета.
„А защо категоризирате смъртната присъда като наказание за престъпника? Според мен тя е метод за защита на обществото. “
Светлина, отговорът на този въпрос можеш да го намериш в есето на Албер Камю. Препоръчвам ти го. Малко е дълго, но пък е отлично написано.
„На друго мнение съм, но да го представя като текст се оказа доста сложно и докато се справя с това, реших да пусна един твърде интересен текст на Албер Камю, посветен на смъртното наказание. Макр да не съм напълно съгласна с твърденията му, текстът дава много храна за размисъл.“
Ok, point taken.
>> Смъртното наказание в 21 век се извършва с минимализиране на страданието.
Пълни глупости. Информрай се преди да ги плещиш такива. Жестокостта на смъртните присъди единствено се е увеличавала от френската революция насам.
Хм, смъртното наказание според мен е грешка, но това няма нищо общо с обвинения. Ако някой е извършил предумишлено убийство, без смекчаващи вината обстоятелства, да, смъртната присъда звучи като логичен завършек на нещата. Но идеята, че е възможно да бъде убит невинен човек по погрешка е ужасяваща. Ами човекът, който извършва екзекуцията? Не знам какво му е на него, но не звучи като най-примамливата професия.
текстът на Камю ме дразни със своята поскрита поучителност. Това, до което авторът в крайна сметка успява да стигне с примера за баща си е, че за нас картините имат по-силно влияние отколкото думите. (И да, картинки на обезобразени хора, страдащи от ракови заболявания, върху кутиите с цигари биха имали по-силен ефект, отколкото „късметче“ гласящо че „ти и приятелите ти ще умрете“. Все ми е тая какво слагат, давам само пример).
Та, отвращението към екзекуцията е нормална реакция за един „прост и справедлив човек“ като бащата на автора. все пак, той не е убиец и/или психопат. Авторът какво очаква? Баща му да посочи с пръст трупа и да каже „така му е пада“? Няма прост и справедлив човек, на когото да му допадне подобно нещо. Тази реалност на убийства и екзекуции му е чужда и това по-дяволите е добре. Хората не могат постоянно да се водят по „общата картинка“ и „вселенската справедливост“, след като им показват частен случай. Реално, той вижда как умира човек.
Така както го виждам аз, един човек, склонен да заколи някакви хора, е спрял да съществува. Извинявайте, какво точно да кажа? По-добре го оставете, пък току виж се родил някой принц и получил амнистия…
А, да, и ванко 1. Този човек е все още за затвора. Ако го върнат, това ще е поне някаква справедливост. Колкото до плаката му… ако ще да си сложи цици и да ги отърка в лицето на азис в 5-минутен клип на турски, дреме ми на шапката
Смъртното наказание ме ужасява, възмущава и отвращава. Не мога да приема умъртвяването на човешко същество като административен акт.
Деля хората по този признак-дали го приемат или не.