На път за работа ми се случи да мина покрай ето този билборд. Бях доста изненадана да разбера, че мъжкият гръб нашарен с татуйровки е не друг, а Ванко 1.
Наблюдение:
Голи жени – ок.
Голи мъже – лошо.
Полуголи жени – ок.
Полуголи мъже – клони към лошо.
Полуголи/голи жени, самостоятелно или в група, създаващи асоциации за промискуитет – ок.
Полуголи/голи мъже, самостоятелно или група, създаващи асоциации за промискуитет – много, много лошо. Неморално, гадно, отблъскващо.
Интересно, нали?
Най-интересното е, че в сравнение с 90% от постерите, рекламите и т.н. които висят из София, тези на Азис минават са доста семпли и дори скромни.
И все пак, той е сочен като неморален, отблъскващ и притеснителен за зрителите.
Едно от следствията е, че докато женското тяло е нещо нормално и красиво (макар и в строго конкретна форма), то мъжкото е нещо, което трябва да се крие.
Близостта между мъже е критикувана, стигматизирана и демонизирана. Когато хомосексуални хора настояват за правата си, спрямо тях се реагира сякаш настояват за привилегии, не за равенство.
Но това избщо не е най-странното.
Всъщност обществото ние доста положително настроено към хомосексуалните отношения, докато те са жени.
Твърдо е навлезнала представата, че две жени, които се прегръщат, целуват и т,н.н всъщност не го правят заради себе си, а заради евентуалните мъжки зрители. Т.е. техните отношения не просто не са лична работа, напротив, те са обществен интерес. И докато техните отношения са толерирани, набитият страх от изгубване на мъжествеността създава отрицателен и лош образ на гей-мъжете.
Нека все пак задам въпросът… защо? Кое е толкова страшно, ужасно и отблъскващо при мъжете гейове?
За да отговоря на този въпрос трябва да се върна на много по-предходно отношение между половете.
На стриктното разделение мъже, жени, мъжки роли, женски роли и как обществото приема тези понятия.
На първо време, те са представени като крайности, противоположности.
Теоретично това се е променило, но на практика навсякъде се сблъскваме с примери за би-валентното представяне на половете.
Мъж: активен, силен, строг, лидер, мълчалив, логичен, разумен, интересува се от математика, коли, разбира от технологии, спорт, не чете толкова за удоволствие, колкото за работа. Представен е от тъмни, наситени цветове, ръбове, ъгли, ъгловати форми и фигури. Той е активен и в секса, той чука (да го кажем грубо), във връзките, доминиращ, осигуряващ храна/пари. Той печели одобрение с интелекта си и с притежанията си. Външният вид не е твърде важен, ако има материални придобивки. Има добри приятели (с които никога не показват твърде явно близостта си). Дори и да няма хубав вид, парите му ще му осигурят интерес от страна жените. Жените не са по-важни от приятелите и макар да има възможност да се сдърпат заради жена, по-разпространена е представата, че го преодоляват или че жената е виновна за получената ситуация.
Жена: пасивна, мила, приказлива, тя следва, изпълнява, а не води, поне не отвъд домът и то за конкретни неща, емоционална, красива, неразумна, интересува се от мода, грижа я е за света, съпричастна, чете списания. Представена е от меки, нежни цветове, заоблени форми. Тя е пасивната в секса (чукат я), във връзките, в семейството, грижи се за къщата и отглеждането на децата, доминирана. Нейното основно качество е външният й вид, по което е най-вече оценявана. Другите й качества са доста по-маловажни. Има близки приятелки, но всъщност всички жени са съпернички една с друга, заради МъжЪт. Пример: Джейд Реймънд, Мишел Обама.
Това са доста опростени и малко крайно представени описания, но като цяло добре символизират стереотипите, които царуват в нашето общество. И макар да има много и много изключения, факт е, че те все още са просто изключения, а не правило.
Къде е проблемът?
Проблемът е размиването на границите между двата пола. След като двата пола са толкова различни, то има много строги изисквания към хората, които принадлежат от тези толкова различни лагери. Нали? Да имаш навици, качества и характеристики на другия пол е в повечето случаи нещо отрицателно.
Нещо повече, в нашето общество женския пол е представен като алтернативен, допълнителен (Симон Бовари – „Другият пол“) – признатото състояние на една личност – от мъжки пол.
Пример: човек – м.р., ед.ч. Ако говорим за жена обаче, трябва допълнително да уточним, което автоматично носи със себе си най-разнообразни последствия.
Бидейки алтернативният пол, наред с пасивната й роля и форма, подчинеността й, в очите на обществото, наличието на каквито и да е женски умения и характеристики означава липса на мъжественост, а именно, феминизация. Страхът от загубването на мъжествеността (пряко свързано в подсъзнанието със загубата на пениса, било то в буквален или преносен смисъл) изостря страхът и омразата.
Вътре груповото общуване на мъжете и жените усложнява този проблем, създавайки отрицателен образ и налагайки тормоз над „отклонилия“ се индивид. Пример: появата на феминизма и радикалните му идеи, че двата пола трябва да са равни, че и двата пола са всъщност хора, заслужавайки иизисквайки уважение едни към други. За съжаление,това никак не се харесва, поне не и на мъжете. Последствията: много мъже отричат феминизма и което е по-странно, много жени също. Причината? Разпространеният мит, че феминистките са грозни, дебели (хм, стереотипите за женската красота са друга тема), космати (космати могат да са само мъжете, очевидно), незадоволени мъжемразки, вероятно лесбийки (интересен пример как женската хомосексуалност е представена като нещо отрицателно, когато на мъжете им изнася). Независимо, че хиляди жени, хиляди пъти са доказвали, че феминизмът не е това, тези измислени представи продължават да си съществуват и да бъде вярвано в тях. Което е интересно доказателство, че женското мнение все още се приема като с по-малка стойност и валидност.
Аналогичен пример е спрямо мъжете, които се опитват да работят в сфери, които са приети като „женски“, например медицински сестри.
Защо обаче днес, 21 век я има тази диференциация между половете, когато науката, социологията и психологията отдавна са доказали, че разлики между двата пола практически няма, че повечето е социален конструкт, като изключим чисто физиологическите различия? (първични и вторични полови белези, мускулатура)
Просто: маркетинг. Задълбочавайки теоретичната разлика, се появяват хиляди ниши, където може да се продава, продава, продава. А облъчените хора купуват, купуват, купуват. Нещо повече, те започват толкова активно да вярват в наложените твърдения, че те евентуално стават истина, разпространявайки тези представи от поколение на поколение. Все пак, фактът, че има хора, които преминават тези конкретни социални граници са добър пример, че разликите между мъжете и жените СА социален конструкт, а не са „естествени“, както се опитва да ни убеди Пазарът.
Пример: Мъжете са от Марс, Жените от Венера. Те имат различни желания, интереси, нужди, предпочитания, дори не говорят на един и същи език. Жените готвят, мъжете не могат, има милион реклами, в които мъжът е представен със средната интелигентност на маймуна оставен да вилнее в кухнята. Впоследствие жената трябва да почисти (сложете тук-свободно-избираем-продукт) изпере, сготви и т.н.
Накратко казано, мъжът е представен като безпомощно, зависещо от жената същество. Едновременно с това, точно тази му безпомощност да се справи с елементарни неща като кухненската печка и пералнята показват, че той не е загубил мъжествеността си, придобивайки женски знания и умения.
Странно, но факт.
Спрямо жените виждаме същата система. Жената е представена като любителка на дрехи, козметика, парфюми, бижутерия. Интересното е, че този път се подхожда, че това тя го прави за себе си. А колкото по-добре изглежда тя, толкова повече внимание и обожание от страна на мъжете ще има, което означава, че ще има кой да се грижи за нея, затвърждавайки представата, че жените имат нужда от защита, закрила и някой, който да се грижи за тях финансово. Естествено тя трябва да се отплаща с редовен секс и грижи от домакинско и семейно естество. Което всъщност води до фактът, че тя не го прави заради себе си (стегнете се, кола маска, скубане на вежди, високи токчета, диети, козметика и това всеки божи ден… ), а заради мъжът, за да я хареса той. Тя трябва да стане повече отколкото е, защото очевидно е недостатъчно.
Жените свикват да възприемат себе си като красив обект, който трябва да бъде завоюван, спечелен, запазен, обсипан с подаръци, пасивен в изборите си, дотам докъдето не става дума да намери оптималният за обгрижването й мъжки екземпляр. Ако не го е постигнала, значи се е провалила като жена. За да се справи, тя има нужда от помощта на списания, мода, диети, бижутерия, фитнес, готварски умения, сексуални умения и пр.
Естествено, в нейният случай наличието на „мъжки“ характеристики като интелигентност, умение за решаване на проблеми, самостоятелност и т.н. се гледа с добро око, вдигайки цената й в обществото, но има много стриктна и тясна граница, която не бива да прекрачва. Тя не губи женствеността си, ако показва допълнителни качества, за сметка на това губи женствеността си, ако откаже да подчини животът си на визията си, впоследствие на което е наказана от обществото. Къде е проблемът? Веднъж остарее ли, жената губи всичките си „преимущества“ поне спроед мъжките представи, то значи тя трябва да се замени. Също така женската хиперсексуализация води до сексуално насилие над жените. И любопитното е, че от жената се очаква да бъде провокативна, но когато над нея бъде упражнено насилие, вината е нейна, защото мъжът е бил „жертва“ на нейното съблазняване. Отговорността за контрола на мъжката сексуалност се вменява на жената, а не на мъжа, оправдавайки и отнемайки каквато ид а е отговорност за действията на мъжете. Другата крайност – жени, които използват секът като оръжие и подход към развитието и самореализацията. И двата случая, краят не е красив.
Както казах по-нагоре… в представата на обществото: мъжете чукат, жените ги чукат.
Как всичкото това има общо с отрицателния образ на гей-мъжете? И по-специално с плаката на Азис?
Просто, след като и двамата са мъже, то задължително и двамата трябва да чукат. Все пак, сексуален акт се извършва само ако се пенетрира някого (или поне това е разпространената представа). Значи… единият мъж чука, но другият… го чукат.
Опааа, стоп.
Чукат ги жените. Ако някой мъж го чукат, то значи той е загубил мъжествеността си, той е станал жена.
А това е нещо ужасно лошо, много обидно, крайно отрицателно. Съответно, това създава чувство за несигурност и страх сред много хетеросексуални мъже. Крайният резултат… омраза спрямо мъжете, които не действат като мъже, а като жени, защото им разклащат представа за света и за тяхното собствено място в него.
И докато женският външен вид е нещо, което всъщност е насочен и съществува заради мъжкото удоволствие и желания, съответно две целуващи се жени само биха възбудили един мъж (сложете-всякакви-глупости-за-желание-за-размножаване-тук), защото той възприема гледката като нещо, което съществува лично заради него. Нещо повече, подчертаната нежност и женственост затвърждават неговата мъжественост и самочувствие.
Но ако за сметка на това види двама мъже да се целуват, то благодарение на обществените вярвания и порядки, той се чувства кастриран, заплашен, застрашен, че по някакъв начин той ще се превърне в жена. Което както казахме, явно е най-ниското стъпало в еволюционната и обществената стълбица. Насилето на гейовете се корени точно в това, приемайки социалната роля на жената (макар и само в съзнанията на отделни индивиди), това автоматично означава, че те са отговорни за поведението на хората спрямо тях, агресията и насилието. По същият начин, както това се вменява на жените.
Така, след всичкият този текст до какъв извод стигаме? Че проблемът с хората с хомосексуална ориентация не идва от някакви „природни инстинкти“, а всичко е културно и социално насадено. Защото в природата хомосексуалните отношения си съществуват и за всичките тези хилядолетия на съществуване не са изчезнали.
Извод, всички, които намират окаченият постер за „вулгарен“, но одобряват висящата наблизо снимка на цепната диня или просто го игнорират, са просто победени от насадените от страховете, предубежденията и комплексите на обществото ни, спрямо ролите на мъжете и жените, както и техните социални взаимоотношения. Защото докато от жените се очаква и е прието да са сексуални обекти, битуващи на плаката за мъжко удоволствие, то мъже на плакат, показващи каквато и да е било интимност е отблъскваща, защото те всъщност са „мъже“, а мъжете не са обекти, а субекти, не могат да бъдат представяни като такива и те не могат да обладават женски характеристики като емоционалност и близост от подобен вид помежду си. Тези им отношения са строго регламентирани. Тук има добър пример, макар и създаден с цел да се подиграе на абсурдността на стереотипите.
Звучи много объркано и сложно, нали?
За да ни стане по-просто мисля, че ще трябва още доста да се потрудим в отношенията между половете, както и нелепите стандарти, които си поставяме едни на други. И по-скоро не ние, а конкретни печелещи пари от нещастието и трудността на живота ни компании, държащи да продават, продават, продават на всяка цена.
Или просто неизветрели стереотипи от патриархата комбинирани с шъзмовности за печалба.
Аз поне със сигурност отивам натам. Поздрав!
