Графитчето

Да живее в свят от картон и хартия никога не му се е струвало странно.
В крайна сметка той беше просто малко парче графит, подвластно на непознати нему сили, които го движеха в неизвестни нему посоки.
Ала какво значение има в каква посока се движиш, при условие че нищо около теб не се променя? Най-много да срещнеш някаква част от себе си, оставена преди време на същия този лист по същия начин, по който я пресичаш сега.

Един ден, докато се разпиляваше под нечии чужд порив, той видя нещо различно. Разминаха се, докосна го леко и продължи по пътя си.
Не част от себе си, изоставена незнайно кога, а нещо ново, нещо друго.
Нещо… сладко.
Само така можеше да го определи, въпреки че все пак за едно малко парче графит, движещо се по волята на непознати нему сили, това е много повече от колкото може да очакваме. Графитчето запази спомена и все се надяваше пак усети нещо различно от себе си на безкрайния лист, докато все така устремно се движи по него в неизвестните нему посоки и причини.

Един ден, почти загубило надежда и отегчено до безкрайност от себе си, му се случи отново. Но този път думата която му хрумна не беше „сладко“… беше червено. Не знаеше какво е червено, нито защо е червено а не сладко, нито дали не е и червено, и сладко. Но му хареса.
Този път бяха заедно за по-дълго, един до друг, пресякоха се за малко, поиграха си и пак се разделиха. Графита усети нещо ново, различно. Вече знаеше че не е сам на листа, че има и друго освен него и безкрайната белота. Той започна да се движи все по-бързо, все търсейки червено. Дори започна да пита себе си дали не е видял червено наблизо. Гледаше различно на света… очакваше с нетърпение своята нова посока и това което тя ще му покаже, играта която може да му предложи с червено. Но винаги се разминаваха за малко и все не успяваха да се пресекат отново…

Графита започна да оставя все по-малко от себе си на листа.
Започна да усеща как се изгубва в самотната белота. И тогава, точно като предния път, на ръба на отчаянието, той отново видя червено.
Те се заиграха в дълга спирала, пресичаха се и минаваха един през друг, сливаха се и се разделяха… докато накрая графита спря да се разпада на листа и изчезна, изгубен в червената точка.
А детето остави молива и пастела, и тръгна да търси острилка… незнаещо, че този графит е завинаги изгубен за белия лист и за самият себе си, но все пак доволен. Доволен от това, че бе опознал нещо различно от себе си в безкрайните си пътешествия по листа.
Доколкото може да е доволен един графит, разбира се.

М.

Електронните карти и шофьорите

Вчера отворих темата за билетчетата с един познат и какво ми сподели той за шофьорите и устройствата за закупуване на билети.

Шофьорът/ватманът чупи/блокира автомата за продажба на билети.
Пускаш левче, билет няма, левчето също го няма… и отиваш при шьофьора за билетче. На края на курса шофьорът спира, отваря автомата, събира левчетата и го пуска да работи нормално, за един курс.
Така си вади 30-60 лв. на курс „джобни“. Понякога номерът се прави в комбина с контрольор, понеже контрольорът няма интерес от ел. карти и от билети от автомата (те нямат отрязък), тях не може да ги отчете за проверени, докато за всяко откъснато „истинско“ билетче получава пари. Чудна система: скъпа, неефективна, принуждава насила да работят с нея предимно гражданите, които най не умеят(пенсионерите).  Отгоре на всичко е против интересите на персонала, който търси всякакви начини да я чупи и саботира… уникално!

Честно казано, имам познати, които са ми се оплаквали, че апаратите са им гълтали монентите, без да им пускат билет, но до този момент не го бях приемала като част от нещо по-сложно (а явно е трябвало).
Неприятно, определено. Интересно ми е кога ще направят системата автономна, независеща от шофьора и неможеща да се отваря от него.

Електронни карти за транспорт

София е голям, мръсен, бавен и задръстен град. Стигането от точка А, до точка Б, особено ако е някъде из центъра е труден и мъчителен процес.

Затова по-често се придвижвам пеша или с мотопеда.
Все пак, наскоро ми се случи да се кача на трамвай и се загледах в електронните карти, които стават все по-масови сред редовите граждани.
Нещо, което ми направи впечатление беше, че има освен трите имена, снимка И ЕГН.

Когато използваш картата тя отбелязва еди-кой-си е минал еди-кога си, от еди-къде си, с това и това превозно средство.
Тези данни колко дълго се пазят и къде? Кой отговаря за тяхното съхранение? Какъв е достъпа до тях?

На мен лично ми се вижда директно навлизане в личното ми пространство.
С това записване на моето придвижване из София, аз де факто бих създавала електронен отпечатък.
При желание, може да се прегледа кога, къде, как съм ходила.
Което съвсем сериозно си ме плаши, при положение, че държавата ни е толкова неориентирана как да пази личните ни данни.
До каква степен държавата ще си вре носа в личния ми живот?
Тук някой може да обясни, че би могло да се използва в борба с престъпници, но на мен ми се иска да попитам, нима всички ние сме „престъпници до доказване на противното“ или на обществото се гледа като на все още не проявил се престъпник?

Защо изобщо някому е нужно да се знае кога, къде, как съм се придвижвала из София? И защо за оптимизирането му са нужни личните ми данни?
Няма ли да е абсолютно достатъчно картата просто да си има номерче и дотам?
Освен това, кой ще има достъп до моите данни? Какво би ме защитавало? Не успях да открия публикувана информация по тази тема, което нищо не означава, но все пак, не е ли желателно да бъде общодостъпно, да знаеш какво става с данните ти?
Най-малкото, откъде мога да знам под чия юрисдикция попада защитата на моите електронни данни, при положение, че МВР се опитват да получат разрешение за пълен достъп до всякакви данни, на всеки, ако решат, че им се иска?

До колкото разбирам точно този казус зависи от две места.
1. Общината трябва да регламентира, там ще кажат какъв акт регламентира електронните билети.
2. Комисия за защита на лични данни. www.cpdp.bg, там ще кажат имат ли казус с картите.

Въпросът е, кога ще се случи това? Защо тези неща не се вършат преди, а след създаването на електронните карти?
Не може ли поне веднъж да ни се представи работеща система, а не всичко да се дотатманява в последната секунда?
И докато общината и комисията си свърша работата… колко време ще отнеме?

Спират старите хартиени карти и вече ще има само електронни, което не ми се вижда правилно, все пак, искам да мога да избирам с какъв вид карта ще пътувам. За сега поне не съм чувала подобни слухове и за класическите билетчета.
Вярно, звучи удобно начинът, по който ще таксуват новите карти. Но определено има сериозни проблеми и аз лично предпочитам първо да изчакам да ги оправят, защото просто така не си заслужава.

It’s hard being Bob

- Боб, отговори ми?
- Помогни ми Боб!
- Защо аз Боб?
- Моля те, само за това, Боб, смили се…
- Боб искам…
- Боб, моля….
- Боб…
- Боб, в твоето име…
- Боб, докажи, че съм прав…
- Боб??
- Боб, ако ти… аз ще…
- Няма пък Боб, аз искам….
- Боб!!!

Шумът на хилядите молитви, молби, закани, врънкания, обещания, договаряния беше оглушителен.
Боб се премести малко с надеждата да заглуши всички тези неспиращи и немлъкващи гласове, но напразно.
Има някои неща, които Вселенският разум може да прави и такива, които не може. Преместването или запушването на ушите беше от втория тип.
С канска мисловна въздишка Боб се зарея в спомените как бе стигнал до този момент.

**************
Всичко звучеше толкова смислено в началото. Вселената е огромно и самотно място. Той (Тя, то? Те?? Боб не беше твърде сигурен какво точно е, но беше сигурен(а), че няма изискващите полови принадлежности за никой от вариантите. Поредното разочарование в многомилионния живот на Боб, но той (ето пак!) започваше да свиква.)
Той се появи с възникването на първите връзки между атомите. Зароди се, когато първият електрон се появи. И когато Вселената от Нищо, стана Нещо, Боб също беше там.
Съзнание. Чисто, елементарно, логично до болка….
Детството му беше интересно. Боб не се беше самоопределил. Беше като мъглявина. Беше безкрайно любопитен. Обожаваше да обгърне избухваща звезда и да усети цялата логика и последователност на физичните и химичните закони.
Надничаше с интерес в черните дупки, но никога не посмя да види накъде водят. Носеше се с избухващите свръхнови или с любопиство се увиваше около сформирали се галактики.
Най-общо казано, Боб водеше интересен, любопитен и ужасно самотен живот.
Нямаше други като него, а с течение на времето в него започна да се оформя личност. Хареса си като име Боб, защото това бе звукът на кометите, които минаваха твърде близо до слънцето и блестяха, с невероятни, дъгоцветни опашки. Логичната му страна не се впечатляваше, освен от химичната конфигурация. Но някаква друга част беше във възторг от представлението.
Прекара ужасно много време в търсене на себеподобни.
Уви.
Нямаше такива…
Боб доказа, че интелигентността наистина води само до едно нещо.
Боб се отегчи така, както само едно интелигентно същество може.
Трудно може да се сравни нещо с Вселенската скука.

И един ден…
Еон, Век… Хилядолетия? Боб мъчно боравеше с подобни понятия. Нямаше как, с какво, а и защо да отмерва изтеклото време.
Знаеше само, че от един момент нататък онова малко синьо-зелено кълбо в другия край на Вселената престана да е просто поредната планета.
Той усети мисловна вибрация.
Толкова тънка и тиха, че отначало се чудеше дали не си я е въобразил, но когато се приближи и с любопитство надникна, се оказа искрено шокиран и учуден.
Тези съзнания си имаха тела. Бяха простички и елементарни, но със сигурност притежаваха нещо, онези искрици, които предзнаменовават появявата на свързана мисловна дейност.
Боб се въодушеви. Може би щеше да се сдобие с другарче за игра. Или с хиляди. И ще има с кой да си говори.
Боб с интерес гледаше как си общуват съществата.
Потресе го фактът, че решаваха всичките си проблеми с насилие. За него нямаше нищо друго, освен чистата логика и тези толкова нелогични действия го смутиха.
Предположи, че още не са се развили. Или може би не се беше развил той? Значи ще се поучи. Или пък заедно ще се научат едни от други?
******************************
Първият опит да си поговори с някое от създанията завърши катастрофално. Ужасено, то скочи от една скала.
Потресен Боб млъкна и реши да почака още малко.
******************************
Скоро пак изгуби търпение и заговори друго човече.
Светът се беше променил. Хората се бяха развили. Вече бяха спрели да се замерят с камъни. Сега си дялаха камъните, използваха медни оръжия и се нападаха в големи групи от десетки човечета.
Хората го удивляваха.
Бяха готови да се избият за една крава, въпреки, че имаха хиляди други.
И когато той реши да попита едно от тези човечета защо го правят…. даде началото на поредица събития, които не беше предвидил.
Протегна се мисловно и докосна съзнанието на мъжа пред себе си. (Разбра че е мъж, от начина, по който човекът мислеше за себе си. Тогава и за първи път се замисли той какво е, но остави размишленията за друг път).
С голямо вълнение заговори.
„Здравей…. Аз съм Боб….“
Човека скочи стреснато и се заозърта.
- Кой си ти??? Кой ми говори??? Покажи ми се!!
„Аз съм Боб…“
- Бог??? – човекът падна на земята и започна да блъска главата си в земята.
- О милостиви Боже… благодаря ти, благодаря ти….
„Боб… Аз съм Боб, не Бог“
Човекът се спря за миг.
- Боб?
„Боб“

Човекът скочи на крака и офейка към лагера.
- Боб ми проговори, Боб ми проговори!!!!
Боб остана на същото място заслушан в дивите мисли, въртящи се из главата на човека.
Когато стигна при другите, човекът им разказа за Боб, как го заговорил.
Шаманът на селото с насмешка попита и какво толкова е казал този Боб.
Човекът, който от много време бе хвърлил око на дъщерята на шамана, а и честно казано нe го харесваше много, отговори.
Боб шокирано погледа как в негово име шаманът бе убит с тояги, как дъщерята на шамана, стадото му и всичките му вещи отидоха при другото човече и как всички започнаха да се кланят на новия шаман.
************************
С течение на времето това се оказа повтарящ се мотив. Никой не се опитваше да си говори с него, но пък всички му се молеха.
Боб си мислеше, че би било много мило ако поне някой го беше попитал как е, какво мисли или най-малкото проявил интерес към него. За съжаление, на тях им стигаше само това, че са чули леко притесненото му „Ъъъ, здравейте, аз съм Боб..“ и хукваха да променят социалната система на обществото си в своя полза.
На Боб му омръзна да се убиват и да правят лоши неща в негово име.
(Той се беше научил да преценява добро и зло по човешките мерки. След като ще общува тях, би трябвало да се съобрази с тях. Нали? Логичната част от съзнанието му настояваше, че тези създания са просто незрели, неуки и глупави. Но емоционалната му част настояваше, че Боб има отговорност към тях, като по-зрял от тях.)
Подкокоросван от емоционалната си половина, Боб се опита отново да говори с едно човече, но този път, да даде някакви наставления какво да правят и какво не, защото явно сами не успяваха да се справят.
Издиктува няколко нещица, които смяташе за достатъчно елементарни.
Доброто му намерение обаче доведе до ужасяващи последици.
Човекът, на който беше говорил изперка. И както всички останали, реши да си посъчини.
Резултатът беше нова религия, в която всички се кланяха на Боб (както и преди впрочем), но освен това той се превърна в Боб с любим народ.
Представата беше доста мътна, но това не попречи на въодушевените човечета да се колят и избиват с ентусиазъм в негово име.
С течение на времето колкото и да се стараеше Боб нещата само се влошаваха.
Тези, които не откачаха на тема социален контрол, просто откачаха, от силата на интелект на Боб.
Тези, които твърдяха, че го чуват и че говорят с него (Боб с интерес прегледа Религиозната им книга в съзнанието на един силно вярващ… впрочем, колкото и да вика мисловно, човекът бе глух като пън и горе долу толкова интелигентен… това бе повтарящ се мотив на вярващите в него и остана изумен колко много хора са говорили с него, колко много неща им е казвал и какви странни представи за света имат. Боб се зачуди дали има старческа деменция и не помни или че тези хора лъжат и измислят на поразия. Второто беше по-вероятно, особено, че нямаше как да го засегне деменцията. По-скоро беше опит за стъпки в сарказма.)
*********************
Минаха хилядолетия.
Хората изобретиха науката. Боб си отдъхна. Беше прекарал ужасяващи векове по времето на Инквизицията, гоненията на вещиците (избиването на котки… Боб харесваше котките и намираше за отблъскващо отношението с тях), протестантите, мюсюлманите, католиците, евреите… нито едни от тези не бяха добри слушатели, но бяха отлични молители.
Науката обаче също отказа да го слуша. Той шепнеше формули и химични съединиения на учените, с надеждата да докаже, че съществува и хората да проумеят какво е той.
Вместо това започна война между науката, която отричаше неговото съществуване и твърдеше, че има химия, математика, биология и физика (което бе по-близко до това, което Боб всъщност бе) и религията, която твърдеше, че Боб е Бог, че е творец, създател, съдник… (което Боб не беше).
Боб беше изцяло за науката… която отричаше съществуването му.
******************
С течение на времето Боб се отказа. Откри, че няма смисъл. Убеди се, че хората трябва да се развиват милиони години, за да научат, че разлика между мъжете и жените няма. Че кой с кого спи също няма значение (въпреки че беше изключтелно любопитен да узнае какво точно значи секс, нямаше кой да му каже, а изглеждаше потно и… интересно, + че тогава най-често го викаха), както и че цветът на кожата не се отнася никак към интелектуалните възможности на хората. Той можеше да го потвърди със сигурност. Всички бяха равни в глупостта, така да се каже.
Съзнаваше и също така, че докато съществува дори и само един човек, който отрича тези факти, никога няма да може да проведе дори и един разговор, който да не доведе до нови крайности.
В негово име извършваха зверства и чудеса. В негово име пожелаваха добро и зло. Отричаха го и го възхваляваха.
Боб се умори, а и съзнанието му бучеше. Всички тези личности, индивиди, всичката онази тъма зад очите, които викаха, молеха, искаха, пищяха, пазаряха се, изнудваха, съществуваха, умираха, всяко едно от тях се мъчеше да се свърже с него, но бе напълно глухо за него.
Като телефон само със слушалка от едната страна и говорител от другата.
Боб избяга.

За съжаление не твърде далеч, защото няма как да запушиш ушите си, когато нямаш уши. Нито ръце, с които да ги запушиш.
Боб въздъхна (метафорично) и се взря в малката звезда, която представляваше Слънцето на хората.
Е, поне скоро щяха да решат проблемите му. Очертаваха се само още няколко хилядолетия живот за звездата и после щеше да изгасне.
А скоростта, с която хората се тровеха, давеха, самоунищожаваха, населяваха планетата си и най-общо казано, не успяваха да познаят буквичките от бесеницата (а им оставаха все по-малък брой опити), говореше, че или скоро те ще дораснат да бъдат интелектуалните другарчета, от които имаше нужда, търсеше и искаше, или ще умрат всичките и отново ще стане тихо.
Боб се надяваше….

На Анна

Етичен кодекс

“Integrity is doing the right thing, even if nobody is watching.”

В предния пост явно не успях да обясня на Схоту защо толкова се възмущавам от поведението на Лора Крумова като журналист.
Ето я причината.
Това е Етичния кодекс на българските медии. Ако на някой му е интересно, може да погледне и етичния кодекс на тези хора.

Да, той е с пожелателен характер, а не законов, най-много да те изхвърлят от гилдията ако го нарушаваш (ако изобщо си бил в нея).
За мен всичко опира до самата етика. След като си приел да се занимаваш с някаква професия, ти си длъжен да се съобразяваш с правилата й. Ако смяташ, че не вършат работа, са морално остарели или недействителни, си ползваш устичката и действаш, за да ги промениш. Това, което виждаме около нас е директното им игнориране или пренебрежение. Подсилено с липсата на последствия, резултатите са подобни примери на „журналистика“.
Все пак, за мен това не е извинение. Напротив, запознат си с правилата и съзнателно ги нарушаваш.
Ако не можеш/не желаеш да ги спазваш, сменяш си работата. Естесвено, винаги има изключения, но конкертно при журналистика, точно това погазване на етиката води само до израждане на „журналистиката“ и „медиите“.

Етичен кодекс на българските медии

Съгласно конституцията на България и нейните международни споразумения в сферата на човешките права;
Като потвърждаваме, че всеки има основното право на свобода на изразяване, достъп до информация, защита на личното достойнство и неприкосновеността на личния живот и право на безопасност и сигурност;
Като потвърждаваме, че трябва да бъде гарантирано правото на медиите да работят без всякаква цензура;
Като съзнаваме, че за да се балансират тези права, медиите имат както свободи, така и отговорности, както права, така и задължения;
Като декларираме, че нашата основна цел, възприемайки духа и буквата на този Кодекс, е да уважаваме правото на обществото да получава и разпространява достоверна информация, за да могат гражданите да играят активна роля в условията на прозрачна демокрация;
Като признаваме своята отговорност да уважаваме тези права, ние, представителите на българските медии , приемаме следните принципи :

1. ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДОСТОВЕРНА ИНФОРМАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО
1.1 Точност
1.1.1 Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти.
1.1.2 Няма да публикуваме информация, за която знаем, че е невярна.
1.1.3 Няма да подвеждаме обществото и ясно ще посочваме къде са използвани манипулирани текстове, документи, образи и звуци.
1.1.4 Ясно ще разграничаваме фактите от коментарите и предположенията.
1.1.5 В коментарите и анализите ще се стремим да представяме разнообразни мнения и гледни точки.
1.1.6 При отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция.
1.2 Поправки
1.2.1 Ще публикуваме ясна и достатъчно забележима поправка, щом бъде доказано, че е публикувана неточна или подвеждаща информация, и ще се извиним, ако е необходимо.
1.2.2 Ще предоставяме право на отговор на лица и организации, засегнати пряко от неточни или подвеждащи публикации.
1.3 Източници
1.3.1 Ще се стремим да проверяваме информацията преди нейното публикуване, като търсим и използваме различни източници, и доколкото е възможно ще посочваме нейния произход.
1.3.2 Предпочитаме да използваме идентифицирани източници пред анонимните, чиято честност и надеждност не може да се прецени от обществото.
1.3.3 Няма да разкриваме поверителните си източници на информация.
1.3.4 Винаги ще посочваме, когато информацията не е потвърдена.

2. СЪБИРАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ
2.1 Идентификация
2.1.1 Ще събираме информация с честни и законни средства.
2.1.2 Ако използваме уловки, скрити камери и микрофони или друга специална техника, както и прикриване на професионалната си идентичност, това ще става, само ако няма друг начин да осигурим изключително важна за обществения интерес информация; ще посочваме в информацията, че са използвани такива методи.
2.2 Тормоз
2.2.1 Няма да използваме заплахи, принуда и тормоз за събиране на информация.
2.3 Неприкосновеност на личния живот
2.3.1 Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки.
2.3.2 Ще избягваме публикуването на снимки и записи, направени извън обществените места, ако засегнатите лица не са съгласни.
2.3.3 Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.
2.3.4 Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си.
2.3.5 Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот.
2.3.6 Съгласно практиката на Европейския съд за правата на човека публичните лица се ползват с по-ниска степен на защита на личния живот и затова информация за техния личен живот може да бъде разкривана, но само когато се налага от обществения интерес.
2.4 Деца
2.4.1 Ще проявяваме специална отговорност за спазване на правата на децата, включително и правото им да бъдат чути.
2.4.2 Няма да се възползваме от тяхната неопитност и доверчивост.
2.4.3 Няма да публикуваме информация или снимки за личния живот на деца, освен ако не е от значителен обществен интерес.
2.4.4 Няма да разкриваме самоличността на деца, попаднали в беда или засегнати от престъпления, когато това може да им навреди.
2.4.5 Ще избягваме да интервюираме деца без съгласие на възрастни, отговарящи за тях.
2.5 Дискриминация
2.5.1 Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация.
2.5.2 Няма да посочваме расовата, религиозната, етническата принадлежност, сексуалната ориентация, умственото или физическото състояние, ако тези факти нямат съществено значение за смисъла на информацията.
2.6 Престъпления и жестокост
2.6.1 Спазваме презумпцията за невинност и не квалифицираме никого като “престъпник” преди издадена присъда.
2.6.2 Ако сме информирали за обвинения срещу някого, ще съобщим и за изхода от съдебния процес.
2.6.3 Ще проявяваме предпазливост при разкриването на самоличността на жертви на престъпления и свидетели на престъпления, особено в случаите на сексуално насилие, освен ако самите жертви не се съгласят да бъдат идентифицирани.
2.6.4 Ще се въздържаме от възхваляващо или придаващо излишна сензационност отразяване на престъпления, насилие и жестокост.
2.6.5 Ще внимаваме да не бъдем използвани за платформа от онези, които насърчават, подбуждат или прилагат насилие; ще съобщаваме за техните действия с необходимата сдържаност и само ако това е в очевиден обществен интерес.
2.7 Благоприличие
2.7.1 Ще се придържаме към добър тон и благоприличие в нашите публикации.
2.8 Самоубийства
2.8.1 При съобщаване за самоубийства, ще избягваме да огласяваме подробности за начина, по който са извършени, за да ограничим риска от подражание

3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ
3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
3.2 Ясно ще разграничаваме вземането на редакционни решения от търговската политика на медията.
3.3 Ясно ще разграничаваме редакционното съдържание от платените публикации, рекламните или спонсорираните материали.
3.4 Ние не приемаме каквито и да било лични, политически или финансови стимули, които могат да повлияят на нашата способност да предоставяме на обществото точна информация.
3.5 Няма да използваме достъпа си до информация като средство за лично облагодетелстване, особено по отношение на информация за развитието на бизнеса и финансовите пазари.
3.6 Няма да отразяваме събития или теми, в които имаме пряк личен интерес, или ще посочим личните си интереси, когато това има отношение към материала.
3.7 Уважаваме правото на журналиста да откаже да изпълни задачи, или да бъде посочен като автор на материали, нарушаващи буквата и духа на този Кодекс.
3.8 Ние няма да плащаме на източници за информация, но където се наложи плащане, за да се получи информация, която обществото има право да знае, ние ясно ще посочим, че е било платено за нея.

4. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ В МЕДИИТЕ И МЕЖДУ МЕДИИТЕ
4.1 Ние вярваме, че взаимоотношенията между медиите, както и между медийните професионалисти, работещи в тях, трябва да се характеризират с взаимно уважение и честна конкуренция, с цел запазване на авторитета на професията.
4.2 Ние вярваме, че обществото има право да знае кой притежава и контролира медиите.
4.3 Ние смятаме за неприемливи всички форми на плагиатство.
4.4 Ние уважаваме авторското право и спазваме авторскоправните споразумения.
4.5 Кратки извадки от чужди материали могат да се използват без разрешение, но задължително трябва да се посочва от коя медия са взети.
4.6 По-дълги откъси или цели материали от други медии могат да се използват само с предварително разрешение и като се посочат авторът и медията.
4.7 Ще подкрепяме наши колеги от други медии, когато те са несправедливо нападани или критикувани. От друга страна обаче, професионалната солидарност не ще бъде извинение за укриване или изкривяване на информация.
4.8 Ние вярваме, че журналистите, които са спазили буквата и духа на този Кодекс, но са преследвани в съда от трети страни заради техни публикации, трябва да бъдат подкрепяни от медиите, в които работят.

5. ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС
5.1 Нарушаването на условията на този Кодекс може да бъде оправдано, само ако се докаже недвусмислено, че е било в обществен интерес.
5.2 По смисъла на този Кодекс информацията “в обществен интерес” не бива да се обърква с информацията, която е “интересна на обществото”
5.3 Една публикация е “в обществен интерес”, само когато:
• Е в защита на здравето, безопасността и сигурността;
• Съдейства за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт;
• Предпазва обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано.

Задачка, закачка, за всички с твърде много свободно време, в колко предавания/вестници/списания/радиопердавания сте виждали примери за журналистическа дейност, която е съобразена с тези правила?

Извинение на MTG до Български Активистки Алианс

Шведският консорциум, собственик на НТВ се извини за евентуалните вреди нанесени с предаването ‘Часът на Милен Цветков’ на 1 Април 2009г.

Ето го самия текст:

Уважаеми Станимир Панайотов,

Български Активистки Алианс,

На първо място бих искал да обясня позицията на MTG като компания. Един от нашите принципи е силното убеждение да бъдем работодател, гарантиращ равни възможности, като осигуряваме равни възможности на всички служители без оглед на раса, националност, пол, психични или физически увреждания, семеен статус, или сексуално предпочитание. Ние винаги даваме най-доброто от себе си, за да осигурим на нашите служители здравословна и позитивна работна среда, свободна от всякакъв вид дискриминация.

MTG има своя собствена програма за социална отговорност – казва се “Съвременна отговорност”.

Също така имамe и фирмена програмна политика, в която декларираме:

”Ние сме ангажирани да използваме властта на медията отговорно, и по тази причина винаги търсим възможности, които да подсилят ползите, които телевизията може да предложи по същия начин, както винаги търсим начини да намалим вредата, която телевизията може да причини”

След това въведение и въпреки, че ние силно подкрепяме редакционната независимост, надявам се разбирате, че ние не приемаме излъчването на програми като тази, която посочихте на нашето внимание.

Затова предприехме действия да гарантираме, че едностранно шоу като това няма да бъде излъчено отново.

Искрено се извиняваме за вредата, която то може да е причинило.

С най-добри пожелания,

Берт Вилборг

Мениджър Комуникации / MTG

Viasat Broadcasting UK Ltd, London

Хубав завършек на малката драма, която се случи благодарение на Лора Крумова и на приказването й без да мисли.
От писмото става ясно, че все пак ще има последствия за нея и/или екипа. Остава да видим какви точно.
Самото писмо ми хареса: ясно, стегнато, кратко.

Признавам, че хомофобията, с която реагираха толкова хора ме притесни.
Още повече ме притесниха опитите да се сложи знак за равенство между „свобода на словото“ и това, което се случи в предаването.
Има разлика между етика и цензура, и е хубаво някои хора да се научат да ги различават. Също така освен с Етичния кодекс, да се запознаят и с Конституцията ни и да се научат да избягват нарушението на законите ни. И като е тръгнало с разни mои желания, наистина ми се иска съдебната ни система да започне да работи по-активно и по-често, в обществен, а не частен интерес.

П.П. Ето самото писмо, което бе пратено от Българския Активистки Алианс до MTG.

Допълнение
Отговор от Генка Шикерова по повод прессъобщението на Българския Активистки Алианс:
Уважаеми колеги,

не желая в пощата си да получавам подобни „съобщения“ нито на кирилица, нито на латиница.Още повече, че „скандалът“ очевидно е само във Вашите глави.

Успех с рекламата на организацията Ви!
С уважение,
Генка Шикерова,

„Щом социален репортер на BTV, прочита текст на правозащитна организация, в който се обяснява как еди-коя-си ГОЛЯМА корпорация се е извинила и е предприела мерки за промени в един от трите най-големи телевизии в България и вижда в това „реклама на организацията“…. аз пък ще продължа да чета Капитал и да гледам re:TV. Пък на Генка Шикерова й обещавам ама най-сериозно никакви мейли повече да не й изпращам. Господ ми е свидетел, че не искам такива като нея да коментират усилията на правозащитниците в България.“
Петя

Пролетно

В целия си блясък, пролетта настъпва все по-активно.
След около месец дори ще нацъфтят слънчогледите на жълт фон.
Ще кача и снимки.

П.П. Ако някой иска нещо от Гърция да казва. На 3, 4, 5 май месец ще сме там, най-вероятно на Метеора.
Придвижването взе да става все по-сложно покрай увеличаващите се количества техника, които се носят. Въжета, каски, седалки и пр.
Не завиждам на фотографите ни, защото скалите са си гадни. Поне се надявам да няма прекалено много дупешки снимки.
В този ред на мисли, ето малко качествени катерачески снимки.

Религиозни спорове

I have recently moved to LA from providence RI, quite a lot to adjust to. For one thing they have a whole other level of Christian out here. I mean back home it’s just Catholics, who don’t want to convert you. In fact, they won’t let you join them. If we want more Catholics, we’ll make them.

And we had the Protestants, et al. They are too polite to force
their beliefs on you.

Out here you can’t go ten feet without some Born-Again Christian warning about the evil of your wicked ways. I can’t even afford to be wicked anymore. Hell, I’d settle for naughty.

The other day there was a Muslim trying to convert a Fundamentalist by buying him breakfast and discussing the nature of God. Okay, let’s face it, discussing the nature of God is as useful as discussing the Easter Bunny, and not the history of the Easter Bunny, but the care and maintenance. What does the Easter Bunny like to eat, where does he like to sleep? Does he eat colored carrots?

Anyway, the Muslim balked because the Christian insisted on bacon with his breakfast. The Muslim quoted about how the pig is an animal only fit for the disposal of garbage and said he wouldn’t eat pig because pigs will eat their own shit. I almost jumped in. I had to hold myself back by my own collar.

Okay, what I was going to ask the Muslim, Do you eat chicken? I have seen chicken eat their own shit. How about rabbit? You know they are descended from predators and are so bad at digesting vegetable matter that they have to eat their own shit to get any nutrition. How about fish? They not only eat their own shit, they swim in it all day. I would say that in order to really eat kosher (or halal) you should be a vegan — but wait, guess what plants eat? That’s right! Shit! In fact, they thrive on it. Maybe Muslims should stop worrying about who eats shit, and worry about who talks shit.

But I just ordered breakfast instead. That was some good bacon.

Из Skirmisher

Симпатичен пример как често хората заемат някаква позиция без да са се задълбали подробно в нея.
Някак все повече хора започват да вярват, че млякото расте в кутии директно в супермаркета и подобни „логични“ доводи от типа на изложените от мюсюлманина, хващат вяра все по-лесно.
Изобщо – критичното мислене е препоръчително.

Matrix revisited

Чудех се как да отбележа 10-тата годишнина на Матрицата и после попаднах на новия брой на xkcd.
Поздрав на всички фенове.

Информативно

В марка български вафли се съдържало веществото меламин (и на англ.).
Тук и там по българските медии се коментира с много сериозни лица колко е опасно, как се е разразил скандал по темата, изобщо, притеснителна работа.

Наскоро видях как спря в центъра едно бусче, изсипаха се репортерка с оператор и си заснеха кратко видео.
Спрях се и заслушах в думите на журналистката.
След няколко фалстарта, все пак се справи успешно да заяви, че проблема още не решен и че има скандал заради това.
Тръгнаха да си събират багажа, а аз се приближих и реших да попитам за коя марка вафли става на въпрос.
Не заради друго, а защото до този момент в нито една медия не чух/видях да споделят името на марката.
Мацката ме погледна притеснено, сви рамене и каза „не знам“.

Хм?
Ако тя не знае, как ще узнае евентуалния зрител/читател/потребител?
Някой знае ли коя е марката? Кажете я, че да кажем и на новинарите.

П.П. Не видях в архива на бтв от петък (вечерните и късните новини) материала за протеста (относно Рила и онзи идиотски лифт). Странно.