“Голямото четене” приключи и ми се прищя да попитам блогърите, кои са техните топ 10 любими книги.
Моите са:
1. “Параграф 22″
2. “Полет над кукувиче гнездо”
3. “Портретът на Дориан Грей” по чисто стилистични причини.
4. “Мисис Далауей”… все още като я препрочета намирам нещо различно.
5. “Майсторът и Маргарита” харесва ми, много. Все още обаче не съм убедена, че схващам абсолютно вичко в нея. 
6. “Американски богове” главно заради митологията и твърде много препратки/заемки към религиите и конкретно християнството. Митът за вечното прераждане.
7. “История за два града”
8. “Воркосиган” любима ми е цялата поредица главно защото ми представи по много интересен и достъпен начин човешките взаимоотношения. Сапунена опера и то сапунена опера с винаги щастлив край, но все пак, въздействащи са си.
9. Дъглас Адамс и Тери Пратчет като цялостно тврочество си поделят мястото.
10. “Любов по време на холера” не мога да обясня защо ми е толкова любима. Просто богатсвтото на цветове, чувства и усещания ме пленява. Може би някаква част от мен си пада леко мелодраматична, знам ли. 
Не ми хареса твърде много как протече и особено как завърши “Голямото четене”. От друга страна, в продължение на няколко седмици активно се говореше за книги, четяха се книги и като цяло, превърнаха се в нещо интересно.
Прехвърлям топката на Дете Кафка, на Петя, на Лимонката (и ние не сме човекоядци), на Четящата в нейната стая и на Н. Всъщност, който се чувства заинтересован от идеята, може спокойно да се включи.
Поздрави и усмивки.
“Майстора и Маргарита”
Поздрави, Краси.
Ще ти отговоря със списък от феминистки книги, които съм чела и харесвам по различни причини. Мерси много за поканата.
1. Сто години самота (просто обожавам Маркес)
2. Параграф 22 (може би единствения автор, който ме е карал да се разсмивам в началото на изречението, а в края му вече да плача)
3. Кланица номер 5
4. Полет над кукувичето гнездо
5. Улица Консервна
6. На западния фронт нищо ново
има и други, но не се сещам в момента.
А, и една българска “Изгубените магарета” на Валери Стефанов (май) – адски добра.
поздрави.
Аз пък си падам изключително много по “Граф Монте Кристо”. Първата ми книга (но не последната), не ме разбирайте погрешно !!!
Петя, супер, но включи и художествена литература, моля те.Примерно направи два списъка ако трябва.
Мерси.
Илиянски, аз пък не го включих в най-любимите, защото е книга, която е красиво и интересно написана, наистина. Просто смятам, че главният герой греши.
Pingback: голямото четене на блогърите започна! at Smiling
Pingback: Lemon » За хората и за книгите
Готово
А кои са човекоядците??
Моят списък не е толкова величествен – и голяма част от него вече присъства в профила ми, но все пак, за да не ви разкарвам дотам, ето го, леко ревизиран, в низходящ ред:
1. “Властелинът на пръстените”
2. “Майсторът и Маргарита”
3. “Прекрасният нов свят”
4. “Фондацията”
5. “Странник в странна страна”
6. “Повелителят на мухите”
7. “Норвежка гора”
8. “Соларис”
9. “Кафка на плажа”
10. “Тъмната кула” (добре де, това е цяла поредица, но пък отделните книги от нея сами по себе си не са толкова добри – само като единно цяло ме впечатляват)
P.S. Съзнателно не включвам български книги, не че въобще не чета такива
Лимонке, това е от един виц свързан с Властелина на пръстените:
Тихо бе, ние сме човекоядци!
(Гришнак на Еомер)
И ние също.
(Еомер към Гришнак)
Аспарух, “Странник в странна страна” има най-надъхващата първа третина. Нататък обаче много ми идва безразборния секс.
И ми е твърде ала “Кръчмата на Калахан”.
Оо, Тъмната кула си е нещо голямо, каквото и да си говорим. Може да има няколко по-слаби момента, но съм фен.
“Романът на Лизи” е чудесна книга, препоръчвам, ако още не си я чел.
Норвежка глава ме подсеща само за “Светът на Софи”.
А “Соларис” е супер различна в зависимост дали четеш цялата книга или цензурираната версия.
А защо не включваш български книги?
Защото съпоставката ми се струва някак… неравностойна. Съвременните не са кой знае какво (с малки изключения), а да ги омешвам с класика не ми се ще. Резултатът е що-годе нормална чужбинска книжна класация, съвременна БГ класация от 3-4 заглавия от категорията на “Концерт за изречение” и класация “с погнуса” на задължителните класици, допълваща до цифрата 10. С която не се гордея
охх, пластелинът на задръстените… извинете за пропуска.
Тук май е мястото да си призная, че не можах да я прочета. Има някои книги, които не ме уцелват.
Сетих се за още от детската библиотека: Ерих Кестнер (Антон и Точица, Двойната Лотхен, Хвърчащата класна стая (!!!!!!!). Лириката му също е много за препоръчване.
Хубави са, преди 6, 7 години сигурно бих ги включила в любими.
Сега се сетих за Роалд Дал. “Матилда”, “ГДВ”, “Вещиците”…
Обичам всички книги в зелено – действат релаксиращо (4 реда декоративни – антистатични са около 250 лв)
Аз моите няма да ги номерирам, защото не смея да сравнявам несравними неща (поради което и не гласувах по време на “Голямото четене”), пък и това ще бъде просто списък от първите десет любими книги, за които се сещам сега
(поредиците ги третирам като една, поради една или друга причина).
.
!
…
-”Властелинът”, много ясно
-първите три книги от тетралогията на Талев (само тях съм прочел, живот и здраве в София ще прочета и последната)
-”Космос” на Карл Сейгън (мда, трябва да си я препрочета).
-”Хари Потър” (не ме убивайте…)
-Хубавата черна книжка с текстове на Камен Донев
-”Как се казва тази книга?” на Реймънд Смълян
-”Анини Приказки” на Стефан Цанев, жалко, че си я загубих
-”Декамерон” – трябваше да я чета експресно, но се оказа, че не е проблем
-Макар и да не съм фен на Прачет – книгата за Морис много ми харесва
-”Името на Розата” на Умберто Еко
Pingback: Алтернативен прочит « Моята Вселена
М… и аз се включих. Идеята много ми хареса.
Здравей, както е тръгнало с тези филми, май по-скоро ще съм Гледащата в мойта стая. Така или иначе, книгите си остават първи грях, така че пращам и моя списък. Имало е и други романи, които са ме впечатлявали, но тези искам да препрочитам. Според мен любимата книга е нещо, което не те оставя на мира, или, по-точно, което ти не искаш да оставиш на мира. Нещо прекалено твое и лично, което по незнайни причини държиш да споделиш с всички, понеже те определя. Малко като визитка. Всички живеем с убеждението, че ако знаем кои са любимите книги (песни, филми) на някого, ще го разберем по-добре. Без това половината разговори по купоните щяха да отпаднат. И може би има някаква логика. Поне от личен опит комбинацията „слушам Дорс и чета Кафка” почти стопроцентово води до „поредния студент-интелектуалец, учи философия/право в СУ”. И така. Млъквам и пиша списъка:
1.За кого бие камбаната
2.Майстора и Маргарита
3.Престъпление и наказание
4.Властелинът на пръстените
5.Пощальонът на Неруда (El cartero de Neruda)
6.Хроника на една предизвестена смърт
7.Вино от глухарчета
8.Пипи Дългото Чорапче
9.Спасителят в ръжта
10.Алексис Зорбас
Хм, да взема и аз да се разпиша тук…
За любими книги считам тези, които съм препрочитала повече от 3 пъти, през различен възрастов период и всеки път съм откривала по нещичко, заради което да ги препрочета отново. Иначе списъкът ще стане като телефонния указател
1. Азимов като цялостно творчество. Все пак “Фондацията” и роботския цикъл са ми влияли най-много.
2. Керуак, “По пътя”
3. Кетрин Кер, Деверийския цикъл
4. Пратчет, Зелазни и Бредбъри си поделят четвъртото място… като цяло. Не че съм чела и препрочитала всичко от тях, ама ме мързи да изброявам поименно
5. “Дъщерята на професора”, Пиърс Пол Рийд
6. Франк Хърбърт – целият дюнски цикъл, дори и дописваното от сина му.
Български
1. “Лавина” на Блага Димитрова
2. “Пътят на Икар” – Любен Дилов (баща, разбира се)
(и двете трябва да се четат дълбоко между редовете… иначе имаш просто някаква планинарска история и просто някаква псевдосоц фантастика)
От останалите, препрочитани повече пъти… със Стайнбек и Хемингуей приключих в края на детството си, горе-долу тогава зарязах и Балзак, индианските и онези за корабоплаване…с препрочитането на Кастанеда приключих преди 5-6 години… може и пак да ми станат интересни, не знам
Вкусовете ми се менят с годините, кво да прайш…
Kъм wakeop: Браво! Някой да се сети да спомене Роджър. Според мен “Хрониките на Амбър” си остава един от най – добрите еталони за фентъзи поредица, издадени след ’89, а който си пада по IT няма как да не се изкаже ласково и за “Донърджак”.
Не разбирам какво му е “псевдо-” (соц ми е ясен) на “Пътят на Икар” ?!
Колкото по темата, ами… никога не съм се опитвал да си наредя мои си ТОП10 дори в най – любимият ми литературен жанр – фантастиката. Просто вкусовете ми се сменят през годините. А пък за класиране на класици и да ги редя от 1 до 10… хм, не, благодаря!
aquarius, в “Пътят на Икар” идеята за далечното комунистическо бъдеще е застъпена дотолкова, доколкото това е било задължително за фантастите в соц лагера. Иначе четох книгата отново преди 3-4 години и в това отношение не ме подразни.
)
Харесват ми философските размишления на Дилов и съм забелязала, че през годините се идентифицирам с различни герои от книгата… първо с Хелиана, след това със Зенон… страхувам се, че ако я прочета още веднъж, ще открия в себе си Терин
И на мен ми стана странно, че никой не е споменал Хрониките… за Дюн също.
)
А относно номерацията – то и при мен е условна, но съм забелязала, че си падам по фантастика с елементи на социология
Pingback: Bloggers’ Big Read « Rayn@’s Spot
Моите книги, който не съжалявам, че съм прочел, всъщност съм презирал преди това. Това са: “Любовникът на лейди Чатърли” -книга за живота такъв какъвто е, и истинската интелигентност. “Диви разкази”-книга която превъзхожда “100 години самота” и е подготвила почвата за МАРКЕС. И всичко от Йордан Радичков(по-добрият маркес, д-р Хаус на литературата). “Подпалвачката” на КИНГ, -пример как се пише съвременен роман. Но по принцип винаги има какво да се желае от една книга, затова нямам любими, а за такива които не съжалявам, че съм прочел. Но не губя надежда за най-добрата, ако не, започвам Я утре.. ,. Да я пиша. . .
:-) наистина!
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Голямото четене
1. Дата Туташхия – велика, макар и неизвестна книга
2. Магьосникът от Землемория – първите три части
3. Малкият принц
4. Цивилизацията – Кенет Кларк
5. Книга за джунглата – Киплинг
6. Звездните рейнджъри – Хайнлайн
7. Трудно е да бъдеш бог – Стругатски
8. Волоколамското шосе
9. Разкази – Чудомир
10. Записки по българските възстания
Трудно се правят класации на книги, ако обичаш да четеш. Сега се опитвам да подредя една десетка, но тя би могла да бъде и друга. Може би “Швейк” и “Зен” ще са пак на първите места.
1.Приключенията на храбрия войник Швейк – Хашек
2.Зен и изкуството да се подържа мотоциклет – Пърсиг
3.Герои и гробове – Сабато
4. Белия цвят на рибите – Мандаджиев
5. Любовта трае една година – Бегбеде
6. По пътя – Керуак
7. Федерация на династронавтите – Оливер
8. Бродягита на Дарма – Керуак
9. Заедно – Анна Гавалда
10. Образцов дом -В. Щерева
Pingback: Grimnebulin’s Blog
Богат Беден – Ъруин Шоу,
Цар Плъх – Джеймс Клавел,
Пътеводител на галактическия стопаджия – Дъглас Адамс,
Властелина на пръстените – Толкин,
Майстора и Маргарита – Булгаков,
Любов по време на холера – Габриел Маркес,
Полет над кукувиче гнездо – Кен Киси,
Параграф 22 – Джоузеф Хелър,
Тютюн – Димитър Димов.
Не мога да класирам, просто ще изброявам:
Стругацки – Бръмбар в Мравуняка, Трудно е да бъдеш Бог, Понеделник започва в събота, Сказка о Тройке, Пикник на Обочине. Въобще Голяма литератература, не са леки за четене, но си спомням цитати от тях и след 30 години! Особено от Жука, напр. където Странниците Не са спасявали Хората от планетата, а Планетата от хората!
Лем – Соларис, Едем – тръпки ме побиват, като се сетя.
Димитър Талев – поред
Хайтов – Диви Разкази!!!
Димитър Димов
Старогръцки митове и легенди превод на проф.Кун
Швейк – но да се чете в соцказарма – всеки ден имаше случка, идентична с някоя от книгата!
Шекспир – всичко!
Захари Стоянов
Моля за извинение – фентъзи не ми върви, ама никак, също и Хари Потър. Просто това не са моите книги.
Считам, че с Булгаков трябваше да започна, но се отплеснах…
Махабхарата
Бхагават Гита – велика книга!
Библията – но не от първи прочит!
В същност, няма да ми стигне нито време, нито място да изброявам.
Съжалявам, мога да напиша 10, 100 пъти по толкова и пак ще е бедна селекция.
Сталкер
“Сталкер”