Соломон Паси се оплака при Иван Бедров, че блогърите пишат простотии и са неестетични.
Чудя се, ако естетиката е по-важна от самата тема, дали скоро няма да станем като Китай, където лоши новини не се четат, за да не притесняват населението. Чудя се също така, защо на Соломон Паси му е трудно да разбере, че има проблеми, които се прехвърлят от правителство на правителство – като гумена топка, без да бъдат решавани. И дори се влошават. Защо не разбира, че хората оставаат с впечатление, че тези правителства и хората в тях са некадърни. И съответно коментират бурно темите.
Интересно ми е, дали не му е неудобно да призовава към цензура (нарушавайки законите ни, но то пък взе да става като национален спорт вече) и да си вре носа в управлението на телевизия и предаване. Любопитно ми е откога взе да разбира от журналистика и стана такъв експерт, че да преценява кое е простотия и кое не е. Да преценява също така, какво има и какво няма място в едно предаване, че и съвети да дава.
Не разбирам твърдата му увереност, че България е цъфнала и вързала, че проблеми няма, че не сме подигравката на Европа, че всичко е на шест и всъщност само някакви блогъри там мрънкат, без да имат причина, смущавайки сладкия сън на депутатите в Парламента. Сладкия сън, защото не виждам друга причина тези хора да прекарват толкова много време там, в парламента и като цяло в политиката и да не са направили нищо съществено по отношение на дългия списък с национални, и не само, проблеми.
Но също така ми става ясно, че естетиката и прекрасното са много важни неща за г-н Паси, че проблемите трябва да се представят красиво, с вкус и елегантност, а не със злобата на хора, на които им е дошло до гуша да ги третират като боклуци някакви си 250 човечета, които живеят с убедеността, че са хванали Господ за шлифера.
За някакви такива неща си мисля.
И понеже г-н Паси е такъв радетел за красота и естетика мисля да му драсна една поема на някаква злободневна тема, много добре издържана естетически.
Просто защото искам да видя какво ще каже, когато проблемите са представени с изящни думи. Искам да разбера дали те (проблемите) съществуват за г-н Паси само когато са красиво представени, а през другото време са измислици и не съществуват. Дали има някаква връзка между двата стила на изказване на едни и същи факти. Също така искам да разбера дали това е негово мнение или на партията му. Защото ако наистина личното мнение и споделянето му се смята за такава анатема не само според него, но и според партията му, то се чудя дали е добра идея да се гласува за тях и какво ще се случи, ако те случайно влязат в парламента. А ако мнението му е чисто лично, защо не го сподели в друг момент?
Също така мисля да подредя един дебел списък с изцепки, лафове и поведение на разни политици, в които няма нищо красиво, естетично, който не учи на нищо децата, но пък дава грозен пример и ни показва какво мислят нашите „представители“ за нас, за законите, които са се клели да спазват. Искам да ми обясни защо тези хора са в парламента и защо им се позволява да творят глупостите си, когато естетиката е на такъв висок пиедестал и е толкова важна.
Също така ще го помоля да ми дефинира думата „естетика“ и дали вижда нещо естетично в заринатите с боклук улици, в хилядите дупки или в паркиралите на всеки свободен сантиметър коли. Защото това е само част от неестетичните теми обсъждани от блогърите, а той като такъв признат естет (започвам да я намразвам тази дума) да обясни как точно блогърите са виновни за тези проблеми.
„Голямото четене“ приключи и ми се прищя да попитам блогърите, кои са техните топ 10 любими книги.
Моите са:
1. „Параграф 22″
2. „Полет над кукувиче гнездо“
3. „Портретът на Дориан Грей“ по чисто стилистични причини.
4. „Мисис Далауей“… все още като я препрочета намирам нещо различно.
5. „Майсторът и Маргарита“ харесва ми, много. Все още обаче не съм убедена, че схващам абсолютно вичко в нея.
6. „Американски богове“ главно заради митологията и твърде много препратки/заемки към религиите и конкретно християнството. Митът за вечното прераждане.
7. „История за два града“
8. „Воркосиган“ любима ми е цялата поредица главно защото ми представи по много интересен и достъпен начин човешките взаимоотношения. Сапунена опера и то сапунена опера с винаги щастлив край, но все пак, въздействащи са си.
9. Дъглас Адамс и Тери Пратчет като цялостно тврочество си поделят мястото.
10. „Любов по време на холера“ не мога да обясня защо ми е толкова любима. Просто богатсвтото на цветове, чувства и усещания ме пленява. Може би някаква част от мен си пада леко мелодраматична, знам ли.
Не ми хареса твърде много как протече и особено как завърши „Голямото четене“. От друга страна, в продължение на няколко седмици активно се говореше за книги, четяха се книги и като цяло, превърнаха се в нещо интересно.
Прехвърлям топката на Дете Кафка, на Петя, на Лимонката (и ние не сме човекоядци), на Четящата в нейната стая и на Н. Всъщност, който се чувства заинтересован от идеята, може спокойно да се включи.
Поздрави и усмивки.
„They came first for the Communists, and I didn’t speak up because I wasn’t a Communist. Then they came for the Jews, and I didn’t speak up because I wasn’t a Jew.
Then they came for the trade unionists, and I didn’t speak up because I wasn’t a trade unionist.
Then they came for the Catholics, and I didn’t speak up because I was a Protestant.
Then they came for me, and by that time no one was left to speak up.“
Martin Niemoeller
В момента се изслушва проектозакон, който забранява лобистка дейност насочена срещу обществения морал.
Зададох си няколко въпроса, какво представляват термините „обществен морал“, „закон”, кой ги определя и как се прилагат в обществото.
Какво е морал?
Какво е закон?
Как действат те в обществото?
Кой решава какво е закон?
Кой решава какво е морал?
Как се налагат тези неща?
Накратко „закон” е задължителната норма за действие, поведение, регулиране и уреждане на живота на обществото, установена от държавна власт или съответен държавен орган.
Записана морална система, по която се ръководят членовете на дадено общество.
Съвкупност от конкретни правни норми, които във всеки един момент изясняват какво се прави при възникване на противоречия.
„Морал”, от своя страна, е сбор от норми и правила, които регулират поведението на членовете на дадено общество.
По своята същност, „морал” е неточно и недефинирано понятие. Няма записан устав, който да го конкретизира и вкарва в рамка, защото се възприема от всеки по различен начин. Дори да има пресечни точки в някои общочовешки ценности, трудно може да бъде описан като нещо конкретно и неизменно.
Юридическо определение на „морал” в България няма и поради това подлежи на тълкуване.
Оказва се, че разликата между двете е, че законът е дефиниран и конкретен, а моралът не е.
Законите се гласуват от държавния апарат и гражданите са длъжни да ги спазват.
Морал е всичко онова в едно общество, което не е дефинирано от законите.
Той се образува под влияние на социални групи, обществени влияния, религия, литература, филми.
Обществото само сформира своя морал.
Всеки индивид от едно общество има право сам да решава за себе си какво е морално и какво не е, и докато не нарушава законите на държавата, никой не може да предявява претенции към неговото поведение.
Проектозаконът: Забрана за лобистка дейност срещу обществения морал.
Ако се приеме проектозакона за забрана лобиране срещу обществения морал, то държавата ще бъде принудена да даде ясна дефиниция що е то морал.
Което означава, че вече държавният апарат, а не отделният индивид ще определя кое е морално и кое не.
Здравей комунизъм, довиждане демокрация.
Защото основният стълб на демокрацията е, че индивидът има свобода на волята и избора, стига да не нарушава с действията си свободата на волята и избора на другите около него.
Също така, ако се приеме проектозакона, то правната ни система ще престане да се развива, защото няма да има право да се отменят закони, независимо дали действат или не. Защо? Защото ако държавата казва кое е морално и кое не, нищо не й пречи да заяви, че е неморално да се отменят, а дори и да се приемат закони.
Просто няма да има какво да направим, освен да търпим и да си траем.
Законите ще станат статични и няма да обслужват обществото. Нещо повече, ще се използват в негов ущърб.
Тяхната роля е да защитават хората, не да се използват за манипулация, тормоз и репресиране.
Самата идея да се приеме подобен проектозакон противоречи на Конституцията и фактът, че прокуратурата не се самосезира е притеснителен.
Теория на конспирацията.
Защо публично бе обявено, че причината проектозаконът да бъде изменен е, за да се попречи на гей организациите да лобират за правата на гей хората?
Хомосексуалността не е незаконна в България, хомосексуалните хора имат същите права, както и хетеросексуалните (като изключим правото да сключват граждански брак).
Каква е причината да се привлече изцяло вниманието към тях?
Не е тайна, че съществува доста хомофобска нагласа тук, в България. Лесно можем да видим доказателство за това по начина, по който темата бе представена и отразена в медиите, както и коментарите.
Много хора биха подкрепили този закон дори само защото вярват, че по този начин биха навредили на гейовете.
Твърдението, че този закон ще засегне само хората с гей ориентация предизвиква игнориране на темата от голям процент хора.
Съмнявам се да е представено по този начин случайно.
Реакциите на гей организациите и бурното им възмущение, само ще насъска хомофобите.
Или ще бъде причина неинтересуващите се от ЛГБТ въпроси хора да не се занимават с темата и да не се задълбочат над същността на проектозакона.
Ако не ви интересуват правата на гей хората, добре. Това е ваше право (засега).
Представете си обаче ДАНС да прокара закона за подслушването, никой няма да има право да лобира срещу него, защото ще е незаконно.
И това е само върхът на айсберга.
Темата е сериозна и изисква много по-задълбочено обсъждане и размишление.
Помислете си дали искате да решавате сами за себе си или да ви го казват наготово.
Помислете си дали искате да се върнем назад с двайсетина години.
Защото този проектозакон води точно натам.
Безпрчинната омраза е едно, но безпричинната глупост, съвсем друго.
Нещо политиците никой, никога не ги чува правилно, не ги цитира правилно и не ги разбира правилно.
Имам чувството, че 1. записващите устройства на всички журналисти са повредени 2. политиците имат зверска нужда да се научат най-после да се изразяват или 3. политиците нагло лъжат, въпреки възможността да бъдe доказано.
Публикувам тук последния текст на Аксиния, защото колкото повече хора го прочетат, толкова по-добре.
~~~
Присъствах на заседание на Комисията по гражданско общество и медии днес, на което се обсъждаше проекто-закона за лобизма у нас. Има няколко аспекта в този закон, които ме интересуват, но днес бях там по повод изказването на Владимир Дончев (Българска Нова Демокрация), член на Комисията:
“С текст, който забранява лобистката дейност, насочена срещу „обществения морал”, депутатите от комисията по гражданско общество и медии забраниха вчера застъпничеството в полза на гей бракове, хомосексуално съжителство и осиновяване от еднополови двойки. (…) Според експертите от комисията по гражданско общество (забележка – да се чете, според Владимир Дончев, БНД), ако моралът не навлезе като понятие в закона, има голяма опасност всевъзможни международни гей организации или отделни хомосексуални двойки да се застъпват в България за узаконяване на гей браковете и осиновяването на деца.”
Цитат от новина в Новинар, също отразена и в Дневник и Стандарт. Повече по същата тема можете да прочетете тук, тук, тук, тук, тук и тук.
Преди да се обсъжда въвеждането на “в противоречие с обществения морал” като основание за забрана за лобиране в проекто-закона, Владимир Дончев каза (по спомени, не цитат), че не разбира защо цяла седмица общественото пространство и медиите толкова са преекспонирали изказването му, след като (чети внимателно!) той не е имал това предвид и въобще не е визирал гей-двойките и гей-организациите, когато е настоявал за въвеждането на “обществен морал”. Един вид, това е медийно интерпретиране на неизказана и несподеляна негова позиция и не му е ясно защо това е предизвикало такъв диспут, след като той определено не е имал предвид това. Според думите му, обществения морал е разтегливо понятие и понякога интересите на част от обществото може да противоречат на обществения морал, например лобирането за евтаназия или за узаконяване на многоженството.
Хваната за думите му, представител на Министерство на правосъдието (за втори път я виждам тази жена и все й бъркам името, но и двата пъти сме на едно и също мнение) каза, че изобщо “морал” не трябва да присъства в лобистки закон, защото отваря вратата за свободна интерпретация. Освен това, моралът зависи от времето и обстоятелствата.
На думите й, Дончев (от присъстващите 6 членове на Комисията явно само на него му се говореше, той действително се изказа по абсолютно всяко изречение, казано в залата, принципно похвална активност за един депутат) каза, че в този случай няма да има за какво да се притесняват от Правосъдно, тъй като интерпретацията на “морал” ще зависи от органът, пред който се лобира (?!).
Моите думи накратко бяха, че “обществен морал” не може да се дефинира, защото, колкото и обхватна дефиниция да се даде в Закона, тя винаги ще е рестриктивна. За да има едноседмичен диспут в общественото пространство, значи “обществен морал” вече се интерпретира различно и никой в тази зала, в това число и Дончев, който въобще няма предвид еднополовите съюзи, не може да гарантира, че след 5 години този аргумент няма да се ползва за забрана за лобиране не само за гей-каузи. Освен това, ако лобирането е насочено именно срещу институцията, която трябва да определи дали е морално? За пример, протестите през 97-ма, както и сходна аналогия от 14 януари тази година, не бяха организирана лобистка кампания, но определено имаха застъпническа форма и целяха сваляне на правителството. Тогава кой, Народното събрание ли, трябва да решава дали тази акция е “морална”? Моралът, казах, се определя от политиката на държавата и от законодателството и не е въпрос на тълкувание от един човек или отделна институция. В поекто-закон моралът трябва да се ограничава да спазване на законите в Република България и толкова.
Естествено, че ако ще и гола да се бях съблякла да танцувам, Комисията още миналата седмица си бе определила гласовете. Присъстващите 6 членове решиха, че оставят тълкуванието на “обществен морал” на депутатите, които вбъдеще ще гласуват проекто-закона за лобизма и, респективно, на институциите, към които ще бъдат насочени лобистки кампании.
Абсолютно убедена съм, че тази дефиниция, ако се гласува и приеме в пленарна зала, ще бъде използвана двуяко и, в това число, срещу гарантирането на равенство на хомосексуалните. Предполагам, а и така ми се струва, че Комисията по гражданско общество и медии са напълно наясно, че поставят капан пред изпълнителната власт с такъв закон. Гей-организациите вероятно ще са последните, които ще оспорят по съдебен път приложението на такъв ялов закон. Далеч преди това ще са каузите ин-витро, трансплантациите с международен донор, свободата на вероизповедание и така нататък. С други думи, гей организациите сигурно ще се позоват на вече спечелени съдебни дела за дискриминационно приложение на лобисткия закон.
Като слушах днес обсъжданията ми се струва, че гласуването на закон за лобизма ще се случи след изборите. Все пак, трябва да си платят предизборните кампании…
P.S. Забравих да допиша, че Дончев е невъзпитан и арогантен. Че е казал онова по-горе, публикувано в Новинар, е ясно като бял ден, дори няколко журналисти потвърдиха, че са го чули. На думите ми: “Без да превръщам тази дискусия в лов на вещици, Господин Дончев, ще съм Ви благодарна, ако споделите с медиите ясната си позиция, след като сега казвате, че не сте имал предвид еднополовите двойки и гей-организациите. Моля да оповестите разяснената си позиция, както направихте днес тук.” Той отговори ядливо: “Аз ако съм искал да кажа нещо не медиите, съм щял да им го кажа. Ако искам нещо да говоря пред Комисията, ще го кажа. Това си е моя работа. Никой няма да ми казва какво и как да говоря.” А аз ако не искам да ви плащам заплатата вече и ако вече не искам да Ви виждам арогантния, нахален, хомофобски, лицемерен г.з в Парламента, а?
~~~
По-нататък ще я преведа, но причината да я публикувам в този й вид е проста. Хомофобията е изключително разпространена, свежи примери много, като се започне от „нетолерантния“ протест на Боян Расате, та се стигне до Music Idol и коментарите на журито, и участниците му. Много хора живеят с убедеността, че повечето гей организации и хора с гей-ориентация просто си нямат друга работа освен да мрънкат. Истината е, че това не е така.
Набързо преразквазвам статията, като на някои места съм се опитала да предам повече духа, отколкото буквалния текст.
Случаите на изнасилване в Африка са над 500 000 хиляди. Миналият Април в покрайнините на парк в Йоханесбург бе отркито полуголото тяло на Еуди Симелейн, известна южноафриканска футболистка, активистка за разноправие и една от публично признатите лесбийки в Южна Африка. Жената е била групово изнасилена, след което брутално пребита и убита с множество прободни рани по лицето, гърдите и краката й.
Този тип изнасилване неофициално се нарича „коригиращо“, като се твърди, че целта е да се „излекуват“ лесбийките от сексуалната им ориентация. Оттогава напрежението ескалира и насилието срещу хомосексуалните жени в Южна Африка се увеличава.
Тези престъпления обаче не се наказват заради неясноти в правната система на Ю.А.
[...]
При проучване, много жени разказват, че са заплашвани, че ще бъдат изнасилени „корективно“ и ще станат истински „жени“. Когато станат жертва на престъплението при опит да потърсят закрила от властите реакция няма, като по този начин неофициално се дава позволението за подобен род престъпления да продължават. Според гей организация в Южна Африка, се съобщават за до десет нови случая на изнасилване на седмица. Самите жени, които са станали жертва са били обвинявани от насилниците си, че те и тяхната ориентация са виновни за това, че са били изнасилени.
[...]
Истината е, че отношенията между мъжете и жените в Африка винаги са били изпълнени с агресия. Високите нива на изнасилени, бити и убити жени съществуват отдавна, преди да се подхване темата с тяхната сексуална ориентация. Културата е силно мачистка, на жените се гледа като на сексуални обекти и техните желания нямат значение.
[...]
Официалната позиция на правителството е: „Макар престъпленията от омраза, особено въз основа на сексуалната ориентация да са много, правилтелството не го приема като приоритетен проблем“.
[...]
Организациите за човешки права, както и гей организациите се надяват, че публичността около смъртта и процеса срещу тримата мъже обвинени в груповото изнасилване и убийството на Еуди Симелейн ще промени нещата и ще намали престъпленията извършвани срещу жени.
Въпреки че има повече от 30 убийства на лесбийки през последното деситилетие, процесът на Симелейн е първият, в който признал се за виновен мъж от участвалите в изнасилването и убийството й, е осъден и изпратен в затвора.
При произнасянето на присъдата съдията заявил, че сексуалната ориентация на Симелейн „няма значение“ по отношение на убийството й.
Процесът срещу другите трима мъже, които пледират невинни в обвиненията изнасилване, побой и убийство, ще бъдат съдени през Юни.
Жените в Соуето и Куа Тема не са убедени, че ще има разлика след присъдите.
Пхумла разказва, че й е бил „даден урок“ от група мъже, които са я отвлекли и изнасилили, когато се е връщала от тренировка по футбол през 2003 г. Според нея, почти всички лесбийки от нейната общност са били изнасилени през последната година и че ще трябва много повече от един процес, за да спре агресията срещу жените.
„Всеки ден сякаш очакваш избухването на бомба, нямаш свобода на движение, нямаш пространство. Винаги си уплашен и усещаш живота си ограничаван. Като жени и лесбийки ние трябва да сме наясно, че това е факт от живота ни, че винаги ще сме в опасност.“~~~
Все пак, мисля, че има голяма разлика, когато хората злобеят и приказват за някакви безлични и неизвестни на тях хорица и когато се запознаят отблизко със съдбата им. Защото не мога да приема, че някой може да бъде съден единствено по сексуалната му ориентация, цвят на кожата, или етнос. И все пак се случва.
Насилието обаче поражда единствено омраза и насилие, един омагьосан, порочен кръг, който не води наникъде. Едно е да се пускат глупави шегички, друго е да стане ясно какво всъщност причнява омразата на хората и нейните жертви.
~~~
„Тhe partially clothed body of Eudy Simelane, former star of South Africa’s acclaimed Banyana Banyana national female football squad, was found in a creek in a park in Kwa Thema, on the outskirts of Johannesburg. Simelane had been gang-raped and brutally beaten before being stabbed 25 times in the face, chest and legs. As well as being one of South Africa’s best-known female footballers, Simelane was a voracious equality rights campaigner and one of the first women to live openly as a lesbian in Kwa Thema.
Her brutal murder took place last April, and since then a tide of violence against lesbian women in South Africa has continued to rise. Human rights campaigners say it is characterised by what they call „corrective rape“ committed by men behind the guise of trying to „cure“ lesbian women of their sexual orientation.
Now, a report by the international NGO ActionAid, backed by the South African Human Rights Commission, condemns the culture of impunity around these crimes, which it says are going unrecognised by the state and unpunished by the legal system.
The report calls for South Africa’s criminal justice system to recognise hate crimes, including corrective rape, as a separate crime category. It argues this will force police to take action over the rising violence and ensure the resources and support is provided to those trying to bring perpetrators to justice.
The ferocity and brutality of Simelane’s murder sent shockwaves through Kwa Thema, where she was much known and loved for bringing sports fame to the sprawling township.
Her mother, Mally Simelane, said she always feared for her daughter’s safety but never imagined her life would be taken in such a way.
„I’m scared of these people that they are going to come and kill me too because I don’t know what happened,“ she said. „Why did they do this horrible thing? Because of who she was? She was a sweet lady, she never fought with anyone, but why would they kill her like this? She was stabbed, 25 holes in her. The whole body, even under the feet.“
The Guardian talked to lesbian women in townships in Johannesburg and Cape Town who said they were being deliberately targeted for rape and that the threat of violence had become an everyday ordeal.
„Every day I am told that they are going to kill me, that they are going to rape me and after they rape me I’ll become a girl,“ said Zakhe Sowello from Soweto, Johannesburg. „When you are raped you have a lot of evidence on your body. But when we try and report these crimes nothing happens, and then you see the boys who raped you walking free on the street.“
Research released last year by Triangle, a leading South African gay rights organisation, revealed that a staggering 86% of black lesbians from the Western Cape said they lived in fear of sexual assault. The group says it is dealing with up to 10 new cases of „corrective rape“ every week.
„What we’re seeing is a spike in the numbers of women coming to us having been raped and who have been told throughout the attack that being a lesbian was to blame for what was happening to them,“ said Vanessa Ludwig, the chief executive at Triangle.
Support groups claim an increasingly aggressive and macho political environment is contributing to the inaction of the police over attacks on lesbian women and is part of a growing cultural lethargy towards the high levels of gender-based violence in South Africa.
„When asking why lesbian women are being targeted you have to look at why all women are being raped and murdered in such high numbers in South Africa,“ said Carrie Shelver, of women’s rights group Powa, a South African NGO. „So you have to look at the increasingly macho culture, which seeks to oppress women and sees them as merely sexual beings. So when there is a lesbian woman she is an absolute affront to this kind of masculinity.“
A statement released by South Africa’s national prosecuting authority said: „While hate crimes – especially of a sexual nature – are rife, it is not something that the South African government has prioritised as a specific project.“
The failure of police to follow up eyewitness statements and continue their investigation into another brutal double rape and murder of lesbian couple Sizakele Sigasa and Salome Massooa in July 2007 has led to the formation of the 07-07-07 campaign, a coalition of human rights and equality groups calling for justice for women targeted in these attacks.
Sigasa and Massooa were tortured, gang raped and shot near their homes in Meadowland, Soweto in July 2007, shortly after being verbally abused outside a bar.
Human rights and equality campaigners are hoping that the public outrage and disgust at Simelane’s death and the July trial of the three men accused of her rape and murder will help put an end to the spiralling violence increasingly faced by lesbian women across South Africa.
Despite more than 30 reported murders of lesbian women in the last decade, Simelane’s trial has produced the first conviction, when one man who pleaded guilty to her rape and murder was jailed last month.
On sentencing, the judge said that Simelane’s sexual orientation had „no significance“ in her killing. The trial of a further three men pleading not guilty to rape, burglary and murder will start in July.
In Soweto and Kwa Thema, women seem unconvinced that Simelane’s case will change anything for the better.
Phumla talks of her experience of being taught a „classic lesson“ by a group of men who abducted and raped her when she was returning from football training in 2003. She says that „practically every“ lesbian in her community has suffered some form of violence in the past year and that it will take more than one trial to stop this happening.
„Every day you feel like its a time bomb waiting to go off,“ she said. „You don’t have freedom of movement, you don’t have space to do as you please. You are always scared and your life always feels restricted. As women and as lesbians we need to be very aware that it is a fact of life that we are always in danger.“"
реди няколко дни пак ми досадиха едни индивиди от Алтермедия с любимата си тема, че българите изчезваме като нация, че много спада прирастът, че никой не остана, че населението на България е предимно застаряващо. (Ще ме прощавате, но да ми приказвате за “чиста българска нация“, при положение, че който не е минал през българските земи, той не си е оставил генетичния фонд тук, е просто забавно. Особено когато България е била… и още си е, на много специфичен кръстопът.)
После взеха да ми обясняват как е дълг на всяка българска жена да роди дете и т.н.
Оставих настрани факта, че като чуя някакви хора да ми размахват думата “дълг” с повод и без повод се настройвам много отрицателно към тях и реших да се поинтересувам малко по-сериозно от темата.
Трудно ми е да приема сериозно цялото това мрънкане колко малко деца се раждат годишно, при положение, че около 30 хил. деца има настанени в домове за деца лишени от родителски грижи.*
Около 10% от тях са сираци, останалите 90% са оставени в домовете от родителите им, без да се отказват от тях, което означава, че тези деца не могат да бъдат осиновени и те остават всистемата завинаги. Или по-точно, докато навършат 18, а след това нещата само стават по-зле.
Годишно около 1500 бебета се оставят в домове.**
Нататък нещата стават по-зле. Годишно се правят около 50 хиляди аборта***, 13 от 1000**** бебета умират при раждане, а 15 от 1000 бебета умират преди да навършат пет години. Вярно е, цифрите за смъртността намаляват, все пак.
Раждат се около 65 000 /70 000 хил. деца. *****
Мисля, че числата тук говорят за друг проблем, а не толкова за отрицателен прираст.
Тези хора, които забременяват, трябва да имат някакъв стимул да родят децата си, защо толкова голяма цифра зарязват децата си?
И какво прави държавата за тях? За тези, които оставят децата си? А за тези, които са родили?
За да има 50 хиляди аборта годишно, нещо трябва да не е наред. За да има 30 хиляди деца в домовете нещо трябва да не е наред. За да бъде публична тайна, че неофициално се предполага, че се извършват около 200 хил. аборта годишно нещо съвсем не е както трябва.******
Изводът, който аз си правя, е, че не толкова имаме проблем с прираста, колкото с отношението към самите деца. Защото прирастът е просто някакви числа по нечии екрани, а ние си говорим за дишащи, живи бебета и деца, които ако оцелеят, ще станат хора, членове на обществото. Защо, защо нашата държава се държи по този начин със “своето бъдеще”, както тя го нарича, което, като се замислим, звучи изключително иронично и злобно, като подигравка. Или нейното бъдеще са всички други деца освен тези, които са оставени в домовете и това е написано някъде с много малки буквички?
Да, убедена съм, че много хора могат да ми изтъкнат ей сега, на момента, че много от тези деца са на роми. А аз само искам да попитам: Е, и? Нима те са по-малко хора или по-малко българи? Или заслужават по-малко да живеят? И кой има право да взима това решение? Или под “българи” се има предвид някаква удобно неофициално битуваща идея, че това са хора с определени доходи, етнос и т.н. Защото значението на думата българин си е ясно конкретизирана, има и доста неща в Конституцията пак на тази тема, на който му се занимава да спори.
Страничен въпрос към читателите. При положение, че на планетата земя сме 6 милиарда и вървим устремно към 7 милиарда, когато има умиращи от глад хора и започва да няма място, унищожавайки ресурсите, въздухът и околната среда, за какво изобщо някой му е щукнало, че трябва да се раждат повече деца?
И като се родят какво да стане с тях, някой помислял ли е? От какво ще се изхранват, къде ще живеят?
Защото България не е отделна планета, тя е част от Земята, част от цялото, така че мисля, че е по-нужно да се зарежат призивите “раждайте” и да се замислим 1. дали не е време да започнем да се отнасяме по-разумно към раждаемостта и 2. дали планетата ни изобщо би могла да издържа всички тези хора?
Да, знам теориите, че в бъдеще ще има по-оптимални жилища, градове и пр. въпросът е, че те се отнасят за твърде отдалеченото бъдеще.
Пък аз приказвам за тук и сега.
Това, което съм поместила тук не са просто числа и това, че не се сблъсквате всеки ден с тези неща не ги омаловажава. Има между 70 и 150 дома за деца лишени от родителски грижи, а фактът, че няма статистика с точна тяхна бройка и различните наименования на различните домове ги включват от едни и го включват в други статистики, е просто показателен как се използва бумащината, за да се прикрие точният брой на тези заведения. Защото се знае, че ЕС са изключително отрицателно настроени към настоящето положение тук. Цифрите са приблизителни и не съм съвсем уверена в тях, но по груби сметки са горе долу толкова. И разбира се, по-лесно е да се замажат и намалят цифрите, вместо да се направи нещо по въпроса за тези деца.
Също така се знае и отношението на нашите политици, към малката мръсна и срамна тайна, каквато за тях е реалната обстановка.
“Могилино” е достатъчно свеж пример и ако за някои хора е по-лесно да повярват, че филмът е измислица на англичаните, които ни мразят по някаква причина (каква?? каква причина имат да ни мразят еле пък завиждат тези хора? с какво толкова ги превъзхождаме, че да сме привлекли неутолимата завист и омраза на останалият свят? или това просто е най-удобното оправдание за егото ни, хм?), то им препоръчвам да идат в някой от многото домове за сираци из София, да погледнат обстановката, да видят децата. Също така бих им препоръчала да погледнат заведенията за деца с малформации или психични отклонения. Аз лично не успях да намеря никъде официално изведен списък с адреси, ако някой знае, моля да ми прати линк.
Помествам тук списък с шест адреса за тези, които биха се оправдали, че не ги знаят къде са.
ДОВДЛРГ София “П.Р.Славейков” 1309 ул.”Пиротска” 175 02/ 822-09-86
ДОВДЛРГ (от 3 до 7г.) София кв. Драгалевци 1415 ул.”305″ 1 02/ 967-12-25
ДОВДЛРГ (от 3 до 7г.) София №7(Св.Иван Рилски) 1618 ул.”Цар Борис ІІІ” 128 02/ 855-39-16
ДОВДЛРГ София “Христо Ботев” 1614 кв. Овча купел, ул.”Христо Стефчов” 2 02/ 957-86-46
ДОВДЛРГ (от 3 до 7г.) София “Надежда” 1784 ж.к Младост 02/ 749057
ДОВДЛРГ София “Асен Златаров” 1229 ул.”Сава Филаретов” 23 02/ 9381227/8369790
ДМСГД София “Св. Параскева” кв. Надежда, ул. “Порой” 16 02/31-33-07
Статистика:
НСИ *
Данните са на БГНЕС **
УНИЦЕФ ***
УНИЦЕФ ****
Данните са събрани чрез онлайн референдума на кампанията “От теб зависи” отнасят се за години 2006/2008 *****
Неофициални данни, цифрите са теоретизиране и предположение въз основа на официалните данни и статистики. ******
Статистика:
НСИ *
Данните са на БГНЕС **
УНИЦЕФ ***
УНИЦЕФ ****
Данните са събрани чрез онлайн референдума на кампанията „От теб зависи“ отнасят се за години 2006/2008 *****
Неофициални данни, цифрите са теоретизиране и предположение въз основа на официалните данни истатистики. ******
Много се радвам, че този блог най-после видя бял свят.
Един от най-симпатичните и интелигентни хора, които познавам започна да пише блог за книгите, киното и другите некултурни неща. Препоръчвам го горещо, не само защото авторката му е много весел, деен и енергичен човек, а защото пише страхотно. Освен това е един от малкото хора, които като ги питам чел ли си „еди-какво-си“ не отговарят отрицателно, което си е приятно разнообразие. А и редовно ме зарежда с препоръки за хубави филми.
Колекционирам си способи за обръщане на правилата на градските легенди и митовете срещу тях.
Пример – хидрата и главите й. Най-простият подход, за който се сещам е, харесваш си някоя глава и я режеш. Според легендата, за всяка срязана, ще се появяват нови две. Да, обаче тук се корени и предполагаемата й слабост, защото ако методично се реже глава, това означава, че в някакъв момент чудовището просто ще се срине под собствената си тежест.
Разбира се, има доста доводи, които могат да се изтъкнат срещу този подход, но все пак е забавна закачка.
Харесва ми как авторът на xkcd се е справил с Bloody Mary.
Вчера беше пълно с линейки. Пред нас, след нас, спрели, бързащи, виещи със сирените или просто профучаващи по улиците. Разминахме се с поне 10. Ние се въртяхме главно из центъра, все пак, работа, но за първи път ми се случва да видя толкова много линейки за толкова малко време.
Някаква част от мен разсъждаваше, че ако пак паднем с мотора, поне ще има линейка наблизо да ни съберат. Друга част се чудеше какво е станало днес или дали това е нормалната им натовареност?
Или може би фактът, че слънцето пекна и лудичките наизлязоха по улиците (има нещо много смущаващо като се събрат на малки дружинки, викат си, скачат, блъскат се, събличат се и т.н., е… смущаващо от гледна точка на хора, които се возят на мотор и липсата на сигурност накъде ще скочат в следващият момент и дали няма да ги блъснем или просто да попаднат под гумите на някоя кола) ме беше притеснило толкова?
Беше си живо каране с препятствия, гарнирано с вой на сирени.
Това, което ми направи впчатление беше, че центърът е гнусен. Кофтите по Витошка, Патриарха, Алабин, Леге, Славейков, изобщо в този район бяха пълни догоре и преливаха, създавайки абстрактни склуптори от торбички, въженца, кофички, отпадъци от всякакъв тип овързани, омотани, свързани, наблъскани, изобщо всякакви приспособления на хората, оптиващи се да си изхвърлят боклука и да му попречат да се търкаля по улиците. Не твърде успешни приспособления впрочем.
До „Халбите“ на малките Пет Кьошета улицата и тротара бяха просто изчезнали под боклуците, колите не можеха да минават, а пешеходците трябваше да заобикалят до отстрещният тротоар, заради блокажа.
Странното е, че извън Центъра кофите бяха празни. Сякаш боклукът в центъра беше целенасочено оставен само там и никъде другаде.
Немалко се изписа за телефонните измами.
Например за отдавна изгубената роднина от чужбина, която крънка за телефонни минути и т.н.
Направи ми впечатление обаче, че никой не се задълба сериозно във втория вид измами, онези, в които някой звънва и разревано започва да нарежда как е блъснал с колата дете, как никой не го е видял и как ако си плати на полицията, те ще пишат извършителя неизвестен и ще го оставят да си ходи по живо по здраво.
Трогателно, наистина.
Има нещо много нередно, че толкова много хора са се вързали на тази измама и са били готови да дадат хиляди левове, за да измъкнат любимото си детенце от присъда и затвор, за действие, което споменатото детенце според тях наистина е извършило.
Не, не смятам това за родителска обич, нито за доказателство, че „родителската обич не знае граници“, по-скоро според мен означава, че в момента навсякъде има неморални, неетични, безотговорни, глупави и несъстрадателни хора. След като тези хора са готови да нарушат съзнателно закона при абсолютната убеденост във вината на децата им, то представете си как са възпитали същите тези деца. Представете си тяхното всекидневно поведение, когато става ясно, че изповядват максимата „целта оправдава средствата“. Наистина смятам, че е нужно хората да изкарват курс по родителство, пред да им се позволи да имат дете, а не просто да умеят физическият аспект на нещата.
Не знам що за човек би дал доброволно пари, за да се скрие убийство на дете (или възрастен), било то умишлено или непредумишлено. Не знам после с какви очи същите тези хора са ходили да се оплакват, че са ужилени. Нима наистина биха предпочели, синa/дъщеря им да бяха сгазили някого?
Нима според тях те са жертвите? Нима очакват съчувствие?
Да, самата измама е ужасна, отвратителна и гадна. Но в случаят говорим за редно и нередно. Престъпление и наказание. Това е редът им. Защото когато искаме справедлива държава и искаме честност, трябва да започнем от своите дейтвия, от своето собствено отношение. Да, вярно, измамата засяга струнката на страх и обич, използва разпространеното мнение, че парите са достатъчни, за да се покрие всичко, въпросът е, предстаявте ли си, че утре може да е вашето дете, което е блъснато, а в рапорта да пише „неизвестен извършител“, ще можете ли да бъдете сигурни, че това отговаря на истината или ще се чудите дали някой не се е вдъхновил от тази измама и не си е платил да бъде „неизвестен“? Или всичко е прието, когато жертвите не сме ние.
Аз знам как аз ще постъпя, независимо дали е телефонна измама или реалността, ще оставя последствията да се случат.
Блъскаш човек, отнемаш живот, понасяш последствията за това си деяние. Защото човешкият живот е много повече от няколко хилядарки и защото не искам тези „изключения“ да се превръщат в правило. Искам да знам, че всички сме равни пред закона и че той се случва с еднаква сила на всички, независимо от пари, ранг и положение в обществото. Убедена съм, че не го искам само аз това.
А за да стане това, аз и не само аз трябва да сме наясно какво значи отговорност, какво значи да поемаш отговорност за действията си и да можеш да си понесеш последствията. Да знаеш какво се случва когато караш пил зад волана, когато нараниш някого, когато откраднеш…
Да, ужасна е перспективата някой да гние с години в затвора, но по-ужасна е перспективата в затвора да отиват само хората, които просто не са могли да си платят, за да не са там.
Друго е когато иде реч за теб и за твоето семейство, просто предлагам да се направи най-лесното, представете си, че вие сте от другата страна, че вашето дете лежи на пътя, бихте ли искали случката да се потули?
Вярвате ли наистина, че чуждият живот е по-маловажен от вашият, просто защото не го познавате или защото е дете/възрастен/жена/мъж/от друг етнос/болен/куц?
И откога стана нормално да отглеждаме сами убийци, хора, за които човешкият живот е нищожен, нещо, което ние самите сме ги научили, наистина ли вярваме в това? Възпитаваме си ги, че те винаги са прави, че те винаги са жертвите, отглеждаме си ги в саксия, отнемаме им моралният компас и после ги пускаме…
Въпросът на казуса е, дали тези хора, които са дали пари на телефонните измамници би трябвало да бъдат подведени под съдебна отговорност за извършване на престъпление – укриване на доказателства, даване на подкуп, съучастие в убийство, дали трябва да бъдат порицани и да им се обърне по-подробно внимание заради действията им, защото макар и недействително престъпление, техните действия са незаконни или те са жертви на грешките на съдебната система и не може да се говри за престъпно деяние, когато няма извършено престъпление? Т.е. дали тяхната вяра, че има извършено престъпление и техният опит да го прикрият е незаконен и трябва да бъдат наказани с цялата тежест на закона или не, ако деяние всъщност няма? Или дали в случая просто не виждаме доказателство за грешки в законодателната ни власт. Може би въпросът би бил по-подходящ за юрист наистина, но в случаят интересни са ми моралната и етичната страна на въпроса.
Вярно е. Не оръжията убиват хора. Хората убиват хора.
П.П. Не знам чия е рисунката, която съм използвала, ако някой има представа, да ми каже, благодаря.
