Fear

“The only thing we have to fear is fear.”

Когато преди 5 години за първи път попаднах на предаването “Fear Factor” първата ми реакция беше “а’е стига бе!”.
В продължение на няколко месеца това беше любимата тема на цялото училище, а аз докарвах съученичките си до истерия с “буба лази, буба лази, мадагаскарска хлебарка” .
Още тогава се чуваха някакви идеи, че предаването щяло да идва насам, а всекидневноч чувах оплакването на куп хора колко било опасно, гадно, страшно и гнусно.
И като цяло ме хвърляше в дълбок потрес и екзистенциални размисли колко тъпи и неадекватни могат да бъдат хората на моменти. В Америка… предаване, което може да бъде опасно и да даде причина някой да осъди тия хора за милиони долари? Е, извиняяяяяявайте.

За какво иде реч в предаването ли? От “риалити” форматът е.
Ами имаме накуп 6 играча. Трима мъже, три жени. В началото тече биос за всеки един поотделно, име, години, с какво се знаимават, мото и други такива, като за цвят, фотографиите на тези хора са голи (т.е. личи се, че са голи, но не показват колко точно голи са), защо, нямам никаква представа.
Принципно предаването е порядчно американско като формат, т.е. дълбоко е колкото чиния супа, но пък е забавно като въздействие.
Това, с което се борят играчите са страхове. И то най-различни, упражненията са: силово, гнусно и ядливо. Не задължително в този ред.

Силовото е скок с бънджи, каране на колело по траверса на нанайси метри във въздуха, скачане от хеликоптери във вода, стоене на един крак върху стълбове и подобни гъдели.
Двама окапват, като в това изпитание мъжете и жените се състезават само със своя пол.

Втори кръг е доста по-кулинарен.
Разнообразие от гадости (според амерканци и европейци) от типа на слонски теститси, огромни хлебарки, червеи, черва, всичко това алангле, за вкус, може и да е миксирано с още някакви неизвестни неща, готово като шейк в макдоналдс (там поне му слагат капачка отгоре, да не гледаш).
Забавното е, че имаше епизоди с неща, които се водят за деликатеси по нашите ширини, а американците гледаха с погнуса.
След като окапят още два грача (пак жени/жени, мъже/мъже) стигаме до последното ниво.

Или трябва да се занимават с разни гнусни живинки или да направят нещо друго от сферата на неприятните преживявания.
От типа да седнат във вана със скорпиони за 10 минуи, да изгребват с уста пилешки крака от вана пълни с трупни червеи, до каскади с кола и стълбове.

Любопитното е, че жените се справят доста по-успешно от мъжете, защо, не знам, но съм го забелязала като тенденция.

Идеята на предаването? Посрещнете и победете страховете си. А съвременният човек има разнообразни и абсурдни страхове, главно към животни (насекоми, змии и пр.) и височини.
Гласовете зад кадър на героите принципно са леко дразнещи, но доста забавни, поне за мен.

А какво ще стане с предаването на родна територия? Ами нямам представа. За мое огромно съжаление Нова Телевизия са абсолютните мърди и макар да се появяват периодично телефоните за записване за участие и някакъв мейл, тези телефони никой не ги вдига, мейлите са като гла в пустиня, а информация на сайта няма.
Който впрочем е безумно грозен и неудобен.

Ами така… ще видим какво ще се случи и ако видя някой познат (я блогър, я офлайн) ще викам и ще стискам палци.
Защо го пиша цялото това? За да задам един простичък въпрос?
От какво се страхувате?

При мен са гигантските медузи (дето са отровни и са с няколко километра дължина на пипалата, въдят се из тропицице и един конкретен вид паяк, който просто ми е антипатичен.
А вас какво ви изкарва от кожа, кара ви да пищите френетично и просто недолюбвате?
И как ви звучи идеята за салата от скакалци полята със сос от стрити мравки? Бихте ли участвали в предаването и защо? А защо не бихте?

(П.П. Само на мен ли ми се вижда малко странно, че 90 процента от храните демонстрирани в предаването са деликатес в единия или другия край на нашата планета и въпреки това се намират хора, които да ги е страх от храна?)