Днес ме връхлетя една идея и направо не мога да седна от вълнение и от ентусиазъм да я осъществя. Оказа се, обаче, че ми трябват много крушки (изгорели) както и бутилки от стъкло (колкото по-шантави форми, толкова по-добре).
Така че, моля ви… ако ви се намират една, две изгорели крушки и/или някакви странно оформени шишета (или просто малко по-различни от класическите) много ще се радвам ако се свържете с мен и да ми ги дадете. Обещавам, че резултатите ще бъдат показани на всички желаещи, както и публикувани (на снимки поне) в блога.
Изведнъж черната корица с ръцете с ябълките се появи навсякъде. Изведнъж всички го четат това чудо и разказват колко са обсебени от историята. След това изведнъж се появява и филм. И изведнъж реших да видя за какво аджеба иде реч.
Честно казано…. иска ми се да не го бях правила.
Това нещо влиза в топ десет “най-слаби книги, които съм чела” като заема първите четири позиции на секундата.
Всъщност, не толкова абсолютната некадърност на авторката ме порази, колкото липсата на въображение, сакатата и неадекватна история и абсурдът, който лъхаше от всяка страница.
И това, което най-много ме потресе, беше, че това не е книга на някое пуберче, а на жена над 35 с деца, съпруг и тн.
1. Корици.
За всичките книги не можах да видя логиката и символизмът скрит зад панделката, шах фигурката, ябълката и тн. Ако някой е успял, моля да ми каже.
2. Герои.
След известно време сверяване, стигнах до извода, че всички герои изглеждат еднакви. Женските персонажи са идентични една с друга. Мъжките също. Различават се леко по тен и цвят на косите.
Личностите им са по-скоро отсъстващи. За четири книги не се видя никакво задълбочаване на фабулата, нито израстване на героите по какъвто и да е начин.
Пред двамата влюбени нямаше никакви трудности, всичко беше цветя, роз и блестящи вампири.
Стигнахме и до това.
Блестящи вампири… какво по дяволите? Не съм някакъв заклет фен, но съм чела достатъчно литература, (Стокър, Ан Райс… пр.) за да ми е ясно какъв е канона – що е то вампир.
Това не са вампири. Това е взимане на някакви неща, които ги кефят от митология и прилагането им по нкакъв абсурден начин.
Още повече, че нямат никакви слабости и са по-скоро ангелоподобни, отколкото демоноподобни. Хмм.
Способности. Бела Суон (което много ми звучи като думата лебед – фамилията й де.) не може нищо особено. Тя е съвсем обикновено момиче, не блести с интелект или умения. Единственото, което тя прави във връзката си е да вика за помощ, да реве като я зарязват и да позволява да й промиват мозъка по най-евтин начин.
Очаквах интересно завързване на личностите, като Бела пораства и се изгражда като личност или поне осъзнава, че я манипулират, тормозят и това да е намек към милиони момичета по света – не позволявайте това.
Не само, че не е това, ами е обратното – ако искате перфектна връзка – трябва да търпите тези неща, защото той го прави защото те обича.
Т.е. колкото повече те бие, толкова повече те обича.
Положителни/отрицателни образи
Добрите са богати и адски красиви. И бели… та чак блестят.
Лошите са бедни, не толкова привлекателни и … с тъмен цвят на кожата.
Това си мирише отвсякъде на расизъм. Който иска, да спори с мен на тази тема, да заповяда.
Бела.
Както казах, единственото, което прави тя, е, че кръвта й мирише хубаво за Едуард.
Нищо повече. Тя не полага капчица усилие. Тя мрънка, мрънка и мрънка, но не прави абсолютно нищо. От живота си иска само да бъде съпруга на Едуард. Толкоз.
Говорете ми за феминизъм.
А, да… не отива в колеж и ражда ужасно млада. Много добър пример, налистина. И да, има момичета, които биха станали добри родители дори и много млади. Но Бела не е такъв пример. Тя едвам успява да се грижи за себе си, със самоубийствени наклонности е и е обсесивна. Аз лично не бих позволила подобна личност да припари дете, камо ли да го отглежда.
Едуард. Имаме сто и осем годишен девственик.
Той е девственик, защото … ъъъъ???
Той е твърд като скала (не сме смейте, това си е описание). Защо желае да прави секс с Бела е абсолютно непонятно. Той няма кръв, нито има репродуктивни способности. Той казва, че тези неща умират с вампиризма. И че в тялото му циркулира отрова.
И все пак той успява да забремени Бела, както и да се роди жизнеспособно дете.
В което се влюбва зрял човек и иска… да… ъъъ, абе педофилска му работа.
Той е преследвач. Думата лично пространство за него е непозната. Приема, че може да прави каквото си поиска, когато си поиска и че иска ли, може да се наложи над всичко и всеки. И го прави.
Той е насилник, заплашва я, че ще се самоубие, прави я жертва, налага й се, едновременно с това я обижда, нарича я глупава (непрекъснато) и като цяло, държи се като класически насилник, като по учебник по психология. Непрекъснато демонстрира колко по-велик е,
И това е перфектният мъж??
Техните отношения не почиват на каквато и да е интелектуална или емоционална връзка. Повтарят си до втръсване колко много се обичат и пр. Но това не замества реалността – те нямат нищо общо и освен да си обясняват колко се обичат, нямат каво да си кажат. Най-великата любовна история всъщност се оказва най-скучно желание за секс. Връзката им не мръдва за четири книги и те не се променят и на грам въпреки че имат дете.
Красота.
П.П. Аз не съм виждала нито една двойка, която да може да си повтаря това по цял ден и да ен се отегчат в един момент.
Както и не можах да разбера защо непрекъснато Бела се прекланя пред невероятната, богоподобна красота на Едуард (директен цитат). Ако беше дебел или с пъпки нямаше да влюбена в него, така ли. Т.е. книгите намекват тънко, че само красивите хора имат право да са и ще бъдат щастливи. Нещо повече, няма един герой, който да не е със съвършени пропорции. Ето вече нещо зловещо.
И още нещо… изразът лъвът и агнето е използван повече от 45 пъти за 4-те книги (+ може би недовършената Черно слънце). Ъх жено, намери си ново сравнение, стига с тия препрратки към Библията.
Всичко това е гарнирано с доста смотан стил на писане, ужасно много стилистични, логически и фактологически грешки.
Като цяло, това е доста кофти прекаран следобед. Силно препоръчвам да пропуснете и книгите и филма. А ако все пак ви се гледа филма, погледнете тук.
Беше ми много интересно как се приемат книгите на запад и се оказа, че е невероятна мания. Книгите са предизвикали истински фуор сред подрастващите. Нещо повече, про-феновете често са склонни да проявяват насилие към инакомислещите.
След известно размишление осъзнах защо всички реагират така.
Книгите казват:
1. Ти си специален. Не защото си положил някакви усилия и си направил нещо значимо, а просто защото ти си ти. Не е и нужно да правиш нищо.
2. За теб ще има щастлив край, независимо дали си дадеш труда да ти се случи.
3. Винаги ще има кой да се грижи за теб.
4. Винаги, винаги, винаги ще си прав и винаги ще те обичат, независимо колко абсурдно и неадекватно се държиш с близките си.
И понеже анти-феновете отричат този розов поглед над нещата про-тата се ядосват. Как смеят те да твърдят, че човек получава това, което сам си е изработил. Как смеят да твърдят, че животът не е перфектен и че трябва да се постараеш. Как смеят да твърдят, че дай хард феновете не са специални и прекрасни.
И това е. Простичко, нали?
П.П. Заради моя грешка заминаха коментарите. Ето ги.
1. ghibli
Поне сложи едно предупреждение за спойлери, много е неприятно.
2. wakeop
Не, че имах намерение да го чета/гледам това, но ти буквално ме доотказа
3. ghibli
Иначе, сега ти дочетох материалчето – не ми дава сърце да го нарека “статия”. Прочете четирите книги за един следобед? Иха. Или просто си прегледала оттук-оттам някакви пиратски файлове (иначе как го преброи онова за лъва и агнето)?
Иначе жалко, че така си възприела онова, което си прочела (щях да напиша “книгите”, но все още се съмнявам, че изобщо си ги прочела). Всъщност, не – феминисткият рант беше забавен Истински жалкото е, че някой може да ти се върже и да си състави мнението от това писание, а книгите всъщност си струват…
4. Eneya
Книгите се четат за един следобед.
А и аз принципно чета доста бързо. Извинявам се за спойлерите наистина, моя грешка.
Ако ме критикуваш, критикувай ме за нещо смислено, а не за скоростта ми на четене.
Още повече, че книгите отдавна ги има на пдф формат (поне на английски, дори не ми се иска да чета това чудо на бг, преставям си как ще е осакатено при превода).
Ами както казах, склонна съм да поспорим по темата, така че ми е интересно нещата, които съм посочила като неприятни, неадекватни и тн. как можеш да ме обороиш. Това в най-положителен и нормален стил, без отрицателно отношение. Просто спор.
П.П. Това е публикация, не статия. Статия си има конкретно значение, което не се припокрива с материалите публикувани тук.
5. Barkus
2492 страници на английски език за един следобед. Това обяснява доста от горните писания
В кориците има символика, която става ясна, когато прочетеш книгите.
Едуард не е девственик, което също е обяснено в книгите. Даже бившето му гадже се появи в един момент.
Героите не са еднакви, което е очевидно, когато човек прочете книгите.
Концепцията и за вампиризма умишлено не следва клишето (неколкократно обяснено в самите книги). Всъщност точно защото не са поредните стандартни вампири са далеч по-забавни. Както и върколаците не са стандартните върколаци, което…
Хм, абе то май няма смисъл да се мъча.
6. ghibli
Книгите не се четат за един следобед. На мен ми отнеха по ден и малко всяка, а на един човек, който наистина чете страшно бързо, по 3-4 часа на книга.
Но да речем, че си някакъв гений на бързото четене, който изчита за един следобед тия 2492 страници, ок.
1. Корици – символизмът е ясен, чак ми е чудно ти защо не го схващаш. Ябълка – забраненият плод, изкушението и всичките асоциации от Библията до днес. Цветето – красиво, крехко и умиращо. Лентата – изборът и скъсването. Пешката, която става царица – повече от очевидно е какво значи.
2. Герои. Въпрос на лично възприятие. За мен Бела има много хубави черти, Едуард наистина е доста безличен и дразнещ на места, но си има и добрите моменти, Джейкъб е просто разкошен образ и прочие. В никакъв случай не са еднакви, в никакъв случай не са безлични. Всъщност героите и преживяванията им са в центъра на книгите и за това най-много им се възхищавам – невероятно истински са предадени емоциите, до най-малките детайли.
3. Вампирите – омг, не съответства на канона? Ти сериозно ли искаш щом е за вампири, да бъде както в двата милиона книги и филми на тази тема преди това? Аз пък безкрайно се радвам, че Стефани Майер е направила нещо свое и различно, при това обосновано открай докрай.
И т.н.
7. Eneya
*въздъхва*
1. В кориците има някакъв опит за символика, който е толкова изкуствен, че няма накъде.
2. Самата Майерс казва, че Едуард е девственик.
3. Героите СА идентични. Мога да ти цитирам директно.
4. Майерс не е чела никакви книги на тема вампири изобщо. Така че се различава от канона само по тази причина.
Защо вампири? След като не обладават нищо вампирско. Те са вегетарианци за бога…
Не се разпадат на слънчева светлина, блещукат, могат да се размножават (въпреки, че авторката многократно е казвала, че не могат) и тн.
8. longanlon
бе подозирах, че ше е нещо като хари потър…
9. Лина
Дискусията тук ще ме убеди да прочета книгите по-успешно от прекрасните корици (признавам си, че имам фетиш към красивите книги) и от добрите препоръки на няколкото човека, на които имам изключително доверие що се отнася до книги.
10. Bain
Така, ще го обясня, макар че се чудя защо трябва – Джоулинг Роулинг постигна огромен успех със своя “Хари Потър”, след нея абсолютно всяка жена над 35 години, задължително с минимум две деца и трето на път, реши, че може да направи същото. Да спечели огромен брой читатели, пишейки абсолютно банални любовни истории изпълнени чат пат с магии.
И са прави. По-голямата част от населението на света е съставено от интелектуални инфантили, без да обиждам никога, на които всяка една банална любовна история, в която “любовта не може да просъществува защото любимия е на път да гушне букета” е абсолютна и превъзходна. В моя клас има няколко човека, които смятат, че и книгата, и филма, са най-великите постижения на човечеството. За мен лично са страхотен начин да се върнат хапчетата против повръщане на мода, но няма значение.
Истината е, че тези авторки над 35 години с кусур децата тип “I wanna be Joan Rowling” са напълно прави.
Този тип книги ще се продават адски добре. Разликата е, че Джоулинг направи наистина свестни книги, защото не се опитваше да направи нещо различно от това, което и харесва на нея самата. И да сме честни, twilight надали харесва и на самата авторка.
Книгата намери своя успех, авторката спечели парите, които желаеше, за което може само да я поздравим. Но надали някой истински литературен фен ще си купи тази книга след написаното от Енея. И правилно.
В заключение : тази книга е направена за въздишащи тийнейджърки, които вярват в истинската любов, за блестящия принц с белия кон. Или за тийнейджърки, които просто си мечтаят да спят с митично същество. Или просто за момичета, които нямат никакъв успех с момчетата в живота си. И в трите случая, говорим за сериозен хормонален дисбаланс.
Bain Hardtime
11. Графът
Благодаря, Eneya, за писанието.
Когато някой ти каже за произведение на изкуството „хубаво” или „лошо”, човек обикновено има едно на ум, че все пак това е вкус на друг. Дори и да познаваш добре вкусовете на този „друг”. И най-малкото ще търси още някакъв източник на преценка или ще си направи собствената проверка.
10-те коментара, обаче, са напълно достатъчни за да се ориентираш има достатъчно наличие и аргументи „за” и „против”. Именно затова (предизвиканата дискусия) благодаря на Eneya.
И за разлика от преждеговоривши, няма да проверявам лично дали е права или не Eneya…
12. batpep
хаха, очевидно най-точното ти наблюдение е относно привържениците на тия.. ъъ.. книги
13. silvercoil
На пук на предупреждението на Eneya ще взема да прочета книгите като ми остане малко време… не за друго, ами защото не искам да почна да се отвращавам от книга, която даже не съм прочел… защото в момента точно това почвам да правя.
Тамън щях да ходя на филма с нагласата, че е просто плосък, а не откровено тъп.
14. UZUMAKI
LOL ве, клипчето е веднъж.
А ето как тема за тъп филм/книга придобива култови пропорции:
15. Bella
Не…не е така…просто грешиш…ти не си достатъчно умна за да разбереш смисъла на тази книга,а той е именно вечната любов…а ябълката символизира забраненият плод…Много се лъжеш,та ти даже ни си прочела книгата…Пуберче…
16. Eneya
*смях* Душица… всеки има право на собствено мнение.
Аз не правя предоложения за твоите умствени способности.
Набива ми се на очи, че повечето фенове на тази поредица са някакви залупени пуберчета, които са агресивно настроени и не могат да приемат идеята за “чуждо мнение”.
Та така… бравос.
П.П. Знаеш ли, че ще съдят С Майерс заради разни откачалки, дето налитат на всички, дето не харесват “Здрач”?
17. nath
Много не ми се щеше да пиша тук, защото вече ми знаеш мнението, но този последният ти коментар просто ме разби щели да съдят авторката заради феновете, моля ви се! С този си аргумент просто изясняваш открай докрай колко книгите не стават за четене, как са антифеминистични, как Едуард е комплексар и как в кориците няма символика (което със сигурност е много, много важно). За журналист наистина не те бива да си изразиш и обосновеш мнението -___- просто вадиш късмет, че общото настроение в твоите кръгове е на презрение към Twilight, иначе нямаше да ти се размине… да те натупат феновете :р
18. Eneya
Ммм, ако искаш, можеш да провериш.
Не, с този си аргумент просто споделям (може би) любопитна информация на Бела.
19. Ina
Енея, много интересна гледна точка. На мен ми звучиш като човек, чиито мнения винаги трябва да са различни от на другите хора. Май те е срам да признаеш, че може и да харесаш нещо масово харесвано.
20. Eneya
Не бих казала. Просто имам по-различни вкусове от обичайното.
Освен това няма как да си абсолютно уникален в каквото и да е било, затова съм на мнение, че след като не можеш да бъдеш напълно уникален, можеш просто да се абстрахираш от цялата тема и да не ти пука.
С две думи, просто си имам собствено мнение.
П.П. За някои неща наистина ми е неудобно от масово харесванеото, например не мога да понасям Мр. Бийн.
21. ghibli
С. Майер е без “с” накрая, но то покрай скоростното четене е нормално да ти се изплъзне такава подробност :Р
22. payton
аааа не…нямам думи честно!Ти си ебати психопатката братче. Не мога да разбера като не ти харесва задръж си уникалното мнение за себе си,не е нужно да ядосваш стотици фенове с твоя побъркан начин на мислене и възприемане на нещата.И това че блестят героите и т.н. … ми има супер много легенди,защо да не се измисли и нов вариант и то за книга а не проучване.Това което го има писателката се нарича “Въображение”.Явно нещо, което ти го нямаш.Нали казваш, че всеки си има мнение?! Е, това е моето!Не четох след мнението ти за Бела защото има ужасно много спойлери и добре че е така защото иначе бих се изнервила доста, а нямам намерение да си хабя нервите напразно
23. Eneya
Поредният пример какви точно хора харесват книгите.
Красота.
24. payton
И какви по-точно са тези хора?
25. Eneya
Погледни собствените си думи.
Започвате с агресия, желание да се скарате да ме навикате, обидите. Моята интелигентност и знанията ми се поставят под въпрос, защото съм на различно мнение от вас.
В самият пост казвам, че нямам нищо против да поспоря по темата, но думата спор включва в себе си използването на доводи, причини, заявяване на мнение и излагане на някакви доводи спрямо него.
Както аз съм направила.
И все пак, до този момент всички, които не са съгласни с мен не са си направили труда да ми обяснят ЗАЩО не съм права, да ми покажат примери, доказателства, а не просто да ми се заяждате на общо основание, че съм на различно мнение.
След което, да допълня, никъде не заявявам абсолютността си и правилността си на мнението, нито пък обиждам по някакъв начин феновете на книгата. Това обаче в обратният случай не е вярно.
Кажи ми… какво впечатление създават хора, които реагират агресивно, а не с мисъл особено на тема, която си е чисто интелектуална? Би ли приела някой на сериозно, който започва да ти крещи, че грешиш, че земята е плоска (примерно) или че религията е важна и сериозна и че ти трябва да гориш в ада, защото не вярваш.
Ще вземеш ли подобен човек по-насериозно САМО защото ти е крещял и повишавал тон?
Ок, примерът е малко спекулативен, но пък е достатъчно ясен като като такъв.
Това е.
26. payton
хаха…аз не ти викам,sorry ако си останала с такова впечатление.Просто много мразя, когато харесвам нещо до такава степен, че няколко дни подред да мисля само за това и изведнъж попадам на твоето мнение, което адски ме подразни, защото едва ли не казваш, че харесвам един от най-големите боклуци правени до сега,което за мене не е така.Не мислиш ли че ще е по-добре да задържиш чак толкова отрицателното си мнение за себе си и да кажеш просто че не ти харесва…
27. Eneya
На това му казват цензура. Не мислиш ли, че на депутатите ще им е много по-гот, ако никой не поставя под въпрос поведенито им, законите им, събитията, които се случват около тях?
Не мислиш ли, че Църквата щеше да е много по-щастлива ако Дарвин си беше запазил мненито за себе си?
Не мислиш ли, че робовладелците щяха да са много по-щастливи ако тъмнокожите си бяха запазили мненито за себе си?
Не мислиш ли, че върлите толкинисти щяха да са по-щастливи ако хората, които не харесваха книгите си бяха мълчали и държали мнението за себе си?
Нали в спорът се раждам истината.
Философията се гради на това (Платон, Аристотел, Плотин, Епикур, Фройд.. (с уговорки), Сартр, Дьо Бовари и тн? Ок, това е просто книжка, но принципът е същият, дали ще говорим за политика, за етика или за литература.
Хм? (Да, примерите не са твърде коректни, но са примери)
Т.е. не. Нищо не ти пречи да защитиш така харесваната книга интелигентно. И да, с такова впечатление останах, защото така се изказа, такива изразни средства използва и такова беше цялостното отношение на коментара.
28. L
Прочетох коментарите и съм впечетлена,че след всички положителни мнения Eneya си остава с отрицателно мнение.В това няма нищо лошо,всеки човек има свое собствено мнение.Аз лично харесвам книгите и мисля,че всеки герой си има свое обаяние.Но може би Eneya не го приема така,а това е нормално.Когато излезе нещо ново винаги има върли противници,които смятат,че това е поредната блудкава история и хора,които едва ли не са готови на всичко,само и само да потъпчат мнението на останалите,които не харесват даденото нещо.Аз лично отричам и двете крайности-нищо прекалено не е хубаво.Книгата наистина ме заинтригува,мисля че историята е необичайна.А това,че щом Дж.Роулинг започнала да пише,всяка друга жена над 35 го направила-е не знам.Аз лично не съм почитателка на “Хари Потър”(убийте ме с камъни!)и донякъде разбирам Eneya,която има отрицателно мнение за също толкова масово,колкото “Хари Потър”(е не чак толкова,засега).
29. L
масово нещо..-пропуснала съм дума,съжалявам ;D
30. Elena
Абе мен си ме кефи поредицата. По принцип си падам по фентъзи и това, че вампирите не са такива, каквито ги знаем от други книги, не ми пречи – така или иначе те са измислени същества. Чудя се защо толкова спорите, че книгата не била стойностна. Чела съм такава литература, която се смята за стойностна, като Достоевски или Сартр или Камю и ми харесват много, но харесва ми и “Здрач”. Не може да търсите едно и също съдържание във всички книги, не може книгите да носят едно послание, както и самите автори не могат да имат една и съща представа за живота и какво е най-важно в него. Здрач е поредица за мечтатели и романтици. Може би Eneya ще си смени мнението
Поздрав!
31. aquarius
Хммм, поразрових се аз, за да разбера за какво е този шум и такъв ожесточен спор – 30 коментари все пак .
Аз май падам отнякъде – Луна, Марс, Венера…, – понеже нещо не съм в крак с модата. Спомних си само че съм мяркал такъв филм (те май са повечко от един!?) в Замунда, ама не се заинтересувах от него. Хайде, изяжте ме заради това!
Както се казва в някои коментари по – горе, няма смисъл да си хабите времето и енергията в отрицателни емоции заради личните вкусове на всеки от нас към литературата. По – добре си оставете повечко време за четене вместо за горните нападки. Мир вам или правете любов (в случая четете книги ), не война! Много се радвам, че има все още четящи, иначе, както е тръгнало, няма да помогнат и инициативи като “Голямото четене”, например. И хората ще стават все по – лесно манипулируеми.
Какво да кажа за поредица, която не съм чел като тази… Ами, понеже и аз не се увличам веднага по модното течение, сигурно ще й хвърля едно око след време, ама не знам дали ще се заинтригувам.
Симпатизирам на Енея. Все пак е Водолей; името си го е изобретила чрез любими мои герои и книги на много харесвани от мен автори (*палци горе*) и т. н. Не искам да заставам на ничия страна в този излишен спор за индивидуалния вкус.
Виждам, че не харесва Толкин и хмм, … голяма работа! Имам приятели, които обичат да четат фантастика, и същото са ми го казвали, но не съм си и помислял да споря за такова нещо. Нека да ви дам един друг пример: една от малкото фантастични книги, които съм почвал да чета и не съм довършил е “Пътеводителят… “, обаче притежавам всичките книги (колекционирах усилено фантастика едно време, а сега по – слабо заради сайтовете с книги ) от тази поредица и имам навика да дочитам започната вече книга. Не можах с тази, обаче. И с Тери Пратчет е така. Купувах си едно време към 10 – ина книги от поредицата му за Дисковият свят и още не съм прочел нито една, а ги давах на мои приятели да ги четат. Като има кой да им се радва, защо пък не.
Сега сигурно събуждам във вас мисли от сорта: “Офф, мани, го тоя! Нищо не разбира от фантастика!”. Без значение е за мен.
С пожелания за повече време за четене и удоволстието, съпътстващо го, и по – малко за негативни чувства!
Цецо
32. Никея
Честно казано книгата ми хареса. Не е нещо свръх-най-най, но е лека и приятна за четене, когато имаш нужда да изпуснеш малко парата.
Значения на кориците – ок, сладко – the writers do that kind of things a lot. Вярно е, че са предназначени да бъдат следващият Хари Потър, следователно и затова са приобщени към средната обща култура на съвременната тийнейджърка, или човека на когото не му се занимава с много значения, заради натовареното му ежедневие. Примерно.
Героите пък не са чак толкова еднакви, но ми се стори малко по детски изявата на характерите и личностите им – чернокосо барби, русо барби, червенокосо барби; барби лекар, барби тийн, барби мама; мускулесто барби, младо неопитно барби, ранено от съдбата барби и т.н., и т.н.
Това че вампирите не са по канона, ме изкефи. Дори успя да ме изненада – след частта със “Грей, светулчице, грей” се хилих доста време. Способностите са опит да се повтори фантастичната четворка, или пък X-men, и зарибява по-нементално обвързаните.
Накратко, мога да я прочета и втори път, ако нямам какво да правя(чела съм само първа книга), но не бих я препоръчвала с години като любима книга както едни разкази на Роалд Дал например (това пък колко несвързано изкочи). Сладка и приятна, позволява да помечтаеш, след като цял ден те занимават с глупости и сериозни неща. Въпреки, че звуча повече негативно, книжката ми хареса. Малко ми удря, ако мога да се изразя така, на някакъв драматичен чиклит. И да отвърна предварително на нападките, че не трябва да четем глупости и книги написани в нисък стил:
Може ли пък цял живот да чета само Държавен вестник и “Война и мир”?!
33. Eneya
Ах, не, разбира се, но пък от друга страна аз съм заклет фен на Тери Пратчет и като цяло на подобен род хумор.
Ок, слагаме край на темата, защото се видя, че нищо повече няма да се каже.
Баста.
34. silvercoil
LOS ANGELES, Calif. — Stephen King’s opinion may drive a stake through the heart of “Twilight” author, Stephenie Meyer.
According to Stephen, “Both Rowling and Meyer, they’re speaking directly to young people… The real difference is that Jo Rowling is a terrific writer and Stephenie Meyer can’t write worth a darn. She’s not very good.”
За първите няколко странички от книгата, които успях да прочета между изпитите – общо взето споделям мнението на Стефан Краля и Eneya. Сега като поприключа сесията ще взема да дочета книгата все пак.
35. july
Ъъъм виж ся знайм че сичко което ся е на “мода” тряя си има някой който да го мрази добре,добре ти си най зклетата антифенка на туайлайт разбрахме че можеш да ни “обориш” нооо по мои прости изчисления и тези на калкулатора ми ти ся нали си суперчовек и четеш ааайде максимум 10 секунди на страница по 2492 страници ъм тва колко ли прай ааа 24 920 секунди ъм вижда ми се малко повечко от един следобед всеки случай и за да прочетеш 4 книги за 4 часа колкото е един следобед тебе ти трябва по по-малко от половин секунда на страница йееей ама ти наистина си суперчовек(може да си наследничка на супермен или батман) или другия вариант който ми се струва по-вероятен е да си си изтеглила книгите да си чела по едно изречение на 30 страници и да не си разбрала нищо от него щот е на английски и затва така да реагираш или просто си чела мнения и изобщо не си теглила книгите и за да се напрайш на интересна си пусната това.Аре ся “обори” ме.Никой не се съмнява в супер възможностите ти ^^
36. july
а и междудругото нали по-горе казваше нещо от рода на “феновете на туайлайт нападат тези дето не го харесват” нещо подобно ем извинявай ти ся не нападаш ли феновете щот на всяко що годе прилично мнение ти веднага “оборваш” ем да и аз мога да споря цял ден с тебе ама просто няма да си губя времето…
37. batpep permalink
хахаха, ше
се
напикая, бре
38. Eneya
Под нападам, визирам физически атаки, о, незнайна/ен коментаторке.
39. mad_girl93
Maiko mila, ti si adski zle, seriozno!!! Edno neshto vqrno nqma ot tvoita usta. Ti izobshto chela li si knigite??? I tova che ti ne razbirash neshto si e tvoi problem-prosto si mnogo zle naistina!!!!!
40. Eneya
*сочи* Ето живият пример, че някои хора просто няма да се научат да мислят А и благодарение на малката лигла, дето се изкоментира преди малко, заключвам коментарите. Баста.
„If we were to wake up some morning and find that everyone was the same race, creed and color, we would find some other causes for prejudice by noon.“
- George Aiken
От доста време не съм писала и само да се весна за момент.
Много лошо се вкарах сама в циклаж, като подхванах изключително обширната тема за насилието в училищата, провокирана от постановката „Клас“. Коментарът за самата постановка вече е готов и трябва само да се сетя да го пратя на Д.Ц. (отново с хиляди благодарности за чудесната постановка), но ми се ще да публикувам двете неща едновременно.
Въх, до скоро, аз се връщам обратно в света на драскането, зачеркването и преписването на материал докато бръмна.
Поздрави! Е.
Преди няколко дни изрекламирах събитието на блога.
Вчера вечерта то се случи и… мина и замина.
Беше повече смешно, отколкото каквото и да е било друго. 1. Организацията
Просто не може такова чудо. Студентите, които бяха от Студентски град, имаха интерес към дебата, но 90 процента от тях не знаеха, че ще има такова събитие, нито кога ще е, къде ще е, от колко часа и тн.
Затова с малко обикаляне на крак (в последният момент) по факултети и из ректората бяха раздадени куп флаери и провокира някаква реакция сред учащите.
Тези, които не бяха от Студентски в по-голямата си част заявиха, че не ги интересува.
Много мило, нали?
2. Гостите Трябваше да дойде внушителен списък хора, сред които и Б.Б.
Есе., повечето не дойдоха. Някакви студенти там, за какво да си правят труда. Или ги е било шубе да не би случайно някой да метне снежна топка по тях.
Пристигнаха и цял куп студенти от различни студентски организации, за които средният студент не е и чувал.
Като публика (т.е. всички останали) редиците бяха повече от рехави.
3. Събитието Колкото и да е, не мога да се сдържа да не похваля все пак ентусиазмът, който седеше зад дебата. Много работа беше свършена, за много малко време.
Все пак… на мен лично ми стана доста неприятно.
Концепцията беше простичка. Ставаш, имаш 4 минутки да се изкажеш и предаваш микрофона нататък.
Почти всички депутати изговориха двойно повече време и скелетът на изказванията им беше по-скоро идентичен.
Те са свършили отлична работа, те няма да променят нищо из „Студентски град“, реституцията това и онова.
След което, без никой да ги е обвинил се защитаваха от реални и въображаеми обвинения.
След което с чувство на достойнство си сядаха.
Лично ме потресе наглостта на Вълчев, който се потупа по рамото за 4-те си некадърни опита за промени.
4. Студентите Студентските организации се държаха по горе долу същият начин.
С много малки изключения.
В голяма част от времето приказваха депутати, дори имаше няколко вътрешни атаки между тях.
Публиката в голямата си част мълча, с изключение на Хилки, който зададе въпросът: <е>“Като сте толкова на страната на студентите, защо на протеста онзи ден никой от вас не благоволи да излезте от парламента?“
Моят въпрос беше по-простичък: „След като сте си свършили толкова добре работата и успяхте само да се похвалите (сами себе си)… защо сте тук?“
Останалата част от въпроса беше: „Не е ли абсурдно да има няколко етажно казино в студентски, а единствената библиотека да бъде в блок с размерите на нормална студентска стая. Пълно е със заведения, клубове и казина, в които обаче не ходят студенти, (защото нямат парите) а едни конкретни чичковци с дебели вратове. Исках да питам кои от вас могат освен да се похвалите, да станете и да ми кажат десет неща, които НЕ СА направени или са свършени калпаво. И не ви ли е неудобно да се биете в гърдите за дребни неща, докато отвсякъде се чуват оплаквания. Не трябва ли да оставите похвалите на доволните хора, а не обратното.
Защо се хванахте за реституцията, та реституцията, защо тръгнахте да строите РПУ и да местите С.Г. в полите на Витоша, като проблемът е в липсата на контрол на изпълнително ниво? И последно, не го ли беше срам министърът (или там какъвто беше ) да обвини студентите, че нямат стимул да учат и да се развиват (годишно 70 хил. ученици завършват, студентите са около 60 хил.) при положение, че това е следствие от несериозното образование и отношението спрямо студентите, а не причината.“
За съжаление, преди да изкажа всички тези мисли се случи онова претоварване на съзнанието, когато искаш да кажеш сто неща и накрая просто забиваш.
Здраве да е.
Глупостите, които се изприказваха бяха ужасно много. Тънкият намек беше, че студентите сами са си виновни и че нищо няма да се промени. Край!
П.П. После защо се мятали камъни по Парламента. Ми чудно, защо ли.
Колко прост, компексиран, груб и глупав трябва да си, за да пишеш така, за хора, които не познаваш? Забележете освен това определенията: „жена с половин мозък“, „непривлекателна жена“, Мишел си го нарекоха луд (макар и непряко), а спрямо Сашо не знам какъв й беше проблема.
Погледнах все пак коментарите и там ме порази причината за обидното й поведение спрямо Лид, Мишел и Милена…
Те били започали първи.
Въпросът ми е… защо?
П.П. След като минаха няколко минути се замислих дали аз не преувеличавам и реших да сваля поста, докато нямам повече и по-полезна информация.
След известно ровене в гугъл се убедих, че това си е модус операнди на Р.М.
Да, може на някой да му звучи като оплакване на „мама“, но като изключим подобен елементарен прочит, надявам се поне някой ще осъзнае, че подобна злоба и неадекватно поведение тръгват от човек, който се бие в гърдите какъв велик писател, интелектуалец и колко голяма работа е. Някак си, набива ми се в очи разликата между претенции и реално поведение.
Абсурдно е да се реагира по подобен детински и злобен начин на абсолютно всяка провокация спрямо всеки, позволил си да не бъде съгласен с нея. И аз лично го намирам за доста смешно и жалко.
„Гафовете, късчета веселие в строгите планове на диалозите.“
Днес ще се ходи на театър. Постановката ще е „Клас“ по линията на инициативата „Блогъри ходя на театър“.
Не знам какво да очаквам, нарочно се постарах да не чета чужди анализи и коментари по темата.
Освен това моят коментар ще бъде публикуван на блога на Димитър Цонев, който и предоставя билетите за постановката.
И все пак, да ви разкажа за един театрален гаф.
Играе се „Ромео и Жулиета“.
На сцената Тибалд и Меркуцио се дуелират. Тъкмо Тибалд трябва да прониже Меркуцио и бутафорната шпагата се чупи. Тибалд застива за момент, след което рита Меркуцио в задника и подло бяга от сцената.
Меркуцио застива. Сега се предполага, че трябва да се мотае по сцената, да каже монолога как са го проболи, да попива кръвта с кърпичка и тн.
Изведнъж кресва: „Ааа, обувката му беше отровна.“
Просва се и умира без повече приказки.
От много време, като се замисля за студентските кампуси (чуждестранните, то се знае) или като чета за тях из книги, учебници, пътеводители и пр. подобни книжки седя и се дивя колко впечатляващо, яко и интересно място са.
След което се замислям, а ние какво си имаме?
Мисля, мисля, после решавам да питам някой ние имаме ли такова чудо, зщото аз не се сещам. И като питам някой ме скастрят „Е как да нямаме?? Имаме си!! Цял Студентски град!!!“ (това в някои отделни и изолирани случаи, с патетичен глас и блясък в окото, но в повечето е нещо като ругатня по-скоро. Или поне неприкрито отвращение.)
Принципно от няколко години не ходя там и съм се абстрахирала от живота там. И после се случва нещо голямо, което вривява привидно спокойното ежедневие и демонстрира, че макар да не чуваме за тях, проблемите си ги има и само чакат удобен момент да ни ухапят.
Разбира се, всяко едно такова събитие протича така:
1. Екплозия!! Шум!! Събитие!! – изведнъж всички са недоволни, оплакващи се, държащи сметка и искащи действия. Ама как таакаа? Как се е случило? Кои са виновни. Виновни няма!! И всички се правят на ущипани девойки.
2 част е далеч по-кротка, разните му там политически индивиди, цялата им флора и фаунза се кълне, че те досега не са чували за този проблем, че това е ужасно, че някой (кой?? очевидно не те) трябва да понесе отговорност и ауу, ама ужас.
Или че това, за което говорят всички не е вярно, че е преувеличение на пресата и че всичко това е злобната кампания на някоя държава от ЕС, места, където повечето хора мислят, че „българия“ е името на вид лекарство за мазоли по краката.
Част 3 е прословутото вече: „хайде да стачкуваме“. На момента се появяват няколко болни таланта, които са обичайното присъствие на абсолютно всички митинги – от цените на млякото за производителите, до протеста на полицаите… пардон, ‘звинявам се, груповото им пиене по една студена вода.
После дотичват разните там ексцесии, Атаки, Матаки, на заден фон показват рошави главици анархисти, които принципно имат някави идеи за какво се борят, но в контекста на едно общество, идеите им са крайно нефункционални (може и еколози да се завъртят, които някак напоследък създават странната представа, че еколозите, това са някаква хайка малоумни, на които им дай коз, тамбури, тъпани и прочие музика. То не че има лошо музика, ама… нещо в действията, когато трябва да се работи отвъд музицирането, рядко виждам същите лица, които танцуват по протести и митинги. Което адски много омаловажава еколозите и ги прави за посмешище, за мое най-голямо съжаление)
И закъде без него, безподобният Боян Расате и бандата му бръснати смешковци, коиото се гордеят, че са българи и веят знамена, които според българската Конституция са абсолютно незаконни. Много често се чува твърдението, че това на знамената е знакът на рода Дуло (очевидно не са се интересували достатъчно от българска история или по-скоро са се интересували през пръсти, защото пита ли ги човек :“а колко са тия знаци на споменатият род и какво значи конкретно този и защо този, а не някой друг?„, увяхват като теменужки на слънце. Единиците, които белким са прочели нещо спорят, като изтъкват гениални доводи като „тия знаци ги има на всички паметници с името на Дуло“ и прочие глупости, които звучат малко като „ами понеже буквала Л я има на всички паметници, тя значи, е символът на Лили Иванова“ (примерно), а третият вид започва агресивно да се бие в гърдите, да гледа лошо и като цяло, да чака да го споходи следващта мисъл).
И някъде там… в далечината остават онези хора, които наистина са вярвали в думите и в идеите си.
Някъде там са онези хора, които в началото са имали какво да кажат, които все още имат какво да кажат, но под целият този рев, вой, крясък, стон и шум… се изгубват. Онези, на които проблемите наистина им тежат и които се опитват да живеят… някак. Не твърде опръскани с кал, не твърде бедни, не твърде горди. Просто хора.
С което не искам да кажа, че на тези хора не им пука… просто протестите станаха средство за изпускане на парата и след това стигаме до последната фаза.
4. Всяко чудо за три дни. Който е искал викал е, подписвал е безсмислени онлайн (и офлайн) петиции, поскачал е малко, вероятно е имал сблъсък с полицаи или някоя от групите протестиращи, причината за цялото събитие тотално се е размила, на всички им е писнало и се прибират по домовете.
На заден фон политическите ни индивиди (вид прелетни птици с шест букви) обясняват и размахват строго пръст как протестът е политизиран, как те отказват да бъдат изнудвани и други подобни глупости. И като жест на добра воля и за да демонстрират колко са добрички правят нещичко, което всъщност е причината да са избрани за дептутати и да им се плащат същите онези абсурдни заплати, а не да се пазят като „жестове“ към кретените дето им се водят „електорат“.
И после… всички забравят защо студентите излезнаха на протест, защо Студентски град прилича на клоака. И някак неуверено, разстроено, но все още държащо се по някакви абсурдни причини, градът започва отново да цъка. Колелата му се въртят и мачкат хората, разбиват съдби, случват се нещастия… и въпреки това, цялото чудо върви.
Същото като преди, а може би дори и по-зле.
И така докога?
Промяната няма да ни дойде свише, няма и някой друг да дойде да ни оправи проблемите. Защото ние сме ги причинили и ние трябва да си ги оправим. Ти, аз, мацката, която живее в съедният блок, лелката в автобуса, чичото в магазина, пичът с волвото.
При тях няма парно, печките са забранени.
Бонус, ще минат някакви хора да им облепят прозорците – да не им духа.
*мига* Само на мен ли това ми звучи абсурдно?
Да започнем с проблемите, които имаме в момента. Те са ни доставени… благодарение на Русия.
Русия, която реши да покаже мускул, наказвайки Украйна и „случайно“ покрай нея – сериозна част от Европа, която разчита на отопление от тях.
Само на мен ли ми се вижда опасно това размахване на юмруци? Самата демонстрация на сила се съмнявам да остане незабелязана и неотчетена.
Мисля, че в дългосорчен план Русия си вкара много мощен автогол. В краткосрочен обаче демонстрира, че е могъща сила, с която трябва да се съобразяват. Иначе….
Да видим накъде ще продължи нашата криза с газа. (другите няма да ги изброяваме, че постът ще стане твърде дълъг)
Само и единствено мисля да отбележа, че имаме най-неадекватно реагиращото правителство.
Колко незапознат със собствената си внъшна политика трябва да си, за да заявиш как няма проблем да се пусне 3 блок на АЕЦ? Или това е опит да се пренасочи омразата от Русия към ЕС, нещо, което нашите депутати от доста време се опитват да постигнат.
И докато са просто смешни на образованите индивиди в млада възраст, убедена съм, че е пълно с пенсионери, които вярват във всяка дума, отронила се от устенцата на Първанов. Който живее в голяма къща с огромна камина и му е през …. за проблемите на държавата с отопление.
Когато преди 5 години за първи път попаднах на предаването „Fear Factor“ първата ми реакция беше „а’е стига бе!“.
В продължение на няколко месеца това беше любимата тема на цялото училище, а аз докарвах съученичките си до истерия с „буба лази, буба лази, мадагаскарска хлебарка“ .
Още тогава се чуваха някакви идеи, че предаването щяло да идва насам, а всекидневноч чувах оплакването на куп хора колко било опасно, гадно, страшно и гнусно.
И като цяло ме хвърляше в дълбок потрес и екзистенциални размисли колко тъпи и неадекватни могат да бъдат хората на моменти. В Америка… предаване, което може да бъде опасно и да даде причина някой да осъди тия хора за милиони долари? Е, извиняяяяяявайте.
За какво иде реч в предаването ли? От „риалити“ форматът е.
Ами имаме накуп 6 играча. Трима мъже, три жени. В началото тече биос за всеки един поотделно, име, години, с какво се знаимават, мото и други такива, като за цвят, фотографиите на тези хора са голи (т.е. личи се, че са голи, но не показват колко точно голи са), защо, нямам никаква представа.
Принципно предаването е порядчно американско като формат, т.е. дълбоко е колкото чиния супа, но пък е забавно като въздействие.
Това, с което се борят играчите са страхове. И то най-различни, упражненията са: силово, гнусно и ядливо. Не задължително в този ред.
Силовото е скок с бънджи, каране на колело по траверса на нанайси метри във въздуха, скачане от хеликоптери във вода, стоене на един крак върху стълбове и подобни гъдели.
Двама окапват, като в това изпитание мъжете и жените се състезават само със своя пол.
Втори кръг е доста по-кулинарен.
Разнообразие от гадости (според амерканци и европейци) от типа на слонски теститси, огромни хлебарки, червеи, черва, всичко това алангле, за вкус, може и да е миксирано с още някакви неизвестни неща, готово като шейк в макдоналдс (там поне му слагат капачка отгоре, да не гледаш).
Забавното е, че имаше епизоди с неща, които се водят за деликатеси по нашите ширини, а американците гледаха с погнуса.
След като окапят още два грача (пак жени/жени, мъже/мъже) стигаме до последното ниво.
Или трябва да се занимават с разни гнусни живинки или да направят нещо друго от сферата на неприятните преживявания.
От типа да седнат във вана със скорпиони за 10 минуи, да изгребват с уста пилешки крака от вана пълни с трупни червеи, до каскади с кола и стълбове.
Любопитното е, че жените се справят доста по-успешно от мъжете, защо, не знам, но съм го забелязала като тенденция.
Идеята на предаването? Посрещнете и победете страховете си. А съвременният човек има разнообразни и абсурдни страхове, главно към животни (насекоми, змии и пр.) и височини.
Гласовете зад кадър на героите принципно са леко дразнещи, но доста забавни, поне за мен.
А какво ще стане с предаването на родна територия? Ами нямам представа. За мое огромно съжаление Нова Телевизия са абсолютните мърди и макар да се появяват периодично телефоните за записване за участие и някакъв мейл, тези телефони никой не ги вдига, мейлите са като гла в пустиня, а информация на сайта няма.
Който впрочем е безумно грозен и неудобен.
Ами така… ще видим какво ще се случи и ако видя някой познат (я блогър, я офлайн) ще викам и ще стискам палци.
Защо го пиша цялото това? За да задам един простичък въпрос?
От какво се страхувате?
При мен са гигантските медузи (дето са отровни и са с няколко километра дължина на пипалата, въдят се из тропицице и един конкретен вид паяк, който просто ми е антипатичен.
А вас какво ви изкарва от кожа, кара ви да пищите френетично и просто недолюбвате?
И как ви звучи идеята за салата от скакалци полята със сос от стрити мравки? Бихте ли участвали в предаването и защо? А защо не бихте?
(П.П. Само на мен ли ми се вижда малко странно, че 90 процента от храните демонстрирани в предаването са деликатес в единия или другия край на нашата планета и въпреки това се намират хора, които да ги е страх от храна?)
„Следновогодишно. Когато целият проблем с новогодишните решения и обещания е разрешен и отново забравен. А каква е тайната и защо хората забравят какво са решили и къде са го записали и най-важното… къде са завряли проклетото листче, е, това ще ви го кажа догодина. „
Мислих множество пожелания за Коледа, Нова година, именни дни и прочие други. Не можах да измисля нищо, което да не ми звучи изтъркано, клиширано или просто скучно, затова реших просто да пусна нещо симпатично от един от любимите ми онлайн сайтове: xkcd
Интересно е как още една година се търкули и се не видя.
Няма да разказвам какво съм научила, какво съм спечелила и загубила. По-скоро мисля да продължа да пиша, да се ентусиазирам по проекти и да се надявам поне нещо мъничко полезно да съм свършила както през Кутията, така и отвъд нея. Е.
), не война! Много се радвам, че има все още четящи, иначе, както е тръгнало, няма да помогнат и инициативи като “Голямото четене”, например. И хората ще стават все по – лесно манипулируеми. 
