Защо има кофи за разделно изхвърляне на боклука, когато накрая минават три различни камиона, събират всичко и се изхвърлят накуп заедно в сметището, независимо от какъв материал са?
И кога ще се направят емблематичните заводи за препработка и рециклиране на материали?
Благодаря предварително на човека, съумял да ми даде смислен отговор.
Кутията за всичко
Think out of the box.
http://www.idealist.bg/blog/?p=717
моля.
/// а забелязвала ли си, че поне 1/2 от боклука, изхвърлен в контейнерите за разделно, е в грешната кофа?
Аз нямам смислен отговор, обаче имам наблюдение (от прозореца на стария офис на Витошка) – камионите, които събират отпадъците не са 3, а 1:) Открит такъв, с дървена каросерия, съвсем ретро. От каросерията изскачат трима чичовци, вдигат кошовете един по един и съвсем неразделно ги изсипват в каросерията:) Дори не си правят труда да обединяват буклука другаде:))
Въпросът ми е…. тогава какъв е смисълът от проклетите различни кошове?
Сухи тренировки за моментът, когато вече ще има и преработка и дотогава хората да са свикнали да изхвърлят разделно?
Принципно точно това е идеята:)…
Но картината с общия камион има твърде възпиращ ефект (за мен). Когато построят завод за преработка ще свикна да разделям точно за един ден:)
Цялата идея идва от фирмите за производство на опаковки и тези компании, които използват такива за продуктите си. Държавата им намалява таксата за опаковка и разни други блага от нея и от ЕС, а те “инвестират” в разделното събиране на отпадъците…
Та имаме налице яка рекламна кампания, контейнери… и едно сметище.
Сладко. Хм, ето, май си намерих работа и за какво да пиша. Да видим какво ще се получи.
Ето и още един интересен въпрос: защо канализационните шахти са кръгли?
Е защо да не са?
http://en.wikipedia.org/wiki/Manhole_cover#Reason_for_circular_shape
otgovorat e mnogo prost. Ako ne gi sabirame razdelno 4i4kovcite i leli4kite ot Bruksel she ni nakajat s globa, zatova hitruvame po balgarski/ganiovski
“защо канализационните шахти са кръгли?
”
Toq vapros mi haresa. Bravo.
Po otnoshenie na smetta zashto v evropa ima mashini za prazni butilki i zashto depozitat za edna plastmasova butilka ot kola e 25 evro centa, a v Bulgariq go hvarlqme prez prozoreca, zashto…..zashto….
Доколкото съм чувал оправданието е, че трябвало да се възпитат навици у българите да събират и изхвърлят разделно отпадъците. Нищо, че отиват на едно място в момента. До тук – добре. Обаче се съмнявам някога да бъдат построени такива заводи за преработка. Ако питаш мен, някой “наш” човек, произвеждащ пластмасови изделия, здраво се гуши от сладката държавна поръчка, бичейки нон-стоп контейнери, които повярвай ми, никак не са евтини!
Абе не е точно така. Не бъркайте завода за преработка на битови отпадъци (за който толкова се говори) с праработката на вторични суровини (която си имаме от десетилетия). Брат ми работи точно с преработката на пластмаси. Както и да е.
Събитането на всичко (освен битовите отпадъци) в едно е малко неприятно, но те така или иначе са си объркани. Това, което пропускате, обаче, е че после боклука не отива директно на сметището, а на т.нар. “сепараторна линия” – една подвижна лента, край която седят N мангали и отделят кое какво е. И после – всичко си има посока. Така поне правят в една малка планинска община, която познавам…
Отговора на въпроса ти изисква по- обстойни обяснения, въпреки че при добро желание си могла да попрочетеш това- онова за разделното сметосъбиране в интернет. Разделното сметосъбирането в София не се осъществява от една фирма, а от няколко фирми и различните използват различни контейнери и системи за извозването му. Екобулпак, например направиха специални брошурки, в които ясно показват, че различните типове контейнери (бобъри и иглута) се окачват по различен начин и затова са необходими различни камиони. Освен това тъй като и без това гражданите изхвърлят каквото им падне в контейнерите се налага допълнително сепариране на отпадъците. Някои фирми използват човешка ръка за целта, докато други вече започнаха изграждането на заводи за сепариране и мисля, че пак Екобулпак вече завършиха и пуснаха в действие своя, който е изграден по най- модерната технология. В допълнение, дори в редките случаи когато в контейнерите са изхвърляни само отпадъци по предназначение пак се налага допълнително сепариране от фирмите, защото има много отпадъци, които са твърде замърсени, за да се преработват. Когато се ровиш в нета за повече инфо внимателно чети имената на различните фирми, защото са почти подобни и човек се чуди за коя чете.
Моето инфо е подобно на това на Явор.
Събраните отпадъци в цветните кофи си отиват за преработка… заедно или отделно събрани. При това на много места метала, хартията и пластмасата са в 1 обща кофа, отделно е само стъклото. Дори и инструкциите в сайта на екобулпак са с обща кофа за метал, хартия и пластмаса и сепариране преди заводите.
(Абе вие миете ли бутилките и кутиите преди изхвърляне? Не да изсипете съдържанието, това е ясно, ама измиване с вода?)
Ако искаш да бъдат преработени е желателно да ги изплакнеш набързо с вода (например кофичка от кисело мляко).
Случи в пункт за рециклиране да ми върнат около 60% от общия брой стъклени бутилки и буркани.
Защо?
По простата причина, че различните фирми работят с различни производители (алкохол, лютеница и т.н). Съответно изкупуват само и единствено амбалаж, който след някаква преработка да могат да препродадат.
Попитах какво правят в случая с бутилките/бурканите, които не желаят да вземат и отговорът беше…
Да, драги ми Смехурко – в контейнера за битови отпадъци.
Като прочетох коментариите ми стана ясно, че проблема е другаде.
Фирмите, които се занимават с тази дейност, трябва да минат под „разделно”! Тези, които прибират отпадъците разделно (с различни камиони) да имат различни контейнери. Тези, които ги събират общо само един тип контейнери „за небиологични отпадъци”!
Не е наша работа да се ровим тук там и да търсим коя фирма как работи.
Сегашната агитационна пропаганда е обща и не само няма да ни подготви за истинско разделно събиране, ами точно обратното – ще ни свикне да хвърляме боклука наред щом видим че го изсипват в открит камион.
абе някой въобще погледна ли линка? или само си чешете езиците… мдаа
“Na gol 4umbak 4ifte pishtovi”, ako ne ni karaha ot EU nemashe da ima razdelno sabirane. Problemat e kak da nau4im horata da ne si hvarlqt OTPADACITE prez balkona vie mi govorite za razdelno sabirane.
Relanoto razdelno sabirane shte zapo4ne kogato ni tresnat sankciq dotogava – kak si znaem. V Germaniq ima policiq koqto proverqva dali horata si hvarlqt v soatvetnata kofa otpadacite. Drug e varosat 4e konteinerite se zaklu4vat vav vseki vhod i klu4 imat samo jivushtite i ako nqkoi se pravi na “udaren” drugite go hvashtat i go sankcionirat.
Ха така! Любимата ми тема!
Системата работи, но малко хора знаят за това…
Това с единия камион, събиращ заедно трите кофи, е своеволие на шофьорите – когато с UNECO ходихме да говорим с организациите за разделно събиране, ни казаха, че това е един от големите им проблеми. Самите шофьори, като видят, че някоя кофа е почти празна, вместо да правят отделен курс за нея, си “улесняват живота” и събират отпадъците от нея с другите. Нищо, че им плащат на курс/събрани отпадъци…
Другото – невъзможно е камионите да отиват директно на сметището, защото няма да им платят – те отиват на сепариращата площадка, където теглят отпадъците и се отчитат. Не можеш просто ей така да стовариш няколко тона отпадъци на сметището.
Заводи за рециклиране има доста. Това са същите заводи, към които и преди са се извозвали вторичните суровини, и сега те освен с пунктовете, работят и с организациите. Сепариращи станции също има; където няма поточна линия, работят на площадката – буквално ровят в купчината отпадъци, за да отделят полезните.
Един от проблемите на управлението на отпадъците е заложеният в закона принцип “замърсителят плаща” – т.е. ако пускаш на пазара опаковани стоки -> отговаряш за разделното им събиране; ако пускаш батерии -> отговаряш за събирането им. Съответно всеки търговец трябва да огранизира собствена система или да участва в организация от типа на Екопак. За всеки вид отпадъци има заложени изисквания колко точки за събиране трябва да има (например на всеки 100 000 души). Съответно всяка организация трябва да рекламира отделно кои точно са нейните контейнери и какво да се изхвърля там.
Съгласете се, че освен очевидният проблем с отпадъците от опаковки, много по-сериозни са проблемите с изхвърлянето на батерии, техника, машинни масла и какви ли още не опасни отпадъци – представете си каква поредица от контейнери ще трябва да има, ако всяка организация си изпълни съвестно задълженията и постави контейнер: 1 за хартия, 1 за пластмаса, 1 за стъкло, 1 за батерии, 1 за биогазградими отпадъци, 1 за стара техника, 1 за химически отпадъци…..
Все още никой не е задължил хората ефективно да си изхвърлят отпадъците както трябва – има заложени глоби, но да сте чули за някой глобен?
И все пак, в другите държави разделно събиране на отпадъците се прави от 20-30 години, а тук – едва от 2-3. Съгласете се, че няма как да сме на същото ниво. Но средните нива за страната са около 30-40 % годни за рециклиране отпадъци, които са попаднали в правилните контейнери и са рециклирани – което си е един доста добър процент. А и няма как да не се случва, тъй като организациите си имат годишни цели за изпълняване – за общо количество събрани отпадъци, за процент рециклирани… и всяка година целите се повишават!
Останалата част от коментара ми съвпада с информацията в линка на Пламен, който наистина е добре да погледнете
Един оптимистичен поглед над въпроса: http://peshev.net/blog/bg/razdelno-sybirane-na-otpadyci/
Поне на някои места се работи в тази насока, надявам се все по-активно
Не знам как се обработват събраните отпадъци в България, но в Германия от субраните в т.н.”жълти кофи” (пластмаси, метал..) много малък процент реално стига до преработка. Голямата част просто се изгаря както обикновените отпадъци. На отделни места се строят поточни линии със сензори които да отделят полезното от общия буклук, но за това не е необходимо той преди това да се дели. Сега ще запитате защо тогава въобще съществува ситема като “зелената точка”. Само ще кажа, че заплащането на тази система идва от джоба на потребителя, който плаща на фирмата производител парите, които тя после плаща на преработвателите, които…да, пеяелчт от цялата история, без особени крайни резултати. Следователно имат интерес да поддържат тази измислица. Точно защото тук това се практикува толкова дълго, би било полезно у нас да се поинтересуват и от това какви са резултатите, преди да въвеждат нещо.
Имам известна представа за рециклирането и оползотворяването на пластмаси.Като цяло смятам,че проблема няма да намери що-годе пълно решение поне в близко бъдеще.Ще се опитам да спомена много сериозните проблеми(по мое и не само мое мнение):
-Възстановените по механичен начин (,сортиране,почистване,смилане,уплътняване,гранулиране)пластмаси(най-високотонажните са полиетилен ниска и висока плътност и полипропилен,но тук влизат и поливинилхлорид полистирол,АВS,РЕТ отчастии,тъй като се рециклира и по химични технологии др)имат занижени технологични и потребителски качества и показателите им са ниски спрямо изискванията на много голяма част от пластмасовите изделия. Фактически от тях могат да се произвеждат изделия по всички технологии,прилагани за свежите пластмаси,НО:
не са приложими за контакт с храни;не могат да се оцветянат в свежи цветове;имат занижена удароустойчивост(мн.важен показател!);много по-бързо стареят под въздействие на атмосферни и др.фактори;нерядко имат нежелана миризма;по необходимост трябва да се продават на по-ниски цени,но това е трудно постижимо,тъй като тези предприятия нямат(и не могат да имат) мащаба и усъвършенствуването на мощната индустрия за производство на полимери-затова са дотациите в Германия и другаде,осъществявани по различни хитроумни схеми,но всички знаем,че потрелителя плаща;тези “вторични”пластмаси влияят отрицателно на производителността на преработващото оборудване и са с променливи технологични качества и т.н.
Следователно възниква въпроса къде ще се използват тези продукти.Бъдете сигурни,че тези проблеми са силна спирачка за механичното рециклиране.Има митове,че могат да се влагат в масивни изделия(колове,решетки,бордюри и под.Само че тук трябва да се конкурират с бетона и др. м-ли по атмосфероустойчивост,съвместимост със свързващи вещества,цена,механични показатели и т.н..А и никой не казва колко струва и за колко време се изкупува оборудването и изобщо възможна ли е конкурентна цена без дотации.И макар и оползотворени така ,те си остават замърсители поради много бовното си разграждане.
-Друг метод за оползотворяване е изгарянето.Проблемите,които ми са известни са:на практика могат да се изгарят пластмаси,съдържащи само въглерод,водород и кислород.,но в това число са почти всички многотонажни пластмаси;ако изгарянето се провежда правилно се отделя въглероден диоксид(парников газ),а всички сме чували за възраженията по този проблем.Тук също има проблем със себестойността на топлоенергията в сравнение с др.видове горива.Ако процеса трябва да се проведе правилно,оборудването се усложнява и оскъпява.
-Трети метод е химичното рециклиране до изходната суровина(мономер) за производство на съответната пластмаса.Приложим е само за някои пластмаси,най-важна от които е РЕТ-тази от която правят бутилките за газирани напитки и за мн.др.течности.РЕТ може да се рециклира и механично,като проблемите на тази технология бяха коментирани по-горе.Това(химичното рециклиране)се прави и то в сравнително големи мащаби в развитите страни като в зависимост от качеството от рециклирания материал се произвеждат профили ,ленти,текстилни влакна,бутилки идр.Техническите постижения са значителни,НО:това въобще не може да обхване гигантските количества отпадъци от РЕТ защото няма кой да плати огромните разходи за събиране и заготовка;по много причини се преработва много ограничена част от отпадъка като фирмите търсят компактни източници на суровина,а и приложението на продукта все пак е ограничено.
Няма да се разпростирам повече върху технологиите и икономиката.От техническа гл.точка има и др.подходи за оползотворяване на пластмаси,но тези са от най-използваните.
Ето някои неща,които според мен могат да се направят(за тях се говори и действува-не съм ги измислил аз),за да се намали поне малко тежестта на проблема:
-Амбалажите господа!!!Пластмасовия амбалаж е нещо,което световната търговия трудно би се отказала.А за амбалажи отиват огромни количества пластмаси.Те са и най-разпръснатите(не концентрирани на определени места) пластмасови отпадъци.Затова и най-много ги виждаме на суша и по море.Без подробности, мисля,че трябва да се работи по посока постепенно ограниаване на пластмасовите амбалажи,но не само пазарските чантички,а процеса да се разширява непрекъснато.Засягат се огромни интереси.Не може да стане бързо,но натиска върху правителствата и индустрията трябва да е непрекъснат,но и обоснован.Процеса изисква инвестиции и голямо разместване на пластовете в много промишлености.Със сигурност това ще оскъпи жизнено важни продукти.Изказват се основателно мнения,че в крайна сметка хората(освен другото) ще трябва да ограничат някои видове потребление.Да,ама без потребление няма растеж.И стигнахме до глобални и леко зловещи проблеми-населението,потреблението,бедността(как бедния ще купува оскъпените насъщни продукти?!),противоречията между бедни и богати страни(развиващите се страни гонят растеж-вижте Китай-с всички последствия за света).Крайния извод звучи малко като “ала-бала”,но мисля,че по принцип е истина :Необходимо е невероятно сътрудничество и съгласие в световен мащаб,за да се постигне спиране на разрастването на тези проблеми.Наистина “невероятно” като гледам сегашните световни съперничества и държавен егоизъм.А и не се знае дали провеждането на сериозни мероприятия в световен мащаб няма да дестабилизира големи райони и да създаде допълнителни остри противоречия.
Другата дума е “комплексно” – координирана и всеобхватна постепенна работа с визия десетилетия напред.Не казвам нищо ново.Просто още веднъж се опитах да “навържа” нещата за себе си,а и за някой,на който му се обсъждат подобни проблеми.Все пак и най-малкото направено по въпроса(примерно с пластмасите) е от полза.А има какво да се направи,особено в България.Хубавото е,че хората все повече осъзнават това.
До тук коментирам само амбалажите,но те са пример за трудностите при решаване на проблема с пластмасите и обвързаността му с всички основни глобални проблеми и доказателство,че подхода трябва да е “комплексен”.
Накрая ще напомня,че без много от приложенията на полимерите света в сегашния си вид,както и прогреса са немислими -електроника във всичките й разновидности,автомобилни гуми,тръбопроводи,текстил и т.н. и т.н. почти до безкрай.Което още веднъж показва сложността на проблемите и то само в пластмасовата индустрия.А има и др. индустрии,нарушаващи равновесието в природата.Практически тази сложност е на границата на оцеляването на света(поне в този му вид).
Браво за доброто осветляванена проблема. Той е наистина важен, а малко хора са запознати с истините за него. Убеден съм,че широкото информиране за проблема може да свърши чудеса.
Във връзка с обсъжданите проблеми.Според мен буквално трябва да се “проповядва” в обществото относно реалностите.Хората са заливани от розови приказки,вместо от обективни данни.А това често прави исканията на добронамерени хора не само смешни,но и неизпълними.В добавка и политически “шамани “се намесват ,с което бъркотията е пълна.Имам голям блог по преработка на пластмаси: men246wordpress.com .Ако някой се интересува от легендите за т.н.”био-полимери” в същия блог през м. юни 2011г. съм публикувал превод от материал на един индиец “Пластмаси.Текущо състояние на биополимерите и потенциалното им бъдеще.Реално и поучително е.Добре е да се надникне зад розовата мъгла,която големите хим. корпорации произвеждат.Но съшо е истина,че те правят доста и без тяхно участие нищо не може да се реши.Но влиянието на направеното до сега е минимално и не се коментира сложността на проблема,а само значимостта му.Приятно четене на интересуващите се!