Свобода!
Думата свобода има 15 милиона референции в гугъл само на български език.
Всеки един език има дума за свобода.
Всяко едно човешко същество на тази планета по дефиниция има право на свобода.
Само че, какво точно значи думата? Какъв е смисъла й?
Защо в нейно име са убивали и са били убити, са правени жертви, извършвани са чудеса и саможертви? Защо всяка една нация се гордее най-много със свободата си и с начина си, по който я е извоювала?
Защо около нея се върти централното определение на демокрация?
Отговорът за мен поне е едновременно много прост и много сложен.
Свобода означава правото на свободен избор. Правото на не-страх.
Звучи доста общо и твърде изтъркано от употреба. Но действителността е проста.
Свобода, а не страх, свобода, а не параноя. Свобода, а не контрол.
Нищо прекалено не е хубаво, това важи за всичко, включително за свободата.
Но важи с особена сила за контрола.
Контрол над раждаемостта, контрол над правата на човека, контрол над дома му, над живота му, над мислите му, над личното му пространство.
Колкото по-стриктен, силен и краен е, толкова повече се страхуват хората.
А страхът сковава всичко. Мислене, въображение, развитие.
Не случайно е толкова правилна фразата “The only thing we have to fear is the fear itself.”.
Най-лесния начин да контролираш хората и масите е да всееш страх, ужас и паника. Не случайно основната част от пропагандния апарат на всяка война се състои точно във всяване на паника сред противника. Както и сред собствения народ, за да се почувства застрашен и да одобри всяко безумие, което едно правителство може да предприеме.
Всяко едно зверство, насилие, погазване на права и своеволие.
Страхът е силен опиат и е отлично средство за манипулация и контрол.
Аз мога да кажа само едно нещо.
НЕ!
НЕ на контрола. Не на манипулацията. НЕ на отнемането на свободата. НЕ на страха.
НЕ!!!
За тези, които са забравили, утре, е кажем едно силно и ясно НЕ! на подслушването и изкуствено създавания страх.
Защото това е правилното. Защото излизането от сковаващата и лепкава паяжина на социализма и страхът, който е вървял с него още дълги години ще мъчи хората тук.
И защото не трябва в никакъв случай да позволяваме да ни завлекат обратно там.
Защото не искаме утре да се събудим зад нова желязна завеса. Скрити зад стена, които сиви лица, ще ни убеждават, че е за наше добро, а по мегафоните на улиците ще дъни националния химн, убеждавайки ни, че ние сме най-великата нация на света, и трябва да се борим с враговете на народа.
Няма такова нещо.
Защото в момента единствените врагове на народа, са тези, които твърдят, че имат право да взимат тези решения.
Интересното е… че същите тези хора, които са взимали решенията за контрола през социализма. Които са затваряли хора. Когато семейства са изчезвали, интелектуалци са били убивани, книги са били забранявани.
Как това е правилно, не знам. Но знам, че не искам да става по-зле и да се връщаме назад по стъпките си.
И начинът да не допуснем старите грешки е да се усетим навреме.
Да кажем СТОП!
Защото правителството трябва да защитава, а не да действа в увреда на своята страна, да защитава хората, не да г тероризира, тормози и плаши.
Защото не народът трябва да се страхува от правителството, а правителството от народа.
И това е нещо, което трябва за не забравяме.
Утре, 11.10.2008г., от 11 часа, в градинката между Александър Невски и Парламента.
Бъдете там.
Така е. И е удивително, че за тази кауза дойдоха толкова малко хора. Какви са твоите впечатления от протеста?
ще пиша утре, че тия дни съм твърде ядосана и ще прозвучи твърде хейтърски, а това би било безсмислено.
Разбирам те. Моето си стана хейтърско, ама какво да прави човек… Само си завъдих нацистче в блога, което сега коментира след мен, където и да пиша…
Свободата е доста интересна тема, за която и аз съм мислил доста, особено в светлината на филми като “В като вендета” и “Аз, роботът” (споменавам тях, защото са доста популярни, иначе темата се дискутира в много и най-различни медии). Обаче, също като много други неща, и тук трябва да се бяга от крайности, защото пълната свобода най-малко отрича държавността и е дори по-опасна от липсата на такава. Представи си, например, че ти си вървиш по улицата, аз минавам, решавам, че си апетитна хапка, хващам те и те изнасилвам на място – защото ако свободата наистина е ПЪЛНА, то всеки ще е свободен да прави всичко, което е по силите му и навън ще стане джунгла. Така че аз съм “за” свободата, но и “за” държавността, законността, дори и да ограничават някои свободи (като например свободата някой да ми влезе в къщата и да си вземе монитора ми).
Чудесно. Хубаво е човек да си изкаже позицията.
Само че тук дискутирахме малко по-различната тема, дали някой го кефи да живее в 1984.
Личи си, че на думи, никой не го кефи, но на дела, нещо са много малко хората.
Тук си говорехме за свръх-контрол, а не за свободия.
Тоест темата е против крайния контрол, а не за свободата, така ли? Признавам, че не прочетох целия първоначален пост, подведох се от заглавието и първите няколко абзаца, че става въпрос за свободата.
Ако е против крайния контрол, то даже няма нужда от тема – ясно е, че всеки е против.
…
Постът беше за протеста “свобода, а не страх”.
Същият протест, който беше гола вода.
Да, прочетох вече за този протест, но първо видях тази тема, по-точно началото й, и понеже ме вълнува побързах да си кажа мнението.
Жалко, че не се е получило така, както си очаквала, но бих казал, че сама си виновна за завишените си очаквания. Хората в България, в частност интелектуалците и дори бих казал особено интелектуалците, са твърде заети да оцеляват, кой ще тръгне да ходи на протести? А на останалите не им пука достатъчно (на мен включително, макар че по форуми и блогове мога да се пенявя колкото си искам).