Гроздето е кисело

Есента е един от най-прекрасните сезони за мен. Като изключим гриповете, които върлуват. Естествено, настинах, но някак ми се размина по тъч линията и мина доста леко.

Мога доста да разказвам за последните няколко седмици, за някои неща доста се ядосах. Да не кажа, че бях толкова бясна, че … е, няма значение, минало-бешело. Само да отбележа… наистина понякога съм ей на толкова да забравя защо НЕ Е хубаво да риташ някой, докато не си изкараш всичко. Да, не е правилно, знам. Просто… както казва Силвето – един шамар е равен на хиляда думи.

Да оставим моята агресивна страна на света и да попитам.
Какво става бе хора???
Не знам колко от вас са ходили в Академията (художествената), но там е абсолютна мизерия. Аз мрънкам, че моят факултет прилича на строителна площадка, но това там е просто отчайващо.
Може би изкуството вирее само в гнусни едва, едва преустроени мазета?
Така ли се надяват да се появи следващия Пикасо?
Цяло чудо е, че нямат час по самонарязване, но е може би от желание за намаляване на смъртността при тази хигиена и среда.
Ужас… да се надяваш да не попадаш в най-престижното училище по изкуства.
Може пък да е начин за пресяване на кандидатите. Най-издръжливият, най-добър артист?!
Нещо не е наред в картинката, определено.

Тук е редът, в който става ясно защо кръстих точно така заглавието.
Та, всяка година се провежда конкурс за набиране на хора в театър Алма Алтер.
И реших да видя какво точно е.
Входът се оказа на двайсетина крачки от стъпалата между братята.
Попада се на симпатична дървена сцена, съвсем нисичка, заобиколена от столове за публиката и няколко прожектора.
Когато пристигнах вече седяха желаещите да докоснат актьорския живот, а и много любопитни като мен, предполагам.
Оценяващият, да го наречем така изглеждаше на около 60 години, минимум.
Влизаш, дават ти малко листче, с части от изречения. Избираш си някаква думичка и трябва да я представиш на сцената. А на гърба на листчето рисуваш нещо.
Бях заинтригувана от подхода. Надрасках логото на Диалози (реклама му е майката), подбрах си думичката и седнах на скамейките.
Веднаха ми направи впечатление подходът на “интервютата”. Изтъпанчваш се по средата на сцената, пред всички, под прожекторите. Казваш си кой си. И ти казват да пееш.
Оп, стоп, каквооо? Пеене? Какво пеене? Кой е казвал нещо за пеене?
Проверявам веднага листчето, което ми пробутаха като зарибявка за участване в кастинга.
Там пише, бла-бла, бла-, донеси себе си, театър-лаборатория, бла-бла, бла-, не се изисква нищо, бла-бла-бла.
Хммм.
Музика. Добре, нормално е актьорите да могат да пеят и танцуват, нали?
Седнах и загледах.
Ок, хубаво… пеене. И????
Одобриха две мацки, които не можеха да играят на грам. Но пък имаха хубави гласове. Третата я скъсаха, но тя пък беше толкова трагична, че…
Тук нещо определено не е наред. Хор ли е това или театрална група?
Ами идва мой ред.
Слизам, представям се.
Обяснявам, че не мога да пея.
Нищо, попей ни.
Изпях два такта (подчертавам дебело, НЕ мога да пея, а й гърлото ми беше възпалено от настинката, така че не беше красива гледка).
Вместо да ми кажат, ок, а сега какво си ни подготвила да изиграешпросто ме отрязаха с
“Да, мерси, довиждане.”. И видях как ме задраскаха (отхвърлиха).
А листчето, на което бях рисувала и избирала думички? Ами… не беше удостоено дори с поглед.
Извинявам се, но… тук нещо просто не беше наред.
Аз отидох на театрално прослушване.
Но това нямаше нищо общо с театър, беше си кастинг за хора с музикални заложби.
Знам, че е нещо дребно, за което да вдигам шум, но бях адски разочарована от… некоректното отношение. Можеха да го напишат на обявата. Или някой да благоволи да информира предварително. Не ми е проблем, че бях отхвърлена на кастинг, а просто на адски некоректното отношение и липсата на логика на цялото мероприятие.
…

Е, това поне обяснява, защо масово ми казват, че театъра е гола вода. Ако набират само певци, но не и актьори, причината става доста ясна.
Ха!