Use it or lose it

Вчера слезнахме до Сити Центъра, да изгледаме Хенкок.
Честно казано, на мен ми хареса и въпреки леките опити за предраматизиране на някои места, филмът е адски добър, особено в сравнение с бозите, които се пускат напоследък. (За протокола, аз харесвам бозата – напитка, така и не разбрах защо се е наложила като синоним на тъпотия).

Както и да е. Причина да пиша е нещо, което ми направи впечатление.
Преди прожекцията, кибичим до прозореца аз, Н. и С.
Н. забелязва, че на “някакво човече долу явно му е зле”. Надничаме и наистина, долу на тревната площадка лежи момиче. На видима възраст 16, 17 (момичето се оказа на 13), около нея се мотаеха няколко нейни приятелчета, с клошаро-скейтърски вид. Отначало се зачудихме дали не е препила, но слезнахме, след като в продължение на десетина минутки момичето не се помръдна.
Оказа се, че момичето е получило епилептчен припадък (или поне така ни казаха приятелите й). За трети път днес, впрочем.
На въпросът ми, викнали ли са линейка, ме изгледаха тъпо и отговориха отрицателно. Направо избеснях.
Звъннах, обясних къде сме и за какво става дума, като трябваше да обясня три пъти, че иде реч за Сити Център София, на Хемус.
Наоколо – ни звук, ни стон, никой не проявяваше дори грам интерес, хората подминаваха случката, сякаш изобщо нищо няма.
Охрана също никаква не се виждаше. Влезнахме вътре, за да не правим тарапана и пътьом обясних на охраната какво е станало и да идат да видят какво могат да помогнат. Няма начин да няма лекар в Сити центъра, с толкова много хора персонал и тн. За тяхна чест охраната буквално се затича навън с притеснено лице и говореше по радиостанцията, като чух думата “медик”.
Докато се качим на 3 етаж и погледнем през прозореца, линейката беше дошла и отнесла момичето.
Така че, поздравления, поне веднъж, на Бърза помощ, която си свърши работата и дойде навреме. Все пак беше 5/6 и въпреки задръстванията, се беше справила навреме.
Впечалтена съм.