Задоволство от изминалата седмица

Общ взето една от по-активните седмици преживях.
Цяла седмица тичах насам, натам. Интервюта, работа, снимки….

От катеренето съм ужасно доволна. След две седмици тренировки, вече успешно правя повече от 1/3 траверса. Все още се сблъсквам с проблема “вися на ръце” а и усукването и повисването тип “краля на джунлагата” малко ми убягва, но ще се справим. За съжаление се оказва, че съм си купила не еспадрили, а пантофи.
След два месеца ще ми се наложи да ги сменям. Така че обявявам, че след два месеца продавам чисто нови еспадрили Mad Rock 36 номер.
За сметка на това си харесахме една чаровна седалка Mammut – 140 лв. Само се колебаем между New Wave и Аполо.
Въжетата и карабинерите се отместват за малко по-нататък.
Мисля си Август да се разходим до Лакатник, ако някои приятели решат, че им се занимава с такива нюбита.
Много ще ми е интересно да видя Даниел на скали. Който ме изненадва, бързо напредва, но при него синдромът “набиране на ръце” е доста по-тежък.
Н. естествено веднага мина почти цялата траверса и дори се изстреля в един много приличен вертикален опит.
Магнезият е наложителен. Питаха ме дали този, дето го ползват катерачите гори. Нямам идея, гори ли?

Започвам нова работа, в агенция ‘Фокус’. Урррааа. Хип-хип. Мислех си, че няма по-безсмислена работа от предишната ми, оказва се, че греша. Тю, че съм песимист.
Нищо. 2, 3 месеца, поне опит ще натрупам. Единственото, от което се оплаквам е, че ще трябва да ставам в 6, но пък аз май прекалено взех да се залежавам.
Плюсът е, че ще ходя на работа с колело.
Оказва се, че моето може да се оправи за около 150 лв. (спирачки, венец, верига, вилка)
За съжаление аз се влюбих в една нежно зелена рамка на Драг, та май ще си купя и нея. Въх.

Дойде голямото чудо, кастингът на ТвАлма Матер. Беше забавно и интересно. Искам да видя какви ще са резултатите, защото дойдоха всякакви чешити, включително SickBoy, което направи ме хвърли в джаза. Комисията беше от осем души (леко зловещо беше масираното внимание под което се оказваше, човек, когато се влезе в стаята.) За сметка на това всички бяха много мили. Може би най-смешно беше, че масовото желание на кандидатите беше за “сценасрист, репортер” с по-редки изключения водещ. Тон режисьор, продуценти… Почти тц. Това ще е една много интересна телевизия.
Досега не бях прекарвала толкова много време с колеги от факултета. Беше адски забавно, а ко и леко странно.
Идеята с душове в университета за стената в момента зацикли на качествена кабина, защото масово продават пласмасови боклуци. Ако имате някакви идеи, пишете.

За съжаление не можах да ида на гей-парада, а статията за къщичката се отмества нататък.
Само да информирам, че малката, дървена къщичка, която се намира под руското посолство (изцяло покрита с дърворезба, изключително красива), може да не стои там още дълго време, защото някакъв Пульо от селце до Созопол искал да я разглоби и да си я сложи в градината. Което впрочем къщичката няма да преживее, дърворезбата е прекалено фина. А и незаконно местенето.

Програмист си намерих. Много съм доволна. Като подкарам сайта, ще стане ясно, ама защо аджеба искам такова чудо и не си качвам тия неща тук.
Най-простото обяснение “ми защото не искам”. По-сложното, по-нататък.

Започнах да правя списък с подаръците за следващия ми рожден ден, който с бързи стъпки наближава. Мисля да спретна голямо парти по случай 20-ти рожден ден. Не толкова заради цифрата, а заради партито.
Направих някои сметки и стигнах до извода, че за да закупя всички книги и спортни принадлежности, които искам, трябва да се бръкна около 10 бона. За сметка на това, само книгите са 3200 лв. Няма как, едно по едно.