Висшето, необходимост или глезотия?
Лидия ми върна жеста и ми зададе няколко любопитни въпроса.
Ето и моите отговори.
Обяснявам бавничко - това е моето мнение и моите причини да искам да уча, така че моля ви, без спорове “не си права”. 
За какво ми е университетът?
Конкретно за мен е всичко. Аз искам да бъда журналист. А това не се учи само от учебник.
Трябва практика и опит. Да общуваш с други хора с подобен интерес, да се учиш с тях, от тях, да обменяш мисли. Не смятам, че е нужно сама да откривам топлата вода за абсолютно всичко. Защото губи време. Излишно време.
Интересите ми са разнообразни - семиотика, културология, литература, изкуство, криминалистика, социална психология, психология, журналистика, малко философия… вчера Ели каза, че събирам лидерски умения. Може би наистина е така. Но най-вече, трябва ми социалният опит. Който си е директен, физически, контактен. Да се научиш как мислят хората, как действат на дразнители и стимули. Намирам за изключително позлезни Уъркшоповете и семинарите. Дискусионните практики.
Така че, търся университет, където ги има всичките тези неща. Където мога да експериментирам и да се уча и от чуждия опит. Да има достатъчно богата и обширна библиотека, да има много добра база.
Да има редовно гостуващи лектори и поле за самоизява (радио, телевизия, преса), вътрестудентска. Която да взаимодейства с заобикалящият я вутрешен свят, а не да е “кучетата си лаят, керванът си върви”. Чиста психология - свикнеш ли, че и да говориш и да не - смисъл няма, това определя и отношениеията ти и очакванията към собствената ти работа и по-нататък, когато напуснеш училище. Стаж. Начално стъпало. Това търся.
Университетът, какво точно е той?
Предполага се, че е място, където се развиваш. Не просто да влезнеш, да поемеш някаква информация и да излезнеш.
Гимназията минава… някак. Ориентираш се горе долу какво харесваш, какво не, как предпочиташ да учиш и с какви хора предпочиташ да комуникираш. Разбираш какви са ти основните интереси.
И това е.
Университет не е просто огромна кофа с информация, която да залива хората, той е повече. Той те насочва. По-презицно се самоанализираш и развиваш. Той е институция, където можеш да се срещнеш с хора със сходни итереси, да се развиеш, да се нучиш да поемаш големи количества информация, да оперираш с много факти и не на последно място, запознаваш се много и различни видове хора. Университетът те учи как да събираш информация. Да, самозиграждането е много важно и непрекъснатото усъвършенстване е чудесно, но не е нужно завинаги да останеш в университета. Хубаво е в някакъв момент да си достатъчно добър, за да можеш и сам вече да знаеш каква информация, къде и кога. Дефакто висшето учебно заведение ти дава (в най-перфектният случай) всичката информация, която ти трябва, без да трябва сам да се ровиш и копаеш навсякъде, дори и просто заради липсата на опит и умение за преценка кое е плява, кое е нужно и кое не, за да запчонеш. Показва ти как се прави.
Някой ми беше казал, че университетът те кара да се научиш да мислиш (поне малко). Ако имаш късмет - извън кутията.
Community - студентското общество. Тези хора са следващата генерация, с малко повече късмет, ще се срещаш с тях и след като спрете да сте колеги, може да са адвокати във фирмата, която ползвате, да са вашият зъболекар или вие да сте техният програмист. Връзките са нужни. Но не в шуро-баджанашкият смисъл, разбира се.
Сайтът, за който говоря да се създаде е точно, за да се отговори на тези въпроси. Защото да отвориш всички университети, които имат твоята специалност, после да ровиш подоробната информация, да търсиш какви са техните приеми, стипендиите, лекторите…. Твърде много работа, когато трябва да се направи за десет или двадесет университета. Допълнително, трябва да разбереш какъв е начинът им на преподаване.
Сингапур например, има едни от най-високите резултати като образование, но принципът там е папагалско зазубряне. Нещо, което аз лично не търся, но би било идеално за адвокатската професия (например).
Да изясниш пред себе си какво очакваш от университета е малко мисията невъзможна. Защото човек на 18, с много редки изключения, е твърде неориентирано същество. Той не знае какво иска от себе си и живота.
Защо да се ходи на университет физически, а не дистанционно?
И сам войнът е войн. Всичко е въпрос на желание и достатъчно старание. Е и поне малко мозъчни гънки.
НО!
Общуването, особено със себеподобни е изключително важно.
Да, човек може да се подготви сам, вкъщи, но няма да придобие социалният опит на колегите си, няма да знае скритите места на една образователна система ( не само), на взаимоотношенията с преподаватели и колеги. Няма да попие опитът на другите, който не е написан в книгите. Може да бъде идеално подготвен като материал, но социално, да е неадекватен. Да, има и изключения.
Университетът не е само за дипломата. И някой, който е там само за нея, мисля, че генерално е объркал нещата.
Защо много хора наблягат на наличието на диплома преди стартиране на работно място?
Много просто, демонстрация на това, че даден човек може да се захване с нещо и да го докара до край. Че има опит (поне някакъв). Че официално имаш минимума знаания, за които претендираш.
В много държави навън работиш САМО това, за което имаш диплома. Дипмломата е доказателство, че ти разбираш от това, което работиш. Че държавата знае, че ти имаш умения и че се разчита на тях. Един вид, самодоказваш се.
Разбира се, на много места не е така. Особено тук. Наличието на дипломата е само една допълнителна хартийка, защото никой не гледа на обрзованието насериозно.
Познавам хора, които нямат висше. Признавам, проявявам снобизъм към тях, защото поне малко ми се струва, че са проявили мързел. Но това си е мое изкривяване, защото ми е трудно да критикувам някой тук, че не му се е занимавало с години с глупости. Но сега светът е пред нас и не мисля, че оправданието “ми щото всичко тук е зле” още е валидно. Като не ти харесва, иди навън.
Със сигурност има някои професии, които задължават диплома. Инженер, хирург (лекар), архитект, учен…
И причината е проста, човек поверява животът си на тях, има нужда да знае, че са наясно какво правят и знаят.
Университетът не е краят, а началото. Той помага да се насочиш, но е абсурдно да се очаква той да направи всичко. Ако не се интересуваш, ако не се развиваш, ако сам не търсиш допълнителната информация… не мисля, че проблемът е в университета.
Ето моите отговори, ако съм пропуснала нещо, ще допълня.
Хм, може да звуча малко цинично, ама такъв университет няма. Това, което по-скоро би ти било полезно е да си намериш работа в тая област и да се учиш в движение от хората около теб.
Иначе - много ме съмнява да има където и да е подобен универститет. Ти по-скоро търсиш някъде чиракуване
Ама сериозно ли смяташ, че инж. е професия. И дали, примерно ще повериш ценната си информация на инж. по компютърни системи, или на някой без диплома и с 5 години стаж в сферата?
Или пък лекарите. Те всички са висшисти, само че аз преди имах работа с доста такива и мога да смело да твърдя, че много от тях се държат и поставят диагнози, не все едно са учили 5 години за това, ами все едно са прочели малка книжка в интернет.
Мда, и трябва да ти кажа една тайна за Community-то… студентското, за 5 години в студентски град, ще изпиеш толкова алкохол, колкото няма да изпиеш за следващите 15. Има и изключения естествено, аз например докато бях студент не пиех, но може би и затова не съм завършил още….
Университетът не бил само за дипломата?! Ами защо тогава 80% от студентите са там само за това?! Та повечето от тях дори не работят това, което са завършили след това?!
Защо без спорове? Защо пишеш изобщо щом не искаш чуждо мнение, противоположно на твоето? Ами, не си права за някои неща, живееш си с някаква илюзия за висшето образование, че ще е моделирано едва ли не по твой модел и всички ще се юркат да ти обясняват и да ти правят комюнитита и практики. Бил съм в чужди униерститети, много е яко, може да се разревеш, ако си спомниш сивотата и грозотията в нашите, само ако видиш, какви студентски работи са изложени в коридорите там, и какви табла с некролози има при нас, само че не самия университет ги прави тези неща, прави ги нагласата на студентите. Тук за съжаление нагласата е да идеш за диплома, а допреди известно време и за да не ходиш в казарма, когато повече хора стигнат до идеята да ходят да учат за да научат нещо, тогава може и да се променят нещата. Засега … не.
И за това искам да уча навън…
Точно заради нещата, които ти изреди тук, за проблемите в нашето образование.
Обяснявам защо искам да уча навън (в предния пост - Теоретично), а тук обяснявам защо изобщо се занимавам с висше и какво очаквам от висшето образование.
Нямам против чуждото мнение.
То това се сля малко с непубликуваното от мен в предишната тема, имах намерение само да се заям за инжинерите и лекарите
Ерм, аз знам лафа - “като се знам какъв съм инжинер ме е страх да ида на лекар”.
Затова апелирам хората да се хванат, да си изучат занаята навън, като тук не става, за да се променят нещата и нивото, за да няма тези ексцесии, които ти описа.
Excessmind, a а защо има такава нагласа? Генетична ли е у българските студенти?
Всъщност научаването на мислене е най-важното, което може да се иска от един университет. Други неща - среща с хора със сродни интереси например - не са възможност само в университета. Дори бих казала, че университетът би трябвало да среща един човек не толкова със сходни на него, а с различни по интереси хора. Но научаването (в концентриран и фокусиран вид) на мислене е университетски приоритет и на никое друго място. Други негови разновидности научаване: на изграждане на собствено мнение на базата на анализ на други такива и на информация, интелектуално въображение и любопитство, етц. В този смисъл университетът не дава (не може) всичката информация, която ти трябва, а физическото присъствие - освен за социален опит - е за да не пропусне човек сблъсъкът на гледните точки, който се получава при събирането на заинтересуваните (от тази гледна точка разбирам защо в България ходенето на лекции не е често срещано явление).
Ще очаквам продължението на диалога
Хм. А между другото, някой може ли да даде пример с външен университет, който е по-добре, и какво точно му е по-добрето? Не се съмнявам, че има такива - проблема обаче е, че на тях се гледа като някакво митично животно, дето прави чудеса…
razmisli, не зная защо. Аз самият се сблъсках с този феномен в ТУ, когато установих, че повечето от колегите ми не разбират нищо от компютри, не разбират нищо от математика, не са съвсем наясно защо са влезли. Освен всичко нямат и особен интерес в сферата, освен да преминат изпитите успешно.
Не мисля, че е генетичен, по-скоро е социален. Плод на изродени разбирания на обществото, че всичко се получава с връзки, мислене тип “учи мама, да не работиш”, прибързано кандидатстване, просто защото всички го правят или пък под заплахата от казарма, или забвение в малък град… доста верни са и думите на Енея, че на 18 хората не са най-наясно с това какво искат. Освен нагласата на студентите, такава е и нагласата на много от преподавателите, че студентите идват само за диплома, и се получава омагьосан кръг.
Малко встрани от темата, но примерно аз не смятам, че всички трябва да са висшисти. Примерно в IT сферата можеш много добре да се справяш с работата си, без да имаш диплома за това. Много от задачите стоящи пред IT специалистите изобщо не се изучават в университета, дори не се и загатват. Не случайно има толкова много курсове на водещите компании за обучение с техните продукти и сертификат от тях би имал много по-голяма тежест отколкото диплома за висше образование. Далеч съм от мисълта, че само това е причината за въпросните курсове, но отчасти е и точно това.
Хех, както казаха в първия пост, няма такъв университет..Поне не в България. А ФЖМК, където доколкото знам се опитваш да учиш занаята “журналистика” ще ти даде не повече от трошичка знания и милиграмче умения - и то ако със зъби и нокти си ги вземеш сама…Но дори това е трудно. Защо? Само ФЖМК ли е така? Или СУ? Неее…проблемът е в цялата сбъркана образователна система на нашата мила родина. Ние не се ли биехме в гърдите, че сме най-умните в света и че сме имали йо-хо-хо къде ти по-добро образование от тъпите американци? Айде де! Кога това? Не и днес…
Тъй че продължавай да си се интересуваш от всички тези изброени от теб неща - човъркането в тях ще ти е доста по-добра школовка от скамейите на ФЖМК, където можеш да научиш с какво е полезно виното и как кучетата трябва да се застрелват с автомат, но журналистика…пиар..? Try again