21 hours and counting

2008 юни 3

След малко по-малко oт 21 часа ще се състои представянето на втората книга на Тишо.
Български автори, които се осмеляват да публикуват е изключително рядко събитие, затова винаги се радвам, когато някой се престраши. Някои би казал, че така пък се снижава летвата за очакванията, но според мен е точно обратното. Откриване на нови върхове за покоряване.

Честно казано, още миналата година ми каза за този проект, но не се бях замисляла кога тази идея ще стане действителност. Признавам си, изключително се вълнувам да видя какво се е получило.
Първата му книга беше интересна и въпреки много критики, които отнесе, ми беше много приятно да я прочета. Признавам, че и моят списък с критики и коемнтари, беше доста обемен, но то не може да зарадваш всички, а и на първо място, той написа книгата за себе си.
Тишо винаги ми е бил любопитен и итнересен. Умее да дразни читателите си и стават дискусии в блога му.
Понякога смятам, че прави същото като Лонги, а именно, че от време на време прекалява с подбора на вечните теми, но всеки има право на избор как да пише, все пак. :)

Да видим какво ще стане утре и как ще протече представянето.
П.П. Хм, корицата ми е позната…
П.П. 2. Не знам дали някой от вас знае, но девойката, която е направила снимката за първата корица е Сед. Самата аз го открих по чиста случайност, разцъквайки девианта.

Поздрави и до утре!

8 Responses leave one →
  1. 2008 юни 3

    Така да е, до утре =)

    Но думата “винаги” търпи критики, да знаеш…
    …тези неща се поправят.

  2. 2008 юни 4

    Така, освен поздравления към Тишо, какво по подходящо?

  3. 2008 юни 4
    aquariuz permalink

    Наистина поздравления към Тишо.
    Но не е вярно, че българските автори се осмеляват да публикуват изключително рядко, защото не могат да се престрашат.
    Факт е, че ИК Жанет 45 се е заела в момента да популяризира младите български автори. Факт обаче е и, че докато работех в печатницата на същата ИК, се опитах да представя ръкопис на една приятелка, чийто роман в мрежата бе събрал доста овации. Но какъв отговор получих: Въпросната госпожица позната ли е, има ли вече издадена книга?
    Естествено казах не.
    Ами тогава не можем да рискуваме.
    Така в Жанет 45 разбират откриването на младите автори – първо някой друг трябва да ги е открил, а после да си припишат заслугите за процеса на откриването.
    Още веднъж поздравления към Тишо.

  4. 2008 юни 5
    Atanas Bкиoev permalink

    ще ти кажа аз “до утре”… убих се да ти звъня, и временно нямате връзка с този абонат :) Имах много приятна среща с една задочна (вече очна) приятелка от Капитал, ще ти разправям.
    Днес пътувам за Варна, обратно долитам в събота, и в неделя отлитам за Хелзинки. Гледай поне в събота да си на линия вечерта? Ако не, ще ти дам телефона на Ирина, търсело се стажант икономически журналист.

    Като влезеш в обхват, прати ми смс.

  5. 2008 юни 5
    Atanas Boev permalink

    Е, идея си нямам защо съм Atanas Bкиoev в предния запис… Мистерия :)

  6. 2008 юни 5

    Всичко е добре, щом свършва добре.
    Нали се засякохме :)

  7. 2008 юни 7

    Абе то свърши добре, ама без теб. Жалко.

  8. 2008 юни 7

    Ето колко вреди липсата на интернет – изтървал съм И това представяне…

Leave a Reply

Note: You can use basic XHTML in your comments. Your email address will never be published.

Subscribe to this comment feed via RSS