Глупост без граници
Пипи, историята е грозна, не искаш да знаеш.
В продължение на 6 месеца една приятелка си играе на иди ми – дойди ми.
Изневериха й, изложиха я публично, удариха я, насиниха я, тормозиха я психически, лъгаха я, изнудваха я, караха я да си ограничава контактите, да се изолира от близките си.
Изобщо всичко това.
И въпреки всичко не иска да промени положението. Иска помощ. Винаги откликваме, в последния момент бие отбой. И после пак. И пак. И пак. И честно, вече ми писна.
Писна ми от хора, които са толкова глупави, че не искат да направят и най-малкото усилие.
От хора, които използват приятелите си, да си въртят малки, глупави интиржки.
Писна ми от това, че искат съсвет и правят точно обратното на него.
Писна ми от човешката глупост в общност и частност.
Изобщо яко ми писна.
Обаче какво да направя? Да тегля една майна на всичко?
И да стана поредната незаинтересована от нищо и никой черна дупка?
Да ида и да му хвърля един бой, че етакъв тъпанар, че като скъса с бившата си приятелка качи техни актови снимки в интернет (а момичето беше на 17?)
Да отида и да нашамаря нея, затова, че е малка, глупава гъска, която се хваща на най-старите номера в учебника.
Или затова, че всъщност никой не поема отговорност за действията си, че на никой не му пука?
За това, че никой не се опитва да мисли сам с главата си, а не да действа като животно на принципа стимул-реакция?
Боли да се напънеш, боли да се замислиш….
Явно някой ги боли твърде много и изобщо не се и опитват.
Аргхг!
Има хора, които са си мазохисти. За такива освен да им теглиш една майна, няма какво друго да направиш.
Все пак човек трябва сам да си помогне и да поеме отговорност – иначе не е човек, а някакво жалко подобие.
Иначе – за хвърлянето на единия бой – ако смяташ, че ще помогне с нещо… Даже може да помагаме
Да ти кажа, то ще е страшна масовка, ако се стигне до бой.
Да си спомним на тома място и думите на Айнщайн: “Има само две безгранични величини- Вселената и човешката глупост.”
Не можеш да спасиш някой, който не желае да бъде спасен. Това е като с рефренът по отказването от цигарите: “Винаги мога да ги оставя”. Гадни са, вредни са, ама пак са ти в ръката и в устата. Всеки с изборът си.
Съчувствам ти, щото и аз съм бил в положението, в което си ти – само че имах връзка с такава жена… Едва се отървах
Бой по онзи със снимките, така се оправят тия неща. Може да почнат и от близките му. Не е задължително да става масовка, зависи как подхванеш нещата. Няма значение момичето на 17 ли е било или на 77.
Хм. Невинаги боят е лесно решение…
А ако мацката иска(ше) да е с него, половината проблем е неин. Щом тя не иска промяна, защо ти да я насилваш? Да се оправя… Само човек, който иска помощ и е готов да направи промени в себе си, само на такъв човек можеш да помогнеш. Няма друг начин.
Не и помагайте. Оставете я в безизходица. Ако и тогава не иска да си помогне – всички ваши усилия са били, са и ще бъдат безполезни.
Грешката може да е ваша, защото е трябвало да се замислите от каква помощ е имала нужда. Грозно е да се натрапваш, когато не искат помощ или не искат помощ от тебе.
а актовите снимки къде са?
Разбирам, че искаш да промениш начина й на живот. Ти се чувстваш просто задължена да го направиш… Но както и самата ти казваш ако я оставиш на теб няма да ти е комфортно в собствената ти кожа. Хайде сега си помисли: на себе си или на нея искаш да помогнеш. Не бъди чак такъв егоист! Тя явно не иска да й се помага. Чувства се добре когато се оплаква и иска съвети. Това е…
Относно помощта и аз ще се присъединя към останалите, че ако човек сам не иска да си помогне, няма как да стане насила. А и някои хора наистина са мазохисти, никога не съм можела да си обясня защо, но е така. Особено в teenager-ските години, човек е доста неориентиран (а и както знаем – любовта е сляпа) и не е неестествено да се хваща на номера “като от учебник”. Това, което може да направиш е да и покажеш, че може да разчита на помощта ти, когато наистина е готова да се възползва от нея.
Относно актовите снимки – ами за друг път да си знае, че ако си прави такива, само тя трябва да има копия от тях
Това е едно доста полезно правило, което би и спестило главоболия
Не ме разбрахте… тя е искала нашата помощ. Миналия уикенд щеше да се изнася (уж), последния момент…. се отказа.
Ъх.
Просто виждам един чудесн “Стокхолмски синдром” в действие и се ядосвам.
А егоизмът е…. всичко.
Зависи как го подхванеш.
Както се казва: “Да беше хуй, да му го вкараш, ама за акъл дупка нема…”
Ени, мъниче и аз вече се отказвам да се занимава със случаят. Може да съм много наивен и добър, но и аз си имам граница на търпение. Като иска, да си чупи главата.
А за шамарите, нали знаеш… не си цапай ръчичките ти, аз съм казал, че видя ли му очите бързо ще го гримирам в тъмни цветове и ще го направя.Н
ай много мразя мижитурките и гаднярите като него.
За другите, който не са запознати със случаят ще поясня, че просто става дума за момиче, което е лесно контролируемо и един мръсник я разиграва и прави каквото си иска… а тя си мисли, че е влюбена горката.
Някой ден когато наистина осъзнае какво става и се заеме сама да се спасява, може би тогава пак ще съм наоколо и ще й помогна, до тогава съм пас и ме няма в цялата схема.
Любовта е сляпа. Да си влюбен в подобен човек е много лошо. Рано или късно обаче всички проглеждаме. В момента е най-добре да не се занимавате с нея, след време тя сама ще осъзнае грешката си и ще ви потърси.
Засега разбирам, че има готови да помагат. Дали трябва или не от страни не мога да кажа.
Пускам реплика за друго: ако проблемът е толкова сериозен, колкото изглежда на запознатите с него, не би трябвало да се опитва със самодейно “лечение”. Ако “възпаление” в психиката не може да се види и пипне не означава, че не трябва лекар за лечението му. Понякога минава само, но понякога…
Накратко, има психотерапевти.
Надявам се да пожелае да се спаси. Не бих се отказала от приятел само защото е глупав или безпомощен, но и си давам сметка, че нямам властта да промивам мозъци .
За такива случаи има два добри лафа:
1. “Акъл – море, глава – шамандура”
2. “Да е хуй – да го набиеш, ама то акъл…”
А ако нещата опрат до бой, нямате грижи. Идвам да помагам. ще си взема и бойните пръчки
Искаш ли да знаеш как да се справиш с ситуацията? Прочети “Кръстника” и по точно действията на Сони Корлеоне след като разбира как Карло Рици пребива сестра му.
И тъй като съм любопитко, какъв е сайта на който са тия актови снимки? Ау, ох, добре де, просто от любопитство, няма нужда да ме биеш!
Куп ситуации като описаната са причина любовните драми на други хотра да не ме вълнуват. Обръщам им внимание колкото на интересен сюжет, все пак разказвам истории, но да давам съвети и да се меся в отношенията между други хора – не, не и не. Да си чупят главата. Собственият ми живот е достатъчно интересен, за да си губя времето с твоя / неговия / нейния. Предлагам ти да постъпиш по същия начин.
Графе, надявам се, че не е. Според мен е СПВ (Синдром на Първата Връзка)
Лид, за да пожелае, трябва да осъзнае какво става около нея. А това отнема време.
Алеко, мислиш ли, че не знам. Но приятелите не бива да се оставят.
Явка, този подход е леко нефункционален, по отношение на поучаване от собствените грешки. Освен това пича го застреляха.
И си твърде малък, за да гледаш такива неща.
Тишо, зависи си от хората, аз не мога да гледам безучастно отстрани.
И не искам да се превръщам в човек, който може.
Твърде малък? Интересно. Има няколко теории за това кога човек пораства, някои казват че е когато осъзнаеш, че ще умреш. Други казват, когато изгубиш невинноста си. Но аз имам една друга теория. Преди няколко години се бях изнервил, заради това че се обръщаха с мен само с хлапе където и да пазарувах. Разгневено се обърнах към майка ми, и и казах : “Какво трябва да направя за да ме вземат насериозно? Мисля, че ако убия някого най почне ще спрат да ми викат хлапе!” Майка ми поклати глава усмихната и каза : “Не, миличък. Това че няма да убиеш този някого ще те направи възрастен.”
Мисля, че го разбирам. А ти? А по въпроса възрастен съм или не…
*подсмихва се под младежкия мъх*
…Може много да се спори.
Ок, аз ти казвам,з а мен си хлапе, държих се като такова. Като го промениш, ще променя и репликата.
Или няма…
*смях*
Тръпни в неведение.
(Skitalec – Да си хлапе е най-якото нещо на света)
*сочи нагоре* слушай умните хора.
*редактирано*
Аз пък ще си го напиша (това за предишното, редактирано мнение
К’во ти казах а? Гле’и ги к’ви са скучни тия големите… само мрънкат и се опитват да поучават хората… :р
Ооооооооо, щом е СПВ… Трябваше с тва да започнеш. Тежка болест, лекува се с шамари
Малко късно се включвам, но по-добре от никога.
Да ти кажа добре ще е това момиче някога да прогледне, но може и да не стане никога. Старо куче съм вече и мога да ти кажа, че това, на което му казваш СПВ по-скоро означава “синдром на патката влюбена”. Заради тая глупост се отдалечих от най-близката си приятелка. И макар снимките й да не са били в нета, се уморих да бъда добрия приятел, на чието рамо плачат днес, а утре се чувства тъпо, защото тя пак пърха до онзи и ми вика:”Какво да направя Пипи? Обичам го много!!”
Всички по-горе са прави – човек който не иска да си помогне, няма какво да му помагаш. Може и егоистично да звуча, но с моята приятелка вече споделям само хубавите й моменти и просто й казвам да не ми обяснява колко е зле, когато е зле – тя си го е избрала и трябва да си носи кръста без да търси помощ. Е съжалявам, с времето загубих много близък човек, но иначе щях да загубя самоуважението си. А ако някой ден все пак тя се събуди и осъзнае ще е хубаво да си там. Но може и никога да не се случи.