Блогът, медията
Светът се променя с бесни темпове. Особено виртуалният.
Има някои неща, които обаче ме объркват доста и днес реших да ги изкажа писмено, току съм успяла да извадя някакъв адекватен извод.
В момента съществуват десетки информационни сайтове, черпейки информация от около средно 3/5 информационни агенции. Фактът, че навсякъде новините съвпадат, изглежда не смущава никой.
Освен всичко останало, блогърите започнаха да проявяват ентусиазъм и желание по отношение на информиране на публиката.
И ето тук идва много объркващият момент. Защо много блогъри започнаха да се възприемат като медия? Не стават по-малко полезни на читателите си, от наличието на лично мнение, все пак. Сътоветно, те съобщават някаква информация и оставят читателите си да коментират, мрънкат, цъкат, изобщо, държат се като всеки второстепенен информационен сайт.
Да. Ясно, те съобщават новини, факти, неща, които ги интересуват и ги споделят и със своите читатели. Но друго ме удивлява.
Основният плюс на блога е, че можеш да съобщиш новините и да изкажеш личното си мнение към ситуацията. Да изкажеш какво те притеснява, да изразиш своите наблюдения. Критики, предложения. Изобщо – ЛИЧНО МНЕНИЕ. Харесва ми да видя, че еди-къде си е приет поредният абсурден закон. Но просто фактът „прие се законът А“, ми е излишно кратко. Отделно, коментарът „той ще пречи така и така, но пък, еди-какво си“, вече е +. Хубаво, има постановка в петък. Но какво представлява, на какво ниво е, интересна ли е – това ми е по-полезно. Препоръки, съвети, лични впечатления. Те правят един блог жив. Заемането на позиция.
Всъщност блогърите не са принудени да бъдат клинчно обективни и незаемащи страна.
Нещото, което е най-големият плюс, блогърите започнаха да игнорират и да пренебрегват.
Сухата информация е безполезна. Чак след някаква интерпретация, изказване на мнение и наблюдение, е възможно да се създаде дискусия и да се извадят повече и по-полезни изводи и наблюдения. Съответно, информацията освен информативна, става и полезна, давайки възможност на читателите да обмислят повече това, което четат.
Искам да питам и се надявам някой да ми отговори – защо искате да спрете да сте блогъри и да започнете да бъдете медия? Сухата и безполезна информация само би подействала отрицателно, още повече, че се получава папагалско повтаряне на вече прочетени факти. Може би е начин да се предпазят от заемането на позиция и защитаването й? Обосноваването?
Например. Преди няколко дни чета статия на тема Оскарите. Наградите взел този, този и този. Аз се хванах за главата. Ок, на човекът му е интересно, това чудесно. Но защо ни събщава нещо, което циркулира последната седмица непрекъснато? Смята, че не сме го видяли или какво? А в цялото чудо нямаше лично мнение и отношение. Цялостният ефект беше крайно клиничен и смътно… новинарски. Не ми хареса никак.
Разбира се – точно това отличава блогът от останалите медии. Именно заради личното мнение на автора един блог бива четен – иначе си има новинарски сайтове.
Ти не отговори на въпросът ми, а просто се съгласи с мен.
Иначе, това също е рядко срещано събитие, така че си заслужава коментара, но все пак, някакви предположения имаш ли? 
Моето мнение: Общо взето, блогът е едно техническо средство. Съответно всеки може да го използва според както си знае. Някои хора го използват да си трупат там линкове, да казват на приятели къде какво са прочели, други ги коментират, имат и мненние. Ако в реалния живот имат мнение, извън просто коментара „cool!“, и в блога си ще са така. Зависи от човека как ще използва средството.
това дето си го забелязала не е медийност, а БЛОГОРЕЯ – поства се нещо само и само да мърда нещо по блога и да се ъпдейтва всеки ден. най-вероятно и текстът е копнат отнякъде
тия хора не са блогъри ами обикновени досадници
Амиии.. абсолютно си права, но все пак не може да се отрече, че много компании имат собствени блогове, значи блога все пак е вид медия. При все това, аз лично харесвам блоговете, от които получавам усещане за „общуване“ с човек, т.е. постовете да са в първо лице единствено число.
При хората, които използват Google Reader има една много полезна функция, да „шернеш“ интересните за теб новини. Това всъщност изпълнява точно функцията на пасивно информиращ блог, в който показваш само интересните и забавни за теб неща на останалите.
Защо някой ще иска да престане да е блогър и да стане медия? Например това може да бъде при заблуда, че можеш да печелиш от реклами на блога си. Трябва да набиваш бързо много съдържание, което няма как да бъде осмислено, анализирано и т.н. от един човек. Освен това, простото копиране на информация е много по-лесно от изразяване на мнение.
Напълно съм съгласен с мнението на размисли!
Поне за моя втори блог мога да кажа, че се старая да комбинирам постове изцяло с мое мнение или виждане по даден проблем с постове с преведена информация и знания придобити за въпросната тема отпреди. Когато искам да поднеса оргинален текст давам линкове към него, когато цитирам пасаж (цели текстове не обичам да слагам) винаги шрифта ми е с курсив (наклонен) и отдолу мога да сложа коментар. Обичам да споделям информация по сферите които ме вълнуват и не виждам защо трябва да се ограничавам само в описване на това какво съм правил в ежедневието си или какво е емоционалното ми състояние.Освен това което ме радва е, че напоследък някои хора в коментарите ми благодарят за това, че даден текст им е помогнал с нещо. Но наистина блогове само със суха информация са прекалено дървени и празни откъм емоции.
@nname може би и ти за някого си досадник. В крайна сметка вкусове и предпочитания бол…
Какъвто човека такъв и блогът му.
Каквото и да добавя повече или ще е повтаряне на твое мнение, или на някой друг от коментарите. Хубаво е да имаш високи критерии. Лошото е, че често се разочароваш. И това не го казвам с грам лоши мисли към теб, напротив. Много често хората нямат какво да ти кажат, затова обичат да цитират други.
Има го момента когато един човек може да описва много интересни неща за себе си и да има каква да каже само, че не е нужно всичко това да го разказва в блога си. Все пак трябва да запази и лично пространство. Най не обичам някои хора да правят всичко възможно да са оргинални и да се правят на интересни само и само да се харесат на читателите си и да привлекат нови. Ето това по не го харесвам.
Но на фона на наличните блогове, колко души биха се осмелили да се държат естествено и да разчитат, че с времето ще намерят с кого да си пишат, кой да им чете блога и евентуално да намерят нови познанства? Повече от половината се опитват да са оригинални за да ги забележат, а всъщност ги игнорират. Те самите игнорират такива като себе си…
Подкрепям те напълно за личното пространство, освен ако животът ти не е в Мрежата.
Преди време Лид ме апострофира, че блогът ми не става за портфолио.
Тогава се съгласих, че е права, но с течение на времето стигнах до малко по-различни изводи.
Да те харесат такъв, какъвто си на личният си блог, с всичките ти малки маниики, глупости, залитания, размишления, смях, коментари и глупости мисля, че е по-престижно (ако може да се говори за престиж изобщо), отколкото да харесат прецизно създаденият блог, който е изпипан и преценен до най-малки детайли, създаден не толкова да радва теб самият, а да впечатлява другите, който е с до толкова изгубена индивидуалност, че не можеш да усетиш истинските мисли на автора, това не ми допада.
Добрият автор е съпричастен. А не клинично-наблюдателен. Зависи разбира се, за какво си говорим.
Май.
Всъщност блогът ти (поне) веднъж изигра ролята на портфолио, така че става
Блогът грубо казано е една форма на представяне на информация. Не е задължително да е личен дневник – ако списваш корпоративен блог ще трябва да спазваш определени правила – най-малкото да се съобразяваш с фирмената политика. Това не значи, че не трябва да изразяваш лично мнение, а просто, че не е добра идея да го „изплюваш“ първосигнално.
Два дена се борих като прасе с тиква с един проблем в работата и решението го открих в поредица тематични блогове, които скоро едва ли пак ще чета. Примерно на теб и на много други тези блогове биха се сторили сухи, неразбираеми, скучни и безсмислени… 300 дена в годината и аз бих се съгласила с теб. Но вчера, в 7 вечерта на мен ми помогнаха да не прекарам нощта в офиса и аз съм адски благодарна на създателите им.
И не ме интересува от къде е копната информацията в тях и колко е лично мнението на автора там – важното беше, че намерих сдъвкано на поносими хапки решението на проблема си.