Литературата не такава, каквато е
30-те години. Сурова съветска действителност.
В тясно дворче банда дечурулиги ритат футбол. Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса. Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли “Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей.”
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли “За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа.”
В това време в Париж, в треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка проститутка грозна като смъртта, а той си мисли “Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков.”
В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли “Ей, хулиганче такова! само да те гепя и мамицата ш’ти разкатая!” 
хахаха. кърти!
Ееее, как можа да разкажеш така вулгарно този поетичен виц!
Москва. Конец 50-х. Зимний вечер, мальчики играют в снежки и вдруг один
из них запуливает снежком в окно и разбивает окно. На звук дребезка
стекол из своей коморки выбегает дворник. Обычный русский дворник в
ваткиках, телогрейке, валенках, с метлой и начинает гнаться за
мальчиком. Мальчик убегая от дворника думает:
- Зачем! Зачем мне все это! Этот образ дренного мальчишки. Сейчас бы
сидел дома, на своем любимом диване и читал бы своего любимого писателя
Хамингуэя.
Куба. Гавана. Хамингуэй дописывает свой очередной роман. И думает:
- Зачем! Зачем мне все это! Эта куба, эти грязные кубинцы, эти вонючие
сигары. Сейчас бы сидел в Париже со своим другом Андре Моруа, пил бы
утренний апперетив и читал стихи на попе куртизанки.
Франция. Париж. Андре Моруа попивая свой утренний апперетив пишет стихи
на попе куртизанки и думает:
- Зачем! Зачем мне все это! Этот Париж, эта Эльфелева башня, эти
кортавые французы, сейчас бы сидел в Москве со своим другом Андреем
Платоновым, пил водку и размышлял о смысле жизни.
Россия. Москва. Андрей Платонов в валенках и телогрейке с метлой гонится
за мальчиком и думает:
- Вот догоню поршивца все руки по-отрываю!
Btw, през 30-те години Набоков е бил доста по- на запад от “суровата съветска действителност”, за щастие.
На мен ми харесва начина по който говориш и смятам че имаш право да си разказваш както счетеш за добре всичко, което ти прави впечетление.
Що се отнася до това дали е вулгарно,
смятам го за опресняващо реалистично.
Историите са като модата. Няма как да избягаш от анатомията, колото и да ти се иска, все ще трябва да твориш нещо за обличане. Но тъкмо подбора на цветовете, елементите, линията и всичко това, чрез което можеш да се подпишеш, за да предадеш усещането си към тялото, е това което те прави “точно този дизайнер”. Обикновено, аз подхождам към проблемите, които ме мъчат иронично, а не поетично, затова “прочита” ти ми харесва.
Така че , това което те прави именно “този писател”, е начина по който разказваш своите истории.
Иначе те темите са вечни, т.е едни и същи се въртят от векове, та нали обикновено за хора става въпрос, как да се избяга от това…
а няма и смисъл.
поздравления!
Eneya, малко ми е странно, но можеш ли да си дадеш мейла. или пък да ми пишеш на моя… ъм… (rueva@abv.bg)
.. а у софето бате ви (вероятно вече чичо) пепи прочете поста на енея, сграби полу-изгорялата цепеница от камината и с конвулсивни движения написа на поизлюпената стенна мазилка:
пунко немой си ойде
@niki аууу, сега ще мине някой бот и ще те абонира
@енея евала, ашк олсун! Бтв, има нов Майлс излязъл, гледах го в книжарницата тук. “Младият Майлс”. Има ли го на български? Щеш?
Eneya! Завъртял те е творчески водовъртеж!
Браво и давай в този дух!
Хахахаха, чета и си мисля как искам да съм Питър Пан и да си фърча насам-натам