Джони Мнемоник
На Уилям Гибсън много му харесвам книгите. Но не ми допадна никак филмът. Съжалявам, но не ми допадна.
Да, отделен от книгата има идея в него. Но… целият подход е повече от плачевен. Някакви хора застават в атрактивни пози и си сричат репликите. Ефектите като за тази година са ок, макар че ми приличат на копирани от „Хакери“.
И тук идва серията мрънкане. Каква е тази измислена история, какви са тия зли централи, какъв е този специален агент… Боже мили, какво са причинили на персонажа на Моли (това трябва да е Моли, нали???). Якудза бяха представени като банда непохватно-неадекватни петокласници. Китайци, виентамци, азиатци – наемани на някакъв случаен принцип и мешаница. Изкуствените интелекти просто се мотаеха наоколо. Някаква зловеща и странна епидемия, лекарства, суб-културите бяха крайно евтино представени, а женският персонаж просто се губеше по ръбовете от незнание какво трябва да прави и да играе.
Изобщо, защо като тръгнат да филмират нещо трябва или да следват плътно книгата или да направят нещо крайно различно, а така дразни всички с некадърните изпълнения.
Кинау Рийвс просто си говори репликите. Преиграването е брутално. Цялостният ефект еужасяващ.
Не мога да разбера как авторите се съгласяват на такива касапски експерименти с книгите (истотиите) им. Тоа беше едеин от последните пъти, в които гледам филмирана книга. Започнах да губя доверие в цялата концепция изобщо. Има ли хубави филмирани книги? Цитирайте ако знаете. И кажете едно мнение и за това. Мерси. 
Аз онзи ден гледах „Мъглата“ (the Mist), което трябва да е по разказ на Стивън Кинг. Разказа не съм чела, но пък филма ми се стори страхотен. Особено края…макар че за други, които са го гледали не е бил толкова изненадващ, колкото за мен. Иначе стари работи: „Една одисея в космоса: 2001″; „451 по Фаренхайт“; „Изкуплението Шоушенк“ – където края не е същия, но според мен даже по-добре е на филм; „Щамът Андромеда“… има, има, не е като да няма
Хех, филмът е елементарничка интерпретация, а и е правен преди … 15 (?) години…
Това що за извнение е? Отвори имдб и погледни кои са най-добрите филми на всички времена. С редки изключения, всичките са на по десет + години.
Кръстникът – 1972
Изкуплението Шоушенк – 1994
Кръстникът 2 – 1974
Криминале – 1994
И тн. и тн. и тн.
мммм така е, и аз гледам филмите когато ми дойде кефа на оная работа, обаче ти направо ме надхвърли с десет години…
то вече има ли смисъл – след мнемоника технологията се промени до неузнаваемост… не, че има файда, но все пак…
иначе филма направо си смърди от километър и половина…
иначе, Кинг го познавам в детайли, и МъглЪтЪ беше… абе става, но края му наистина ме шашна… честно!
„Изкуплението Шоушенк“ – много добро филмиране по книга.
„Властелинът на Пръстените“ – доста добро филмиране по книга (да, да, знам, има и много недостатъци, Том Бомбадил е изпуснат, тук-там е попромененено, но иначе актьорската игра, сценарият, режисурата и ефектите, са много добри!)
„Мъглата“ – не беше лош, но краят няма нищо общо с книгата (между другото, затова и е по-силен…)
Ами, има и други филми, които са добри и са по книга, но в момента не се сещам…
Но иначе, да, като цяло, забелязва се че преди поне 8-10 години повечето филми бяха по-смислени като че ли… (през този век, се сещам само за няколко много добри… в края на миналия — за поне 20!)
И аз не обичам филми по книги, защото ми осакатяват книгата, но „Изборът на Софи“ с Мерил Стрийп е страхотен филм, който не отстъпва по нищо на романа. Има и други, но в момента се сещам само за този.
Сиянието – Стивън Кинг
М’глата не съм го гледал, но смятам скоро да го направя
Книгата наистина беше много по-добра. Въобще нямаше общо с филма освен моментът с куриерът, който записва нещо в главата си. Мен по същия начин ме издразни Takedown (aka. Hackers 2). Направен е по едноименната книга на Тсутомо Шимомура, но дотолкова заличават интересните части, че няма накъде. Въобще всеи който е чел книга и след това гледа филм по нея, остава разочарован. Това говори много за цената на книгите днес. Впрочем щял да излиза Хакери 3 – завършили са го през Септември ‘07.
Шоушенк наистина беше безкомпромисна екранизация. Мисля за други…
А, да – Мълчанието на агнетата.
За финала на The Mist – да, и аз го предвидих. За разлика от Шесто чувство – който ви каже, че „още след половин час усетил“, ча така ще стане – лъже.
Извинение е, защото, както казах, филмът е елементарна интерпретация на книгата и залага на „футуристичния елемент“. Тоя футуристичен елемент, правен с технологии от преди 15 години далеч не изглежда толкова добре днес.
Мм, според мен в книгата е описан перфектно футуристичният елемент. Това, че някой режисьор си е свършил работата със задника, не го приемам като извинение.
Интеврпретация ли? Дай да напиша едно стихотворение озаглавено „Война и Мир“ и да се надявам да ме оценят като велика интепретаторка.
П.П. Интерпретирам, оначава превеждам.
interpreter – преводач.
Ай, аман.
За мен Джони Мнемоник винаги е бил в топ класацията на на най-тъпите филми. Даже не знаех, че е правен по книга. Наскоро се замислих дали пък няма да открия нещо интересно в него и си го свалих и го изгледах отново. Нищо не открих и отново затвърди позицията си на много тъп филм.
По скромното ми мнение, единственото готино нещо във филма са циците на Дина Майер, които тя често показва без капка свян. Но пък има защо
Мм, ми има цици, показва ги. Да имаше и актьорска игра, щеше да е супер. Иначе, горещо ти репоръчвам книгата.
Линк.
Ето и още един негов роман. Той е по софт и по-леко ще те въведе в света и стила му.
Линк.
Поздрави.
„П.П. Интерпретирам, оначава превеждам.
interpreter – преводач.“
Тц. Интерпретирам не означава само превеждам. Думата е навлязла в английския от френския, т.е. има латински корен. На френски, от където е влязла в българския
означава точно три неща и само едно от тях е превеждам (и то – устно), другите са тълкувам и изпълнявам музикално произведение (има логика). А латинската дума interpres означава „посредник“. Все нещо трябва да ми остане в главата от история на превода, смятам аз и така.
А за филма – аз го гледах преди толкова много години, още бях в гимназията, тогава ужасно много харесвах Киану (някъде по това време излязоха „Малкият Буда“ и „Играчка – плачка“) и въпреки всичко филмът не ми хареса.
Това е приказка подарък за вас.
Прочетете я, уверявам ви, че няма да съжалявате.
Част от проблема идва от там, че когато човек чете, чрез въображението си филмира, т.е превръща в образи текста. Хората са уникални, с уникални очаквания и нагласи, и за това е доста трудно, екранизирането на някоя книга да предложи универсален образен код, който да е в съзвучие със всичките образи, които вече са създадени от читателя. Още по-трудно е с „най-добрите книги“.
Тъй като целта им е, именно, да бъдат интерпретирани в живота на читателя, до степен, той да съпреживява героите и да ги преоткрива в обкръжаващите го.
Та на въпроса:
Мога да кажа филми които не са ме подразнили: „Пилето“, доста стар и въпреки това…
„Полет над кукувиче гнездо“… ,
И такива, които едва ги изгледах до край!
На първо място „Парфюмът“
„Галактическия стопаджия“, беше умерено оплескан, най-вече защото не очаквах предварително, да се появи нещо добро.
Един филм, който е стократно по-хубав от книгата е „Кралица Марго“. Все още е сред любимите ми филми
Тия дни гледах „Цветът на магията“, а снощи и първа част на „Дядо Прас“ (и двете са направени на филми от два големи епизода). Аз Пратчет не съм чела (срам) все още, обаче тия филмчета са много готини, препоръчвам