Дъждовен работен следобед
Колегата ми напусна. И сега съм всеки ден на работа. От 11… до когато. Без понеделник. Малко отмъщенийце към всички останали работещи. 
Не че работата ми е кой знае колко сложна или трудна. Но ми е… скучна. Не ме свърта да седя на едно място и да не правя нищо. Обичам да пиша, обичам да чета… но да правя това цял ден… всеки ден, не, забрави. Аз съм човек на мързела, но и на действието. И тези няколко седмици, които ме очакват ще са ми мъка. Но нищо. Сега съм се отдала на сериози размишления.
Времето сякаш е напълно в тон с мен и вали. И вали… И вали…
Снощи бях на рожден ден. На един от онези хора, които се появяват сякаш отникъде в живота ти. Първо… не се харесвате. Или нямате проблем с другия, но не си търсите компанията един другиму. И в даден момент нещо става и виждаш гледната му точка. Разбираш го как мисли. И по интересен начин ти става близък. Не наистина, но близък по ум.
Беше весело. Беше шумно, беше забавно. Пих, не се напих. Танцувах, не се натанцувах, но пък ме питаха къде съм се учила да танцувам. Доста ми оправи настроението, защото се чувствах като спънат кон цялата вечер.
И сутринта.. на работа. Закъснях. Гледах капещия дъжд през стъклото на колата и се чувствах… неуютно. Не съм в комфортно състояние. Не се чувствам добре в кожата си.
Недоволна съм. От себе си. От навиците си, от характера си. От начина, по който си губя времето, но не мога да му хвана дирите как да го променя.
Седя и гледам как хората наоколо в работата са се събрали. И се веселят… и си приличат като клонинги. Маниер на изразяване, маниер на поведение, дори начин на мислене и светоглед. Всеки е уникален… като снежинка, но снежинките накуп правят обикновена бяла снежна топка. В която няма нищо особено.
Седя си. блея през прозореца. Дразня се от това, че не успявам да си намеря работа в списание, което да ми отърва на стила. Но пък самодоволството ми си има граници. Няма как.
Мисля си за работата, дами и господа, модна статия трябва да пиша. Аз, според която модата е измислица от някой много мразещ себе си индивид. И света около себе си, също така. Нищо. Работа, като всяка друга, освен това съм убедена, че мога да напиша много хубава статия и пак да вложа гледната си точка.
Ако не ме харесат - свят широк 
Хм. Хубаво е човек да има лично мнение и своя гледна точка. Лошо е когато превърне налагането му на всички останали в свой кръстоносен поход. Днес четох Анна. И си мислех “Не си права”. Завъртях се за миг над коментарите и се отказах. Каъв е смисълът да се бия в гърдите, че тя не е права, а аз съм? Тя е права за себе си. Аз за мен. За много неща сме съгласни, за други сме на крайни позиции, нейните рабзирания са изградени въз основа на нейният живот и преживявания. С какво право ще ходя да й размвхвам пръст и да я поучавам,ч е тя не разбира? Или спрямо който и да е?
От друга страна, ми намирисва наизвинеине “живей и остави другите да живеят”. Ами грешките, проблемите, за тях акво правиш? Ако премлъчиш, това не е ли подло?
И така, бръм, бръм, бръм в главата ми е шум.
Косата ми отново е пораснала. Пак е достатъчно дълга, за да мога да я връзвам на опашка и д амога да се скрия зад нея, когато не искам да ме виждат. Гледам кичур, навит на пръста ми, с очи почти кръстосани от усилието. Коса като коса. Не особено фина, не особено лъскава, просто коса. В повечето случаи стои като копа сено, не се поддава на дресировка. Както й харесва, така стои. Нищо. Както й харесва. Уж трябва да ми е гордостта. Нали, жени, коси, суета.
Не харесвам жени с дълга коса, които я използват, за да си играят с нея. Като я отмятат с ръка назад, уж, за да не им пречи. Като им пречи, да я вържат. Иначе просто го правят за фасон и заради мъжката публика. Което ми се струва жалко. Фройд би казал, че имам сексуални проблеми, но той би го казал и ако разкажа, че харесвам пухкави зайчета… да речем.
Сонетите продължават да ме чакат. Нищо, ще почакат още малко.
А вън продължава да вали, бавно, тихо, неотменно. Досадно.
Скуката, каква велика движеща сила. Моя теория е, че ако вселенски интелект е създал вселената, то това е било просто защото го е била налегнала вселенска скука.
Оле, стига толкова логорея.
Лека ви вечер.
Е.
Аз имам много дълга коса и си играя с нея, защото ми е приятно усещането.
А за снежинките… по съвпадение днес гледах Fight Club и това ми се наби в главата: ” Listen up, maggots. You are not special. You are not a beautiful or unique snowflake. You’re the same decaying organic matter as everything else.”
А за сонетите исках да те питам още от предния пост, става дума за едно издание джобен формат, с твърди корици и залтисти ръбове на страниците, нали?
… we are all singing all dancing crap of the world
А сега вече истинския коментар.
“Пих, не се напих. Танцувах, не се натанцувах, но пък ме питаха къде съм се учила да танцувам.”
Енейо (да употребя звателния падеж) чисто и просто ме кефиш. Мисля, че далеч ще отидеш и големи неща те чакат. Ха сега, позлати ми ръчицата
Има и такива дни, дъждовни. Човек не може и не трябва да е само щастлив, иначе няма да се замисля. Има си време за всичко, време за какавидене, и време за пеперудене.
“Три седмици време се мина и една сутрин, както разбивам с човката тавана на затвора,чувам едно силно: хряаас!, и яйцето се разполови на две. Навън слънце блести, птици всякакви хвъркат, насекомото и то хвърка - блажена работа.”
Същото.
Колкото до това с дългите коси, май трябва да пусна един пост с темата за Жените и Кучките под прикритие, та да стане ясна разликата.
Ами пусни де, ще ми бъде интересно да прочета.
Чудя се каква е тази работа, за която ти плащат без нищо да правиш
Ако е така, не можеш ли някак дискретно да си пишеш в блога в това време? Ако не си закъсала за пари, по-добре не пиши за пари неща, които не харесваш. По-добре си пиши в блога и развивай личността си, стила си на писане. А ако ти трябват пари, защо не пробваш да ги вадиш с писане на неща, на които не те е яд - да речем да станеш technical writer или нещо такова или пък просто да правиш нещо, което не включва писане. Така ще развиеш и други умения, ще научиш други неща за света, ще станеш по-широк човек, а оттам и писането ти ще стане по-интересно 
В едно клубче по меджик. Децата си цъкат, аз се отегчавам до смърт и така.
Добрият журналист трябва да може да пише за всичко. И искам да видя дали съм достатъчно добра. 
Защо пиша? Защото аз ИСКАМ да пиша. Обаче явно не умея да пиша достатъчно добре и не ме канят от големите и готини издания.
Не, не съм закъсала за пари. Просто всички ми обясняват, че нямам опит. И ето, сега ще трупам опит.
Абе и така е, и не е така
На твое място бих писала за неща които смятам за важни, по начин, по който смятам за уместен. Освен това бих чела много. Абе … каквото правя и на мое място. А кои са готините списания, които искаш да те поканят?
Значи имаш време и да четеш и да пишеш в работно време. Ами използвай го, кво се оплакваш?
Ползвам го.
Ами, конкретно искам да пиша за NG (те ме отрязаха, че съм без опит), а ако ще е женско списание, да е AMICA (те пък нищо не ми казаха). Отделно ми харесват Капитал и Мениджър.
Иначе за четене, чета и още как.
Впрочем, в този ред - препоръчай нещичко за четене.
Амели Нотомб, интересна е, потапяш се в действието и не усещаш кога е свършила книгата.
Ами аз напоследък не чета списания и вестници. Бих ти препоръчала да четеш книги - оттам се научават повече неща, понеже те карат да мислиш, а не толкова да прехвърляш злободневното.
Мисля, че за бъдещ журналист е хубаво да чете повече нехудожествена литература, и то не само статии на журналисти.
Ти натвори повечко неща, пък тогава що да не те харесат. Пиши си тука, никой не те спира
Но въпросът е да се задълбочаваш, да изследваш, а не просто да упражняваш изящество на изказа.
Какви теми те интересуват? Какво би искала да изследваш?
Имам категория “Книги” в блога и пиша за някои от тези, които прочитам. Може да ти хареса нещо.
И аз харесвам Амели Нотомб
Даже съм постнала едно малко ревю