Като си говорим за Шекспир…
Иффи се похвали наскоро, че се е сдобила със Сонетите на Барда. Да си призная завидях й мъничко. От много врме съм им хвърлила око. Всъщност откакто купих една бройка за М. преди ужасно много време (почти една година вече… трябва да се готвим за ново женско парти, в този ред на мисли).
И днес Н. се прояви като същински телепат и ми ги подари съвсем същите. Сега си седят на бюрото ми и им се радвам. Чакат да се прибера вкъщи да се сгуша в леглото, за да се нахвърля жадно на староанглийския и очарователния превод на Валери Петров.
Май този пост беше по-скоро от типа на фръц-фръц, но пък горещо препоръчвам да се прочетат и обещавам, че ще ги сканирам (набера на ръка, защото си е грехота да измъчваш такава книга със скенер), че да ги има в Мрежата. Най-вероятно ще са при Борислав, така че очаквайте линк…. някога.
Мерси… 
Доволно Е.
Браво на ценителката на поезията. Да ги има в мрежата! А труда на Валери Петров за “очарователния превод” и на издателите кучета го яли! Цивилизованите хора дават линк или адрес на място, откъдето може да се КУПИ харесалата им книга.
това е за улеснение, като тръгнеш да набираш:
http://liternet.bg/library/pr/sh/usheks.htm
*въздъхва*
Почти всеки би си ги купил тези Сонети.
Не са скъпи, чудесни са като визия и като подарък.
Ако някой не иска да ги купи, това, че е ги е видял в мрежата няма да е причината.
Аз съм чела всичките сонети на български, както и на английски отдавна. Въпросът е не да си ги прочел, а да имаш книжката.
Да, прав си за труда, че така не е оценен, но конкретната ситуация… не си прав.
Мисля, че има повече шанс някой да си купи книжката, защото са му харесали сонетите и да е иска да ги има на хартия, отколкото инак.
Но това са мои наблюдения, разбира се.
Пък да се беше подписал под мнението си… читателю.
И снимките за журналята ги снима Интернет. Ходи Интернет по цял ден с фотоапарата и снима за бедните журналисти, та после безплатно да им ги даде снимчиците. Понеже той Интернет е голям пич, снима много хубаво и е щедър към журналята.
Добре де, двете неща не са много свързани.
Ясна ми е мисълта ти, но все пак…
Не съм виждал това издание, но имам прекрасното издание на издателство Варна от 1972 година, превода е на Владимир Свинтила и невероятните илюстрации на Любен Диманов. Напавих си труда днес да ги снимам и да ги кача в мрежата. За това кой превод е по добър може да се спори, но илюстрациите на Л. Диманов са наистина нещо, с което българското изкуство може да се гордее. http://luben-dimanov.hit.bg/
Честито
Почи единомислено с теб сме се запленили по тях. Моите си ги взех на 2-ри април обаче
Прекрасна книжка.