Журналистика на родна територия

Нямам намерение да плюя нивото на Факулета ни. Нито вестниците ни, които са диеректен копи-пейст един от друг (или от “Интернет”).
Няма да беснея на ограниченият подход на повечето журналисти и на убеждението, че са специалисти по всичко.

Но мога да се посмея на една от по-некадърните статии в news.bg

Днес ми пратиха линк към покъртителния случай:

Две седмокласнички си прерязаха вените заради секта

С интерес надникнах да видя за какво иде реч, все пак, не са много сектите по нашите ширини. Няма да коментирам заглавието, което е връх в българската журналистика, но не в благоприятен смисъл.

Отварям и чета следното.

2 седмокласнички от II ОУ в Благоевград си прерязаха вените с бръснарско ножче, като по този начин спазили ритуала на сектата ЕМО.
Инцидентът станал, след като те приели идеите на нашумялото в последно време младежко движение. Девизът на 14-годишните Мишел от 7 “а” и Нели от 7 “б” бил “Кухнята, ножът, вените, край на проблемите!”.
Директорът на II ОУ “Димитър Благоев” в Благоевград Хр. Манчев и заместничката му Г. Паскалева свикаха спешно родителите и им обясниха тревожната тенденция, обхванала главно 14-годишните ученици.
Информацията е на вестник “Струма”.

Да си призная, почувствах се като професор Вучков (на който е време някой да му каже, че сутеньорският вид е демоде) – “Слушам и не вярвам на очите си.”
Това, някой да пусне Гугъл или Уикипедия какво точно е Имо, личи си, че никой не е направил.
Имо е суб-култура, а не секта. По същия начин, както метълите, готите, смъкнатите и пр. подобни.

Статията не обяснява нищо. Само описва, че някакви мичета са си прерязали вените. Оцелели ли са, какво е станало с тях, види се, не е интерес на читателя и нищо не е споменато. Какво представлява споменатата секта, кои участват в нея, това също никой не го касае. Бомбастичните новини са ограничени до некадърните опити да си прережат вените, заради проблемите си.

Какви мерки са взети, не е казано. Как са реагирали роднините също. Това изолиран случай ли е, също не пише. Читателят остава неинформиран, статията е абсолютно безсмислена и безполезна. В края на некадърното писание е споменато, че информацията е заета от в. “Струма”. Значи е имало къде да пзовънят и да разпитат за подробности. Или е прехвърляне на отговорнстта “те толкова написаха, ние толкова преписахме”?

Имо-културата навлиза доста в българските среди и както едно време беше с готите и издигането на личните проблеми и смъртта в култ, това се повтаря на нов глас. Черният грим, абсурдните прически, бижутерията и тъмните цветови съчетания създават един ужас по софийските улици, които са повече смешни, отколкото взимани на сериозно.

Но това, което много хора пропускат покрай глупостите е, че това са нестабилни и объркани деца. Така че може би проблемът е не толкова в децата, колкото в това, че те се чувстват объркани, неразбрани и изолирани. Но пък и кой им обръща внимание, наистина?

Както двете девойчета ще разберат на гърба си, проблемите не свършват, а започват, защото раните от рязано болят и зарастват бавно. Нищо де, ще порастнат и ще се научат. Ако оцелеят до тогава.
Изобщо, статията е една от причините да си блъскам главата в плота на бюрото и да се питам “защо, защо, защо искам да ставам журналист??”