Логика
2008 март 26
… от която ме заболява главата.
Нямам опит и не ме взимат на работа, защото търсят хора с опит. И сътветно аз няма откъде да придобия опит.
Ъх…
22 Responses
leave one →
Think out of the box.
Други
Онлайн комикси
Има стажантски програми, както и стипендиантски такива,това е чудесен начин за придобиване на опит по специалността.
Далеч, не за всяка специалност има такива програми, за съжаление. Аз също съм се сблъсквал с този проблем, просто опитваш все някъде се оказва, че някои просто плашат в обявата, всъщност не търсят опит или образование, а човек, който ще си върши работата. Или поне има амбиции да се научи да я върши…
Да, за радост и аз така почнах да работя в сегашната ми фирма, която е и първата ми все още
Ако не е тайна каква точно работа си търсиш?
Журналист.
imash si mediq, sega ja cheta
trupaj opit!
izvinjavaj za latinicata i uspeh!
Economedia предлагат стажантски програми. Метни едно око
Ами програми има, но трябва някой да се разтърси. Няма как наготово.
Ти мислиш ли, че аз не търся.
Това нищо не е! Когато попаднеш на обява, в която търсят вишист, с 10 години стаж, 2 езика, компютърна грамотност и възраст до 25 год. искам да видя какво ще кажеш
успех:)
Много млади хора у нас стават жертва на тази безумна логика. Уви…
Това ми напомня за обявите в стил “… и с 3 години опит с Vista …”. Какво означава опит – най-важното е човекът, който се наема да е оправен и да го събере този опит. Ако някоя фирма иска да наеме работници с опит, трябва да се изтърси с много пари. Опитът се плаща скъпо. Тъпото е, че в България фирмите имат невероятни изисквания към кандидатите без да предлагат нищо в замяна. Не знам какво очакват – да се втурнат всички нобелови лауреати да кандидатстват при тях ли?
Има такова нещо. Искат майка си и баща си, а като отвориш дума за заплата, направо те скастрят- неприлично било още от първия ден да питаш за заплата. А за какво да питаш? Къде е клозетът във фирмата ли?
Ами принципно е така. И то навсякъде.
Но специално за журналистиката има възможности. Провери стажантските програми наистина- те са добър трамплин. Виж в “Дневник”. Cross търсеха репортери и то студенти, ако не са лъжа. вероятно, за да плащат по- малко. Но те в сектора заплатите и без това не са много високи. Във факултета постоянно лепят някакви обяви- от тях изскачат също зайци.
Ти за какво искаш да пишеш?
Какви пари очакваш?
http://ibg.bg/id-148/%CA%E0%F0%E8%E5%F0%E8.html виж това , може ди да се харесате.
Ами защо не говориш със Симион Патеев. Той е все още студент и работи в Дневник. Мисля, че ако пишеш хубави неща тук, можеш да ги покажеш като опит
Даже можеш да си направиш отделен “представителен” блог.
Ако кандидатстваше за работа при мен, веднага щях да те Google-на и да видя от какво се интересуваш и как пишеш
И щях да попадна на този блог. Ако хвърля око на последните ти 10 постинга, не бих те взела на работа. Ако съм благосклонна, ще поровя за още 
Ще огледам и категориите ти.
Ето, огледах и … не виждам. Не мога да разбера какви се темите, от които се интересуваш задълбочено.
На твое място бих направила категории и бих ги използвала някои от тях като постоянни рубрики. Даже можеш да си измислиш някаква регулярност: седмични колонки за това и онова
Разработи сайта си като медия и ще те оценят
Ок, мерси за съвета.
За повечето неща си повече от права, наистина.
Точно това си мислех, че за цялото това време, което ходя на лекции, уча, чета, развивам се (и се опитвам самостоятелно да се сетя за някои от нещата, които ти каза), забелязвам, че на никой в университета не му хрумна да ни възприеме (студентите) като отделни личности. Възприеамаха ни като стадо, като съвкупност от клетки. За малкото време, което имат, това е нормално, но все пак ми става малко криво, защото идеята на университета е, да те научи или поне да ти даде похдоящата възможност това да стане.
За сега нещо не се получава.
П.П. Егото ми отнесе лек тупаник наистина, но е факт, че явно трябваше.
Мерси Lyd и ще видим как ще се получи нататък.
Надявам се да не отегчавам повече читателите си.
Сега виждам, че всъщност си имаш цел: да работиш в точно определени (или определен вид) списания. Те наистина са сериозни и наистина си трябва опит за тях. Но хубавото е, че писането е едно от малкото занимания, в които можеш да натрупаш опит и без да си била на работа в такова списание.
Разбира се, за да можеш да пишеш така трябва наистина да имаш опит и информирана гледна точка, свое тълкуване за света, от което читателят да научи нещо ново. Това се постига с време и усилие за разбиране на света, което е нужно и от всеки, целящ да работи в “икономиката на знанието’, така че е нормално на този етап да ги нямаш все още. Но и не ти трябва да търсиш работа в списание, което харесваш. Едно щатно работно място означава, че си си професионалист и няма да ти даде свобода да се учиш и да грешиш. И аз мисля, че по-добре е да си фрееланце и да пишеш за тези, които харесваш.
Пък и има една поговорка: ако нямаш дадена работа, създай си я. Писането е една от работите, които можеш да си създадеш сама. Можеш да пишеш по дадени теми тук в блога и/или да предлагаш готовите си статии на различни места, дори и там, където не би започнала щатна работа.
Помисли и дали специалността журналистика ти помага да стигнеш до целта си (имам предвид натрупването на знания за една твоя гледна точка) – може да ти бъде по-полезно да учиш културология, например, или психология, или пък нещо друго.
И най-важното, което исках да допълня към вече казаното от Лидия: учи се от големите. Виж как пишат, тълкуват и влияят на света големите известни журналисти от списания и вестници, които най-много харесваш (Ню Йорк Таймс, например) и ги наблюдавай. Не казвам да ги изкопираш като идея, а да откраднеш опит от тях…
Колко мисловно активни са и колко присърце и вникващо вземат света, без да са арогантни към него като доста български интелектуалци.
Успех! И пиши как се получава (всеки обича да помага на амбициозен талантлив човек).
freelance
аз искам да работя в медиината информационна сфера свързано с твърдата музика. ама кур тате баница
Хей, много ти благодаря за милите думи, както и за съветите и да, права си. Все повече се убеждавам в това.
Ще пиша как върви, обещавам.