Love is all around us indeed
Ами честит ви празник. Който каквото празнува и каквото му се празнува. Пожелавам ви приятно алкохолиз… изкарване. 
Дали ще поливате с хубаво червено вино или пък ще си разменяте червени сърчица – бъдете щастливи. Което май е най-ключовият момент, въпреки активните опити на разни продавачи, Холмаркци и пр.
Не съм голям фен на Валентинките, но това е защото съм алергична по масовите празнични мании от този тип. И ако някой има нужда от специален ден, за да подчертае, че обича някой… здраве да е. (Или за да пие, което не го вярвам)
На всички останали, не се мръщете на балоните и на оживения алъп-вериш, който тече наоколо ами просто си помислете, че утре е 15 и всичко ще си е постарому.
Като край на поста пускам един линк към вечното дерби – Софийски градски транспорт и пътниците му.За сега резултатът е 100:0 за Градския транспорт.
Когато някой започне да се обяснява, колко не му харесва празника, единственият ефект е, че разваля хубавото настроение. Въпреки това ще си го кажа – нещо не е наред в празника. Може би първоначалната идея е била по-нормална, но както Коледа се е изродила във въдица за консуматори. Не виждам защо точно днес трябва да показвам на някой, че го обичам. Гледам да го правя сравнително често, но в някой дни просто ми е кофти. Ако на 14.02 ми е кофти от нещо, трябва ли да се насилвам? Освен това очакването у другият, че ще има нещо специално разваля цялата идея. Един жест на привързаност и любов е специален ако е случаен, а не продиктуван от традиция. И в двата случая е от сърце, но липсва нещо. Поне аз така го чувствам.
Все пак гледах да направя нещо специално, макар и малко. Едното нещо беше, че се опитах да сготвя една много хубава рецепта от нета. Както изглежда обаче сам ще си я ям
Поне си се постарал.
Което е важното.