Кутията за всичко

 Детската логика е много специфична, заради буквалното приемане на фактите. За децата условностите на възрастните са несъществуващи. Няма ги изградения опит, тонове, истини, полуистини, премълчавания и всички останали съмнителни удоволствия на контактуването. Предполагам всички помните съчинението за кравата и интелигентния първокласник - не можах да се сдържа да не допълня колекцията с това.

Дъщеричката: Тате, какво е това проститутка?
Бащата: Боже! Откъде научи тази дума?
Д: В детската градина. Васил ми каза, че съм проститутка.. Защото повече на него не му давам. Давам на Павел.
Б: Какво?!
Д: Плюшеното мече. Не му давам да си играе с плюшеното ми мече.
Б: Фу, господи! Твоят Васил е глупак. А проститутка: това е лоша жена!
Д: Защо лоша?
Б: Защото е продажна.
Д: Значи леля Оля… е проститутка? Нали продава в магазин?. Значи е станала продажна.
Б: Не леля ти Оля не е продажна защото продава сувенири. А проститутката продава себе си.
Д: Как така – себе си??
Б: Много просто. Този, който поиска може да си я купи. За определено време.
Д: За какво?
Б: За да спят.
Д: Спят?
Б: Да, в един креват.
Д: Тогава се получава така – проститутка е нашата мама?
Б: Ти си луда!
Д: Но нали тя спи с тебе за пари?
Б: За какви пари?!
Д: За заплатата ти.
Б: Абе това пари ли са!.. Не, тя с мен - по любов. Надявам се…
Д: Както и с чичо Петър ли?
Б: Какво? Какъв е пък този сега чичо Петър?
Д: От втори вход. Когато ти беше в командировка, чичо Петър нощува у нас. С мама, в един креват.
Б: Петър? В кревата?! Ей сега ше и дам аз на нея един Петър! Проститутка!!! (Изхвърча от стаята).
Д: Странно: как така мама да е проститутка, ако спи с чичо Петър не за пари, а по любов..?