Коментари на: Затворена врата

От: nicodile

nicodile — Thu, 07 Feb 2008 08:50:11 +0000

А има и едни такива врати през които ако минеш става страшно: обръщаш се и зад теб стена- все едно никога не е имало врата, ни стая, ни нищо- просто стена. И най-лошото е, че това е стена която винаги си е била там. Споменът за стаята зад тази стена и за вратата се оказва някакъв странен сън (или пък реалността се оказва странен сън, както често ми се струва)

От: Eneya

Eneya — Mon, 04 Feb 2008 23:43:26 +0000

Амин сестро.

От: apieceofme

apieceofme — Mon, 04 Feb 2008 23:19:45 +0000

Винаги тръгвам с намерението да ги затворя, да ги заключа, да забравя къде съм скрила ключа…, но никога не успявам и все остават леко открехнати. За всеки случай.
Кое е по-правилно, според мен, е каквото ти пишеш…окончателно затръшване. Това, обаче, е и по-трудното. Трябват сили и време. Много време.
И на мен вчера ми се случи да осъзная, че съм затворила една врата. Завинаги. Уж. След доста доста време. И все пак не съм сигурна…

Проблемът е, че днес можеш да я затвориш изведнъж и завинаги, но понякога като дойде Утрото всичко се променя…

От: astilar

astilar — Mon, 04 Feb 2008 14:16:00 +0000

Затварям вратите. При това веднага щом съм си задала въпроса - да я затворя ли тази врата или да я оставя отворена. Колкото повече се каниш, толкова по болезнено и шумно става затварянето.
Виж, прозорците са друга работа Тях предпочитам да ги държа повече отворени, хем въздух влиза, хем птичите песни се чуват по-добре.
Поздравления и от мен за прекрасната публикация

От: pierrot

pierrot — Sun, 03 Feb 2008 21:04:17 +0000

преди време бягаш от тях и се скривах като розата на малкият принц под похлупак - затвореното не го отварях.
после обърнах на другата крайност. и пак се криех. прекаленото ровичках в това, което е било.
сега точно както ти казваш - оставям нещата да се случат, аз си оставям само спомен за тях (като в голям хербарии) и продължавам. и трупам ключове…все пак съм Петър.

От: suncho

suncho — Sun, 03 Feb 2008 18:29:38 +0000

Хм, и аз наскоро се разделих с едно момиче по трудния начин. Няма лесни рецепти за това, има трудни решения.

Човек си живее безгрижно, и изведнъж се оказва че е в сесия и има труден изпит. И е спал по време на лекциите, и няма никакви записки. И започва да пита приятелите си - абе, как се решаваше това уравнение? И приятелите му му обясняват както те се ги решават, но това не винаги е приложимо за задачата… която има оня човек за когото говорихме в началото

Животът е труден. Точно за това е интересен за решаване. Точно затова е прекрасен.

От: nicodile

nicodile — Sun, 03 Feb 2008 18:07:49 +0000

Много прекрасен текст Върви чудесно с кафето и дъжда навън.

Дълго време си мислех, че човек не бива да затваря никакви врати: никога не се знае дали няма ужасно много да поискаш да се върнеш в някаква стая и дали именно в нея не е редно да си живееш. Но напоследък стана ясно, че има стаи, които просто трябва да бъдат затворени и заключени (и ключа хвърлен). И колкото и да ти се иска да намериш ключа, да влезеш, да поседнеш на някой стол и да се почувстваш уютно (защото тия стаи дето ги заключваме имат навика да изглеждат уютно на пръв поглед), не бива да го правиш- в момента в който седнеш и се отпуснеш същото куче, което се крие под масата ще дойде и пак ще те нахапе до кръв.

Вратите си стоят и не изчезват- и от време на време поглеждаме към тях. Затова моята рецепта е добрата памет: помня както уютните следобеди, които съм прекарвал, плановете, мечтите и надеждите които съм правил, здравия сън, който съм спал в тая стая (леглото беше много удобно), така и кучето, което още живее там и Бог знае с какво се храни, но понякога го чувам как ръмжи през вратата…

От: vladi57

vladi57 — Sun, 03 Feb 2008 16:46:46 +0000

Зависи коя врата - не мислите ли? Има врати, които затръшвш с облекчение, други - с гняв, трети просто не затваряш никога, дори да искаш. Не може да има еднозначно поведение в такива случаи. В едно съм сигурен - когато гледаш на нещо като на врата, гледаш чрез сърце и ум, а те често са в конфликт…

От: cefy

cefy — Sun, 03 Feb 2008 12:27:57 +0000

Надзъртането означава несигурност!Или влизаш или не!Иначе поздравления за прекрасните разсъждения!Винаги съм съжалявал, когато влизам или не влизам, затварям или не, но решението и движението винаги е били еднопосочно. А дали е правилно, ще мога да отговоря например след 25 години, когато около мен има само отворени или затворени врати!

От: LeeAnn

LeeAnn — Sun, 03 Feb 2008 11:17:47 +0000

Поздравления.
Някои врати се затварят по-трудно от други - но, веднъж зтворени - никакво поглеждане назад. За надзъртане и дума не може да става

От: lyd

lyd — Sun, 03 Feb 2008 10:51:23 +0000

може би трябва да питаш какво казва психотерапията по въпроса за нещата, които заключваме зад врати и никога не поглеждаме

От: Eneya

Eneya — Sun, 03 Feb 2008 09:42:43 +0000

Съгласна.
Впрочем, за тези, кито още не са ме питали по кю. Не, споко, всичко е точно, просто се замислих къде бях миналата година по това време и какво преживявах.
Затворена. Със сигурност.

От: Габриела

Габриела — Sun, 03 Feb 2008 09:23:07 +0000

Мисля, че вратите трябва да се затварят плътно и да се заключват - за по-голяма сигурност. Защото в противен случай един от стоящите от двете страни на вратата ще чака и ще се надява тя да се отвори или поне да се открехне - което ще му попречи да продължи да живее пълноценно живота си.

От: калин

калин — Sun, 03 Feb 2008 09:21:31 +0000

винаги отворени
преди няколко години правих ремонт в къщи и махнах всички врати с изключение на банята и тоалетната. не обичам преградите

От: Никола Наус

Никола Наус — Sun, 03 Feb 2008 09:07:06 +0000

вратите се затварят само по един начик — грубо, с крак. и никакво надзъртане.

От: Веселин

Веселин — Sun, 03 Feb 2008 08:20:32 +0000

Буров е казал да си оставяме си вратичките открехнати. Никога не съм проверявал, дали съм се справил с този принцип

От: chinuk

chinuk — Sun, 03 Feb 2008 06:38:44 +0000

Установявам, че ми е по-лесно да пооткрехна и да видя какво става зад вратата, отколкото да МИСЛЯ какво става зад проклетата врата. Напълно затръшнатите врати са…тъжна гледка. Щом някога са били отворени…е, имало е защо, нали?

От: владо

владо — Sun, 03 Feb 2008 01:03:04 +0000

аз лично често ги затръшвам, понякога ги отварям, за да надникна променило ли се е нещо и пак затварям, понякога пък ги оставям по-често отворени. зависи от много неща. харесва ми настройката ти.