Интернет потребител под лупа

Ще се следи интернет активността на потребителите. МВР ще нададе един любопитен хобот и ще знае кога сте влизали, колко време сте били на линия, както и продължителността на вашите Skype разговори или работа с разни чат messanger-и.
С H. не бяхме много във възторг от този факт. И след кратко обсъждане, ето какво измислихме:

Е.
В Китай са забранени лошите новини. Китай си имат свой, вътрешен нет, за да не се поддават Китайците на Западната развала. На Китай жителите му са следени под лупа. В Китай „1984″ не звучи толкова като роман, а като потенциална реалност.
Но ние не сме Китай.
Уж.
Нямам какво да крия. Честно казано, дори и сега да ми се изсипят група досадници от НСБОП, най-много да бъдат потресени от кичозната ми риза, с която спя. И да коментират, че оранжево не си върви с лилаво.
Но не там е въпросът. Според мен проблемът е другаде.
Абстрахираме се от фактът, че някой ще знае какво правим във всеки един момент от нашето свободно време (което звучи леко зловещо, не им ли казваха воаьори и не беше ли в разрез с правата на човека, пък и с Конституцията?), проблемът става много по-сериозен. Има едно нещо, дето му се казва поверителност на данните. Адвокати, лекари, фирмени тайни… всички те ще бъдат застрашени.
А защо всъщност се приема този закон? Подсеща ме за „Нощна стража“ на Тери Пратчет и за закона за оръжията. Става същото. В името на народа, народът се превръща във виновен. Без „доказване на противното“ и подобни сантиментални подробности. Имаш ли интернет, то ти си виновен. Точка.
Потръпвам като си представя т.нар. специалисти, които ще ги събират тези данни и поразиите, които ще могат да правят след това с тях. Мисля, че много скоростно напредваме по пътя на една модерна „Държавна Сигурност“. Което звучи лошо.
Като цяло, моите думи не са толкова структурирани и подредени, а просто нахвърляни изрeчения, толкова не мога да си намеря място от яд и бяс. Никъде другаде го няма това. И нормално. Нали уж „демокрация“. Демокрация… другия път. Да се следят опасни елементи добре. Но искам да знам какво точно ви е направла Таня Л. от Горна Оряховица, която влиза в интернет, за да си прочете хороскопа, да си погледне имейлът и да коментира новият албум на Tokio Hotel? Съмнявам се тя да е такава заплаха за сигурността на България, че да изисква постоянно наблюдение. Освен ако не е друг тип заплаха от типа разбота за „fashion police“, но мисля, че тя трябва да е заета с пайнерките, прочутият ватман и цялата останала паплач, дето ни се води „висше“ общество. Обаче не мисля, че сме стигнали дотам. Това е просто смешна, глупава, абсурдна параноя. Която заплашва не толкова свободата на словото, колкото елементарното право на лично пространство. И не мисля да го давам. Няма да си дам личния периметър без бой за всеки виртуален инч от него. И мисля, че няма да съм само аз. Има безброй други проблеми. „Могилино“ и „Баклава“ и реалностите зад тях са само малък пример. Педофилите. Продажбата на деца. Продажбата на органи. Липсата на реформи в образованието, здравеопазването. Закостенялата и непроменяща се администрация… всичко това са къде, къде по-належащи проблеми. Но… вие сте модерни. И ще дебнете интернет. Защото интернет е еманация на злото и дори се пише с главна буква. (Сещам се просто за фактът, че разпространението на порно в интернет се наказва по-тежко, отколкото в реалността. Защо… никой не знае) Евала. Пичове, вие сте ходещо подстрекателство към емиграция.

H.
Линк
Ето това е най-големият абсурд, за който някога съм чувал! Потресен съм! Защо на хората, които решават тези неща не им се обясни най-малкото за техническата част на въпроса. Как, за да се води тази статистика, за всички тези потребители, по сървърите на провайдърите ще настъпи хаос. Тотален. Кой ще осигури тази техника – държавата? И за какво е тази техника – за да следи как еди кой си е отворил чат сесия с еди кого си. Само си представете как на ден генерираме около едно 10 мегабайта трафик, в най-добрия случай. Сега си представете как 100 000 души го генерират този трафик. Хайде сега да добавим и закона, който казва, че информацията трябва да се пази 12 месеца – по един терабайт на ден това е приблизително 360 терабайта само от чат. ОК. Наистина няма провайдър, който има 100 000 абоната… или може би има. Факт е, че трафикът не е малко. Нека добавим и любимите ни торенти, за които се закачат хора под път и над път и които ще правят още логове. Да предположим и че сменя порта по подразбиране на ICQ-то ми. Или реша да пусна прокси! Какво – ще ме затворят, защото ми е притрябвала още една конекция в IRC и Chan Service засича, че на това IP вече има пусната сесия и ще ми сложи k-line?!?! Или ще има проблем с това, че flash get е намерил още някой сървър, от който да закачи някоя и друга сесия. И това е най-елементарната страна на проблема. Всички знаем, че „снифът“ (б.пр. „дУшене“ или взимане на поверителна информация) е незаконен. И изведнъж службите имат право да видят кога аз съм отворил чат сесия! Ами ако съм банков директор? Фирмен Мениджър? Или не искам цялото интернет пространство да знае какво бельо ще си купува приятелката ми?! Да не говорим, че паролите, които вкарваме в пощите си също се изпращат, макар и криптирани! И още нещо – какво ще стане с всичkи мейл сървъри за Outlook и останалите мейл клиенти? Всички писма ще минават през службите? Имал съм допир до фирми, които за месец правят стотици гигабайти трафик само от мейли. Хора, които работят постоянно с чужбина. Разбирам да осигурят на всеки лична оптична линия до някое интернет трасе и те да плащат за него – тогава да. Тогава бихме си говорили за следене (пак с известни уговорки). Но искам да знам – какво прави хората, които ще имат правото да следят информацията по-различни от най-обикновен 16 годишен тинейджър, който за първи път е пуснал троянски кон на някой свой съученик и сега доволно потрива ръце, четейки логове? Разбира се обучение и опит. Разбира се този достъп ще е оторизиран само за някои лица. Но ще го има! А както някога казах – най-добрият начин да защитиш информацията си е да не я закачаш към интернет. Не да я предоставиш на оторизирано лице. Има ли достъп – ще има и хакване! Винаги е така. Колкото и добре да е защитена една информация. Сложена ли е – до нея ще има начин да се достигне. И тук се намесва правото на кореспонденция и на обмяна на лични данни. Ами хайде тогава МВР да започне да следи и писмата по пощите. Ще си отворят служба, която да отваря плика, да преглежда какво има в него и тогава ще го доставя. Или още по-добре – двете институции да се обединят . Ще се получи нещо като Министерство на вътрешните работи и проверка на личната ви кореспонденция. Това, което се въвежда, не е средство за борба с тероризма, а средство за прилагане на масов контрол и цензура и ми звучи като начало на диктаторски режим. Тогава за каква демокрация си говорим?
Искам да разбера и още нещо. Какво става с remote и peer to peer свързването и също така – как може да се докаже, че в този момент аз съм работил на компютъра си, а не някой, който е влязъл отвън и е използвал моя компютър през най-обикновена отдалечена сесия, защото мисля че трябва някой да демонстрира на съответните служби как на най-обикновено ХР могат да се закачат 5 души (цифрата е примерна и се отнася до възможностите на компютъра), които 5 души ще работят едновременно, но всеки от тях може да бъде в Кувейт, в Сибир, в Китай, в Бангладеш и 3 етажа по-надолу. И всеки от тях ще има достъп до интернет през моето IP, което в крайна сметка вижда провайдъра и което ще бъде засечено ако нещо се случи.
Просто единствените думи, които ми хрумват за тези жалки опити за борба с тероризма са „жалки опити“.

H. и Е.
И понеже, защото смятаме идеята за ужасна, мислим да протестираме. Ще отидем на един „безплатен обяд“ и ще се подпишем в Отвореното писмо. Елате и вие. Защото колкото повече, толкова повече. И защото кошмарът с голямо око, което ви гледа непрекъснато, трябва да си остане само кошмар, а не истина.