Кутията за всичко

Край. Това беше. Празниците приключиха. Обратно на работа. Обратно в старото ежедневие.

Навсякъде е пълно още с коледна украса, а хората тук, таме се поздравяват, но като цяло, целият див ентусиазъм по отношение на “олеле-ето-идва-новата-година-майко-мила-сега-всичко-ще-се-промени” нещо съществено липсва. Но пък и то се очакваше, разбира се. Всяка година е така.

Или може би на софиянци им е трудно да показват каквито и да е реакции, защото се опитват да издрапат през снега, пък то нещо не се получава. Положението е доста кофти за столицата, сняг до шия. Но пък всъщност… сняг през януари. Кой би помислил. Всички знаят, че сняг вали през Юли. (копирайт Иво)

Невероятна картинка е да пътуваш с влак (нощен, празен, тих и пуст) и да виждаш как се появява снежната покривка, да видаш дивият танц на снежинките и единственият звук да е глухото тропане на колелата по релсите.
Снегът пак ни изненада и то на първия ден от новата година. Интересно послание, нали?

Хубави бяха тазгодишните празници, макар пак да съм почти болна. Тиха и спокойна Коледа, доста по-буйна Нова година, а между двете, едно хубаво изръшкване на България. Единственото ми мръкане беше, че навсякъде беше зверски студено. Не обичам като си лягам да спя и във въздуха да има ясно видими облачета от дъха ми. И въпреки това, беше повече от чудесно. Стара Загора е много чудесен град. И много се е променил, откакто ходих за последно. Поморие си е същoто, с тази разлика, че само заблудени чайки щъкат тук и там. Никакви курортни навлеци. Идилия. И разбира се Варна, която с пълно право е спечелила първо място за коледна украса. Изглеждаше невероятно очарователна, пъстра и хубава.
Потанцувахме си хубаво на НГ. Ламбада, сиртаки, право хоро, рок, дори малко латино. Накратко… много чудесно беше.
Сигурно и снимки ще кача… ще видим.
Накратко. Пак съм в София пак съм задклавиатурно.
За много години на всички!