Книги, които трябва да прочетем
В блогът на Христо попаднах на една хубава тема. Че днес литературата, която се чете в главно блудкавата тип “чик-лит” романчета. И ми хрмна да направя един списък с книги, които трябва да бъдат прочетени. Както едно време ни даваха списък с книги за лятото.
Няма да откажа и ваши идеи. Книги, които трябва да бъдат прочетени.
1. “Майсторът и Маргарита” - Михаил Булгаков
2. “Параграф 22″ - Джоузеф Хелър
3. “Граф Монте Кристо” - Александър Дюма
4. “Тримата мускетари” - Александър Дюма
5. “Замъкът” - Кафка
6. “Тъй рече Заратустра” - Ницше
7. “Бай Ганьо” - Алеко Константинов
8. “Махалото на Фуко” - Умберто Еко
9. “Размисли” - Ницше
10. “На изток от Рая” - Джон Стайнбек
11. “Нежна е нощта” - Ф. Скот Фицджералд
12. “451 градуса по Фаренхайт” - Рей Бредбъри
12. “1984″, “Животинската ферма” - Джордж Оруел
13. “Пътеводител на Галактическия стопаджия” - Дъглас Адамс
14. Удхаус (не мога да конкретизирам книга)
15. “Записки от подземието” - Фьодор Достоевски
16. “Името на Розата” - Умберто Еко
17. “Сняг” - Памук
18. Книгите на Пратчет, но да се четат от пораснали хора. (разумно)
19. “Синухе Египтянина” - Мика Валтари
20. “Сто години самота” - Габриел Маркес
21. “Любов по време на холера” - Габриел Маркес
22. “Хазарски речник” - Милорад Павич
23. “За мишките и хората” - Джон Стайнбек
24. “Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния” - Алън Пийз
25. Бих препоръчал също и “Правописен речник на българския език (разумно предложение на Панев 
)
26. “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” - Робърт Пърсиг
27. “Алексис Зорбас” - Никос Казандзакис
28. “Тенекиеният барабан” - Гюнтер Грас
29. “Животът е пред теб” - Мариус
30. “Голгота” - Чингиз Айтматов
31. “Отбой в полунощ” - Уилям Уортън
32. “Задочни репортажи за България” - Героги Марков
33. “Сътворението” - Пепа Николова
34. “Странник в странна страна” - Робърт Хайнлайн
35. “Без лого” - Наоми Клайн
36. “Архипелаг ГУЛАГ” - Александър Солженицин
37. “Полет над кукувиче гнездо” - Кен Киси
38. “Пипи дългото чорапче” - Астрид Линдгрен
39. “На западния фронт нищо ново” - Ерих Ремарк
40. “Нощ в Лисабон” - Ерих Ремарк
41. “По-кратка история на времето” - Хокинг
42. разказите на О’Хенри
43. “Соларис”, “Кибериада”, “Summa Technologiae” - Станислав Лем
44. “Улица “Консервна” - Джон Стайнбек
45. “Да убиеш присмехулник” - Харпър Лий
46. “Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война” - Ярослав Хашек
47. “Животът и необикновените приключения на войника Иван Чонкин” -Владимир Войнович
48. “Януари” - Радичков
49. “Момо” - Михаел Енде
50. “Приказки по телефона” - Джани Родари
51. “Малкия Принц” - Антоан Дьо Сент-Екзюпери
52. “Животът - начин на употреба” - Жорж Перек
53. “История на вечността” - Хорхе Борхес
54. “Един последен поглед” - Джейм Олдридж
55. “Truismes” - Marie Darrieussecq
56. “Мечо Пух” - А. Милн
57. “Алиса” - Луис Карол
58. “Едно” - Ричард Бах
59. “Човекът, който се смее” - Виктор Юго
60. “Чужденецът”, “Чумата” - Албер Камю
61. “Естествен роман”- Георги Господинов
62. “Основни форми на страх” - Фриц Риман
63. “To”, “За писането. Mемоарите на занаята” - Стивън Кинг
64. “Небесните господари” (трилогия) - Джон Броснан
65. “Портретът на Дориан Грей” - Оскар Уайлд.
Вие кои бихте препоръчали?
П.П. Взе да става сложно. Аз исках да направим списък с книги, които не са за подрастващи, а просто хубави книги. Вярно Линдгрен, Пушкин… боже, има толкова много. Но идеята ми беше … синтезирано. 
П.П. 2 Авторите - добавени.
“пилет”
“шогун”
някви хави на харуки мураками
и още много други.
хаха, първата книга е “пилето”, да ме извинявате.
“Сняг” на Памук;
Книгите на Пратчет, но да се четат от пораснали хора:);
“Синухе Египтянина” на Мика Валтари;
“Сто години самота” и “Любов по време на холера” на Маркес;
“Хазарски речник” на Милорад Павич;
“За мишките и хората” на Стайнбек (за “На изток от Рая” гласувам с две ръце):);
“Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния” на Пийз;
и много други
Бих препоръчал също и “Правописен речник на българския език”
Предплагам заглавието на 10-та книга е “На иЗток от Рая”.
Дзен и изкуството да се подържа мотоциклет
По пътя
Почти цялата руска класика
Всичко на Вонегът
Всичко на Пратчет
и както V каза:
още много други.
Половината дето си ги изброила са доста тъпи, но това не пречи да бъдат прочетени де…
Името на розата от Умберто Еко, да речем
Китайски загадки от Робърт Ван Хюлик
Хаджи баба от Исфахан
Време разделно
Грешен подход, Енея.
Това с книгите, които ни даваха за лятно четене, го приемам. Но това някой да направи списък “Книги, които трябва да прочетем” (или “Неща, които всеки трябва да направи”, “Места, които задължително трябва да посетиш”…
не върви.
Мисля, че този списък ще стои на място ако го озаглавиш “Книгите, които са повлияли на МОЯТ живот/начин на мислиене/възприемане…”. Всичко друго го приемам като вмешателство в личното ми пространство.
Тенекиеният барабан - Гюнтер Грас
Животът е пред теб - Ромен Гари
Зорба - Никос Казандзакис
Голгота - Чингиз Айтматов
Отбой в полунощ - Уилям Уортън
Каквото намерите на Маргьорит Дюрас и Патрик Модиано
и безброй други.
“Задочни репортажи за България”, Георги Марков
“Сътворението”, Гор Видал
“Странник в странна страна”, Робърт Хайнлайн
“Без лого”, Наоми Клайн
“Архипелага ГУЛАГ” и “Рекло телето дъба да мушка” на Солженицин
Като се прибера, ще си разгледам библиотеката и ще допълня
“Полет над кукувиче гнездо” биде пропусната от преждеписалите.
Много съм съгласен с Явор, дори щях да го напиша, ако не ме беше изпреварил. Този списък вече стана нещо объркано и безсмислено. Книги за различни възрасти, и различни характери, пълен хаос. Ако всеки започне да изброява книгите, които са му харесали, доникъде няма да стигнем, а и самият списък ще е безполезен.
Да не говорим, че половината заглавия на книги са без автор.
Книгите на Тери Пратчет могат да се четат от всякакви хора, те не са с табелка “за порастнали” не ги окачествявайте така. И те, както и доста други книги са различни, когато ги четеш на различна възраст. Да не говорим, че Пратчет има книги нарочно писани за деца и откровено детски.
Вторият ми език бе руски. Гледам авторът не го тачи особено. Ква огромна грешка.
Списъкът е опасно претенциозен. Авторът не е чел в детството си и като не си отлепил на Джани Родари и Астрид Лингрен, плюс цялото съзвездие страхотни български автори - го удряш на мерикански пейпърбек, забравен до някой чадър в Анталия.
затова едно заглавие, дето не е познато като такова
Роксолана - Павло Загребели
Улица Консервна е далеч по-добра от Хората и мишките..освен това е ранен Стайнбек. А на (превода на) Кръстан Дянков като му кажеш А и не стигнеш до Я, все едно не си го чел.
Без лого на Naomi също се чете с две три книги от хора в бранша..примерно, балансираш с Lovemarks, за да не останеш с впечатление че Америка е корпорация и от устата на Чомски тече новата истинска библия..не виждам и съвременни автори, като тоя Alex Garland. Така де, списъка е като взет от нощното шкафче на прабаба ми.
Като бях колкото теб минах Франсоаз Саган.
и Шекспир, с превода на Валери Петров щото третия ми език още поскръцваше
За шкурковането му ползвах Ръдиард Киплинг, Майкъл Крайтън, Елизабет Джордж, Патриша Корнуел, Джон Гришам, Рут Рендъл и Греам Грийн (аз съм верижен читател, чета от-до)
За четвъртият ми език, хм
тук е съзвездие от жени. Сузана Брогър, Яне Олмонд..да споменем две.
Съседите пък не създадоха Браун, но се появи нещо по добро от Леонардовия шифър — трилогията Милениум на Сти Ларсън (почина преди да довърши историята).
В горният списък липсва и съвременна философия, дето отново е с немски адрес .. Гюнтер Грас ми е съсед, има вила на острова.
“Улица “Консервна” - Стайнбек
“На западния фронт нищо ново” и “Нощ в Лисабон” - Ремарк
“По-кратка история на времето” - Хокинг
разказите на О’Хенри
Не че “трябва”, но е хубаво да бъдат прочетени.
Соларис, Кибериада , Summa Technologiae и още… на Лем
“Улица “Консервна” на Стайнбек
“Да убиеш присмехулник” на Харпър Лий
Естествено, “Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война”
Също “Животът и необикновените приключения на войника Иван Чонкин” на Войнович
“Януари” на Радичков (точно да я прочете човек, не да я гледа на сцената).
…
Момо - Михаел Енде
Приказки по телефона - Джани Родари
Малкия Принц
Някой ще каже та това са все детски книги - според мен те са книги за възрастни написани да са приятни и за децата. Който не ги е чел като дете и на своето дете прави голяма грешка.
Едно предложение - сложи и авторите на книгите в списъка, че така си е объркващо. нещо като
“Махалото на Фуко” - Умберто Еко
например.
Интересно ми е какво ще се получи накрая от този списък
Добавям:
“Животът - начин на употреба” - Жорж Перек
“История на вечността” - и всичко друго от Хорхе Борхес
“Един последен поглед” - Джейм Олдридж
Ех, хора, ще има ли полза от този списък? Ако някоя книга наистина ви е харесала отделете време и я похвалете - напишете нещо като ревю в блога си. Аз чета доста, но на малко книги пиша ревюта, понеже не намирам време; не намирам време, защото искам да пиша ревюта, които да предават духа на книгата и да покажат на какъв тип читатели ще се хареса. Мисля, че само по този начин има смисъл да прпоръчваме книги. Нали ако кажеш на някого “Трябва да прочетеш книгата Х!”, той ще се запита “За какъв Х пък трябва да чета точно тая книга?!?” Относно моите препоръки - погледнете категорията книги в блога ми. Ще участвам само с ревюта
Добре е да се прави списък, но както отгоре някой отбеляза, той отразява лични предпочитания а не “книгите, които всеки трябва да прочете” - по принцип няма такъв универсален списък.
Повечето книги от гореизложения съм ги чела като тийнейджърка - не мога да повярвам, че все още са съвременният канон на днешните тийнейджъри. Малко промяна!
Ето, предлагам един невключен автор, френската Marie Darrieussecq с книгата Truismes.
Но предлагам на Eneya да направи и списък с non-fiction.
Мечо Пух, Алиса, Малкият принц, са вечени книги
Много кафяв списък… Ама много.
Плюс “Едно” на Ричард Бах и “Човекът, който се смее”, В. Юго…
Не съм съгласна, че идеята за списък е като “вмешателство в личното пространство”. Книги и жанрове много, да, но все пак има такива, за които си мисля, че повечето хора, независимо от разликата в предпочитанията си, биха гласували с две ръце и имено те си заслужават да бъдат в списъка…Затова го има и термина “класика”, нали?
Евала ти мацка, че разбра какво имам предвид.
Прекрасен списък, смятам да прочета нещата, които не съм досега.
аз ги почвам… една по една дето не съм ги чел, и без това ми писна от тези ми ти компютри ли компоти ли бяха…
Не, не съм съгласен с такъв списък!
Какво, всъщност, означава “Книги, които трябва да прочетем”? Конкретно “трябва” ме дразни. Означава ли “ако не си ги прочел, не живееш пълноценно”? Означава ли “ако не харесваш тези книги, ти си смотан/огранчен/нищо-не-разбираш”?
Както всеки си има вкус, така и всеки си има книги, които са повлияли на мирогледа му и са важни за него. Когато правиш един списък, който претендира, че важи за всички, все едно казваш “Всички трябва да мислят така и така”.
[...] спор с Енея Вородецки относно нейната писанка „Книги, които трябва да прочетем“. Не знам защо, ама много се дразня на такива [...]
Хубаво, де, не трябва. В ерата на масовото изтъпяване обаче литературата и театърът започнаха да се превръщат в елитарно занимание. Подобно на висшето образование, четенето на книги също не е задължително, но те движи напред. Дава ти много. Естествено, винаги съществува варианта да работиш на строеж и никога да не си прочел една книга през живота си. Всичко е въпрос на личен избор. Така че, хора, да си част от едно по-отбрано общество не е задължително, напротив - трудно е. И да допълня списъка, щото накъде без мене, нали. Това не са книги, които ТРЯБВА да прочетеш. Това са книги, които, ако ги прочетеш, ще ти променят живота:
Албер Камю: “Чужденецът”, “Чумата”
Георги Господинов: “Естествен роман”
Фриц Риман: “Основни форми на страх”
Стивън Кинг: “To”, “За писането. Mемоарите на занаята”
Джон Броснан: “Ненебсните господари” (трилогия)
Let there be light!
Извинчвам се, ако не съм се изказал правилно. Подкрепям четенето на книги - с двете ръце. Четенето дава много, а напоследък повечето хора предпочитат да гледат филм, вместо да почетат книга… Но не подкрепям списък с книги, които трябва да прочетем
Държа си на моето! :-р
Силно препоръчителни автори:
П.Г. Удхаус (*)
Михаил Булгаков (*)
1) Роджър Зелазни
2) Робърт Шекли
3) Айзък Азимов
4) Артър Кларк
5) Тери Пратчет (*)
6) Александър Дюма (*)
7) Никос Казандзакис (*)
9) Астрид Линдгрен
10) Луис Карол (*)
11) Едуард Лир
12) Хорхе Луис Борхес
13) Марио Варгас Льоса
14) Мигел де Унамуно
15) Хосе Ортега и Гасет
16) Карл Юнг
17) Умберто Еко (*)
1
19) И. Илф и Евг. Петров
20) Марио Пузо
21) Богомил Райнов
22) Бранислав Нушич
23) Ярослав Хашек (*)
24) Емилио Салгари
25) Рафаел Сабатини
26) Антон Чехов
27) Марк Твен
Също отделни книги:
- „История на Византийската държава“ на Георги Острогорски
- „Римска история“ на Теодор Момзен
- „История на скитника евреин“ на Жан Д’Ормесон
- „Сянката на вятъра“ на Карлос Луис Сафон
И т.н.
___________
* Вече споменат/а.
Не мога да разбера защо някои от коментиращите по-горе се държат, все едно са им бръкнали в…хайде да не казвам къде с тоя списък. То е ясно, че след като това е личен блог, ще има личен оттенък цялата работа. Не виждам кой може да ви застави насила да четете точно тези книги, че да го приемате като “вмешателство в личното пространство”. Нищо лично, ама ми стана много смешно от това изказване.
А по темата - не видях да е спомената “Портретът на Дориан Грей” от Оскар Уайлд. Препоръчвам я на всеки.
Усетих аз, че прекалено много се разпалих, ама…
Приеми моите извинения за слагането на други думи в твоя блог. Доста екстраполирах нещата, за да направя моята гледна точка очевадна. Аз приемам “книги, които е хубаво да се прочетат” - това е формулировката, която търсех.
А за моите препоръки… трудно е да избера. Като цяло харесвам всичко, що е фентъзи. За “Властелина на Пръстените” на Джон Роналд Руел Толкин гласувам с всичките си ръце. От там нататък - кой каквото хване, кой каквото прочете. Не че не съм чел и други книги, но фентъзито най-много ми подхожда. Четенето на фентъзи помага за развитие на особен вид мисъл: да мислиш за немислимото. Да разчупиш мисълта си, на N-та степен. И това ми е много полезно – и в живота, и в работата.
Трудно се прави такъв списък. Но пък е много полезно. Човек попада на “изненади”
Аз няма да допълвам списъка, засега. Само да вмъкна един по-различен аспект към четенето - момента на прочит. Книгите оказват различно въздействие в различни моменти от живота ни.
Оскар Уайлд - Портретът на Дориан Грейн
Оруел - 1984
Труман Капоти - Хладнокръвно / Закуска в Тифани
Стинг - Разпилени ноти
Владимир Набоков - Лолита
Йън Макюън - Амстердам
Албер Камю - Чужденецът
Угрешич - Министерство на болката
Маргарит Дюрас - Любовникът
Буковски - Поща
Керуак - По пътя
и още много други…
леле! увеличават се.
всеки да вземе да си напише резюме с основна тема “защо?”, така ще намалите темпото.
или по-добре всеки да отбелязва конкретни критерии.
хард скилс:
- сюжет
- композиция
- език
- други разни
софт скилс:
- послание
- познавателност
- различна гледна точка
- просто фън и т.н
и после някой да направи таблица. предлагам да е тази, която започна всичко това
Като включих Лем в списъка, забравих за “Звездни дневници”.
Особено добре ще ги оценят любителите на Пратчет и Дъглас Адамс
иван балсамаджиев - борбата със злото в мен
“Майсторът и Маргарита” - Михаил Булгаков - какво толкова намират хората в тая книга не мога да разбера.Автора май не бил съвсем наред с главата.Спокойно можеше и да мина без да я чета.Даже по-добре да не я бях чел
“Тъй рече Заратустра” - Ницше - Ницше със сигурност не бил наред с главата , ама донякъде е забавно да се чете.Възможно е и да е възможно да мине за задължителна книга.
Удхаус - скука…
Архипелаг ГУЛАГ” - Александър Солженицин - отново побъркан автор, ама все пак книгата си струва.
“Соларис”, “Кибериада”, “Summa Technologiae” - Станислав Лем - Лем е прекалено надценен.Не че са му лоши книжките ама и не са нищо особено.
“Небесните господари” (трилогия) - Джон Броснан - Е хубави книжки , ама чак пък задължителни?
“Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” - Робърт Пърсиг - Как може да напишеш толкова голяма книга и да не кажеш НИЩО и да ме занимаваш с хъпсулютни глупости.
“Пътеводител на Галактическия стопаджия” - Дъглас Адамс - Най-надценената книга на всички времена.Тотална тъпотия.
Ами… какво да ти кажа, всеки вижда толкова в книгите, колкото може. И колкото му стига багажа
Книга, която не ти се иска да прочетеш втори път… хм.
Трудно е човек на 16 например да разбере “Майсторът и Маргарита” или например “На западният фронт нищо ново”.
Иска си се житейски опит, окойто някои хора никога не натрупват
Колкото до Удхаус, Пратчет и Адамс… всеки си има различно чувство за хумор, но и тримата автори имат много специфично и особено такова. А и не всеки го намира за интересно.
Като цяло, започнах да намразвам елементарната литература. Която е сдъвкана на малки парченца за читателите и не им се налага изобщо да мислят над това, което четат.
Евала @npocmaka !
Таквизи мнения ми връщат вярата в човечеството!
Бийте интелектуалците с камъни, тяхната … !!!
[...] от света на диска” ще разгледам списъка на Eneya и Co. за други заглавия, срам ме е че не чета напоследък но [...]
Урсула Легуин:
“Магьосникът от землемория”
“Най-далечният бряг”
Das Kapital - Karl Marx
Не ми е харесала “майстора и маргарита” -> не съм я разбрал -> не ми стига “багаж” -> нямам житейски опит -> най-вероятно никога няма да го натрупам…
дано не натрупам такъв опит ,че да ми хареса книгата.Няма какво толкова да се харесва на сатанист циврещ срещу набиращия сила атеизъм и занимаващ читетателя с дребните си страсти и проблеми.пък и интересно защо са набутали майстора в лудница при толкова явните паралели между автора и майстора - явно булгаков сам си е знаел късе му е мястото.
Колкото до Пратчет ,удхаус и адамс.Пратчет ,въпреки че не ми е съвсем по вкуса е прекалено голяма за да може да се сравнява с другите двама.
Хм, само 10 съм прочел от споменатите, но според мен списъкът е много …ъ-ъ-ъ, модернистично ориентиран. Аз не бих сложил точно тези заглавия.
Къде по дяволите е “Властелинът на пръстените” ?!
Тези теми са си чиста проба снобарщина/мастурбация. Стегнете се малко. Това е супер субективно. Човек има нужда да прочете само една книга, но за да я намери трябва да прочете 3 вагона други.
Със същия успех можете да промените темата на “Любими книги” и да си изброявате на воля.Късмет.
… Библията?
Не мога да кажа, че съм религиозна, но това е книга, толкова основополагаща за светованта култура от Античността, та чак до днес, че е трудно човек да учи история, да разбира културата на Средновековието (най-вече, но и не само), без да е чел Библията. Тя съдържа в себе си много повече от религиозни проповеди. Съдържа нравствени ценности, които би трябвало да са универсални за всички хора, независимо от религия (или липса на такава), съдържа притчи и разкази с висока литературна стойност. И е чудесен портрет на човека от едно време.
Да, определено мисля, че всеки би трябвало да е чел Библията. Може би не цялата, но поне една голяма част.
Явор, замисли се над следното:
Да допуснем, че Енея ни казва как да разсъждаваме.
Ти не правиш ли същото, като ни казваш, че тя го прави?
Аз си мисля, че това е нещо съвсем нормално и всеки го прави.
Честита Коледа, дарлинг :-*
Предлагам ти да включиш в списъка и книгата “Хакери на човешките души” от Иван Попов. Струва си да бъде прочетена и най-вече осмислена след това. Книгата казва много (imnsho).
btw съвсем лесно и легално може да бъде намерена в мрежата — авторът я е пуснал под CC лиценз.
От до тук прочетеното само ще допълня неща, които не видях.
На мен лично “Едно” на Бах не ми харесва толкова в сравнение с другите му книги - “Илюзии” и донякъде “Джонатън Ливингстън чайката” (доста абстрактни книги и трудни за четене)
На Буковски смятам стиховете му за много по-добри от прозата. Издадоха няколко сборника на български ама заглавия не помня.
Една малко позната книга на Зелазни е “Господаря на сънищата”. Невероятно е как тоя човек е могъл да напише толкова много в толкова малка книжка.
И от снобария - на Емилиян Станев “Антихриста” (не съм сигурен дали е точно заглавието) на времето ми направи впечатление. Научих нещо и от “Странния рицар на свещената книга” от Антон Дончев
Наистина ли никой не е чел Пелевин?
Такъв списък би бил безкраен, според мен. И зависи много от конкретния читател и как той се ориентира в литературата. Аз например съм ориенталист и естествено са ми попадали предимно азиатски заглавия - вследствие на което аз открих цяла съкровищница и обожавам постколониалната индийска литература например. Обаче за да поемеш напълно една таква книга, трябва да имаш известна представа от литературната и културна история на Индия, от постколониалната епоха и влиянието й върху бившите колонии, от съвременното развитие на литературата въобще и пр.
Аз бих препоръчала Салман Рушди.
Освен това напоследък започнах да чета предимно жени, което се оказа страхотно попадение. В момента чета “Пианистката” от Елфриде Йелинек и това е едно от най-добрите неша, които съм чела някога - уникална експресия, едновременно безумно гневна и напълно равнодушна; прекрасен език, абе висш пилотаж. Жената неслучайно има Нобелова награда. Други жени, които препоръчвам горещо - Вирджиния Улф, Арудати Рой, Анита Десаи (няма я на български, уви), Симон дьо Бовоар (но не е художествена литература), Джейн Остин, разбира се - рядко се намира такъв майстор на романа; Айрис Мърдок.
Хенри Милър(всичко)
”Клахица5”-Кърт Вонегът
”Идиот”-Достоевски
”Панаир на суетата”-Уилиям Текери
”Балада зе Георг Хенинг”-Виктор Пасков
”Степния човек”-Херман Хесе
”Вълшебната планина”-Томас Ман
”Дванайсетте стола”-Илф Петров
”Автобиография”-Бранислав Нушич
”Есета”-Хосе Ортега и Гасет
”Стихове”-Емили Дикинсън
”Фрагменти на любовния дискурс”-Роланд Барт
”Мисли”-Блез Паскал
”Библията”
Херодот
”По пътя”-Керуак
“Птиците умират сами” - Колийн Маккълоу
“Отнесени от вихъра” - Маргарет Мичел
“Гордост и предразсъдъци” - Джейн Остин
“Малки Жени” - Луиза Мей Олкът
“Брулени Хълмове” - Емили Бронте
“Джейн Еър” - Шарлот Бронте
[...] да върви notepad. Ще ми е достатъчно. 6. Хубавият списък с книгите. Да си ги закупя, защото се оказва, че повече са или [...]
my 2c.
- Властелинът на Пръстените
- поредицата Дюн на Франк Хърбът
- поредицата Вор на Люус Бюджолд
- island - Aldous Huxley
- всичко от Артър Кларк & Айзък Азимов
- пълният Клавел
- Хрониките на Амбър на Зелазни
- Дюма баща
Такива списъци са винаги лични, но никак не е лошо да видиш какво другите смятат за важно четиво
Селинджър обаче къде е? “Спасителят в ръжта” и разказите. Без него не може
и Милан Кундера, минимум “Непосилната лекота на битието”.
Видях, че някой е предложил “Шогун” - тази книга не бива да се чете. Ако прочетете “Орентализмът” на Едуард Саид, ще разберете и защо не бива да я четете.
Друг коменатар - чел съм всичко от него и твърдя, че Солженицин е един от най-скучните възможни автори.
Мои предложения - балканска литература. В тази връзка, книга със заглавие “Зорба” Казандзакис не е писал. Романът се казва “Алексис Зорбас”.
каква невероятна трибуна за себеизразяване!
колкото повече време минава, толкова повече осмеляват феновете на фантастиката. ако този “форум” не се затвори скоро фантастите може да минат 50-те процента. незнам…
Колко забавно.. Пишете де, пишете!
За сега “мидълмайндс” водят по точки, макар да имаше добри включвания от “харди-нтелектуалците” и дори “просташки” опит за фаулиране ;), както и стандартно силна игра на “непретенциозно-естествените”… бла-бла
Коментарите са далеч по-интересни от самият списък
Все пак да добавя и аз да хвърля един грош, да не кажете, че за ваша сметка пирувам, хахаха : “Пророкът” на Джубран Хлил Джубран
[...] бях прочела почти всичко, което фигурира в списъка с „книги, които трябва да прочетем” на Енея, без най-съвременните автори, естествено. И, [...]
хм … трудно е да бъдеш бог …
Зюскинд
Чапек
Набоков
Омир
…
тях въобще не ги видях…никой никого не задължава да чете определено произведение, но в крайна сметка изборът на книги, които да препоръчаш, е избор на жизнена позиция и не бива да се подценява
pro4ete orhan pamuk istanbul i 456 gradusa po farenhait
toest 451 gradusa po farenhait bredburi
Истината е, че всички надценяват Орхан Памук. Проблемът не е в слабите му страни като писател, а по-скоро в Нобеловата награда, която му бе присъдена. Тенденция напоследък е тя да се дава да автори от страни, чието творчество не е много популярно в останалите части на света. Затова и Дорис Лесинг спечели миналата година, въпреки че абсолютно с нищо не превъзхожда Харуки Мураками, който бе основен претендент за Нобела. Съвсем скоро и в моя блог ще пусна пост специално на тази тема…
“Fight Club” - Chuck Palahniuk
Георги Господинов: “Естествен роман”? Сложен до Камю???
О боже!
И Богомил вместо баща му - Николай Райнов?