Коледна среща на блогърите. Какво се случи след това…

Най-сетне имам време да седна и да напиша за Коледната среща и Какво Стана След Това. А те много неща станаха.

Първо, да отбележим кои са присъствали на Първата Блогърска Официална Среща, провела се на 13.12.2007г. в „Кривото“ на ул.“Будапеща“ номер 8.

(подредени са по записване)

1. Iffi
2. Borime4ka
3. Paro
4. Магда + Крис
5. Петко
6. Томи Савов (не се чете)
7. Валери
8. Marico (не се чете)
9. Turin
10. Емо (който по неизвестна причина си даде имейла)
11. Ему
12. Иринa
13. Майк
14. Николай
15. Виша
16. Тишо
17. Енея
18. Бого
19. Жюстин (няма оставен адрес)
20. Пешо
21. Васил
22. Веско
23. Веско (2)
24. Владо
25. Oggin
26. Muffty
27. Joana
28. Iceto
29. Симион
30. Калина
31. Васко (нечетливо)
32. Боян
33. Jd
34. Лина
35. LeeAnn
36. NeeAnn
37. sven
38. Григор
39. Йовко
40. Димитър Веселинов
41. Пейо
42. Teri
43. Константин Павлов

Всички останали са писали или твърде неграмотно, нечетливо, или просто не са се записали, въпреки, че цяла вечер разнасях наляво, надясно сметката Но то май беше, защото последния записал се, щеше да плати сметката.

Още пет, шест човека със сигурност не се записаха, но въпреки така събрахме доста материал кой е бил и кой не е бил. Като за първи опит 40 души (минимум) е доста прилично.

Какво стана на тази среща? Започнахме да се събираме още към 6 и 15 (няколко ентусиаста подраниха.) Заехме масите, определени за блогърите. По някое време стана ясно, че половината не могат да се разпознаят един-друг. Една добра душа беше донесла баджове точно с тази цел, но те не стигнаха като бройка за всички присъстващи. Но креативността беше отчетена

Отначало всички си седяха по масите и си говореха, т.е. твърде затворено. Аз се оглеждах притеснено наоколо и осъзнавах, че половината хора са ми някаква питанка. Много се зарадвах на Тишо, Симион и Калина. Малко по-късно алкохолът и вкусната храна подпомогнаха започването на брауново движение и блогърите се размърдаха. Започна повишаването на гласовете, алкохолът започна да се лее, а почти всички вече бяха на място.

Въпреки масовото „а ти кой беше значи?“ се получи доста прилична комуникация и като цяло – много приятно усещане.

Масите пак се разпределиха, но този път на групи по интереси и можеше да се чуят както обсъждания от типа на „искате ли да станете платен блогър“, през java vs. .NET, преминаваше през книги, филми, минаваше покрай ПИАР, книжката на ЛийАнн, завърташе се покрай фотоапарати, та се стигаше до вечният спорт blogspot vs. wordpress. Бачийски беше донесъл едни лепенки на W и ги раздаваше на всички около себе си. В края на вечерта аз се оказах с 6 такива, неясно как, поне за мен. А, пропускам и сновящите нагоре, надолу индивиди (като мен), които надничаха, заслушваха се и се изказваха тук и там, опитвайки се да организира записването в сметката, а след това и в Зелената Книга на Блогърите. Колко са били успешни опитите, вие ще ми кажете.

А, да не пропускаме и множеството фотоапарати. Имаше средно 1 апарат на двама блгъри, което си беше доста сериозно число и май никой не се размина несниман. Най-сетне ще си знаем физиономиите.

Около 10 дойде протече и една от атракциите на вечерта. Танцът на Крокодила (който го каза някак по-сложно, но не го помня). Десетина минути куфя и подскача, развявайки буйни гриви, под ръкоплясканията и смеховете на келнерки и блогъри. А и светкавиците, разбира се.

Единственият минус към заведението беше, че проклетата музика бе прекалено силна и цяла вечер виках, за да мога да се чуя, в резултат на което, сега ме боли гърло. Искам да ми се заплатят вредни

Крокодила опаса една роза, нагушка приятелят ми, след което му разби сърцвето – отразвайки го, че не е негов тип, опита се и мен да изяде (освен розата, но нещо му приседнах), изобщо, с напредването на вечерта, интелектуалната възраст падаше, но алкохола в кръвта се покачваше. Доста хора бяха тръгнали към 11, но злото беше сътворено. Блогърите вече нямаше да бъдат един за друг безлични имена зад мониторите, а лица, със своята индивидуалност. Интересно допълнение към виртуалния отпечатък, който досега всеки бе имал за останалите.

На изпроводяк Крокодила заплашително обеща: „И трова е само началото!“ Да видим колко пророк ще се окаже.

А ето и какво написа всеки блогър, като пожелание, лична мисъл или като опит за отбиване на номера.

Енея:
„Хората винаги са имали нужда да знаят кое е било началото на историята. На Вселената, на всичко. За да могат да бучнат един имагинерен пръст и да кажат „Ето, от тук започна всичко!“, разбира се, ако това включваше заключени врати или надписи „не приближавай“, те не успяваха да изкарат дори толкоча, че боята да засъхне. Това обяснява много за човечеството и расата или поне за онази част, която дими, или пада на ситни късчета из околността. На това му се казва Прогрес и Любопитство. Предполага се, че те ще ни завлекат, ако трябва и насила във Века на Плодния Прилеп, макар мнозина да се чудят, защо на никой не му идва идеята, да бъде хванат полекичка за ръка и заведен кротко и спокойно. Наздраве за тези хора (пиите бързо, че докато сколасате…)“

Muffty:
Боричемката каза да напиша някоя простотия, за да може той после да напише след мен нещо умно. Всичко е преходно. Това и да не се тълкува като простотия!

Borimechka:
.. и рече Бог: да бъде Светлина.
И беше Светлина…
… и рече Бого: да бъде среща на блогърите!
И беше среща на блогърите…
… и рече Muffty: да бъде простотия!
И ей ви простотия!

Бачийски:
Каква е разликата м/у net и joint?!

Огнян Кулев:
Пиши! За кого? За Какво? За кога?
За теб… За нас…. За бъдещето…

Joana:
По-лесно е да обичаш, отколкото да докажеш любовта си.
Омир

Aster X /Ицето/:
Повече въздух в гумите на колата.
1) По-висока скорост на движение
2) По-нисък разход на движение, т.е. въздуха все още е безплатен
…. Помпайте …..

Biks:
Хайде малко спам в тефтера да добавя. partiata.com

Анонимен:
Бого Rokz!
Яизазимитно Лъгуг.

Divedi (Димитър Ангелов):
Аз знам, че нищо не знам.

Тишо:
Трудно е да бъдеш оригинален, наистина.
Ако не ти идва отвътре, по-добре не се опитвай, не се напъвай, за да не се наакаш от зор.
Просто Бъди обективен.

DZVER:
Здрасти

Mike Ramm:
Притчата гласи, че трябва да можем да различаваме това, което можем да променим, от това, което не можем…
Ние, блогърите постоянно се опитваме да променим всичко.
Дано никога не загубим желанието за промяна!

Калина (Летящата калинка):
Красивият полет оможе да се случи само в една свободна душа!

Петър (Хаджиев):
Beet Inside

Боян Менгеме:
~ ~~~~~~~~ ~~~~~~~ ~

Emerald:
Не винаги това, което пишеш има смисъл,
…. но има ли значение?

Марко:
Да пуснеш още снимки!

Виша:
My mission:
„Figure IT out“
(изплагиатствано)

Константин (Комитата):
Електронен текст и реалка бира е по-добре от печатен текст и виртуална бира!
Определено е по-добре!

Богомил „Бого“ Шопов:
Един
Никога
Е
Ярост

Дачи /leeAnn/:
Ако поне една минута на ден не си мечтала, то този ден не си го живяла.
Ени, живей!
Ему:
Мисъл няма, но има и бира.

Ник Ангелов /NeeAnn/:
Луната нарисува
подвижна сребърна пътека
върху заспалото море.

Две дълги сенки —
на момиче и момче,
в една се сплетоха полека.

Валери:
Много се гордея с вас…
И със себе си…
И с бахура!

Анонимка (пак):
„Мистериозно“ е интересна дума, за начало на текст, но ми бепе подхвърлено ей така и трябваше да сторя нещо. Но както ибокновено става, когато просто напишеш/кажеш истината А става добре и се случва. Айде, това е от мен.

Крокодил:
(как се пишеше на ръка????)

Of all the things I’ve lost, I miss myself the least.

There is no night
There is no sunlight
Until you refuse to die
[Amorphis, “Higher Ground”]

Iffi:
My thoughts are random now. Wear sunscreen!

Симион Патеев:
Един гръмогласен „политик“ беше казал „Бог да пази България“.
И понеже Бог се изтърка, а както видяхме, не успя нито България, нито Света да опази, предлагам да сменим фразата.
„Блог(ърите) да пазят България“ провикнах се от маста.
„И от нас да има кой да я опази“ обади се Валери от другата маса.
Смях последва.

Лина:
Може би тук трябва да напиша нещо нередовно, поне колкото е нередовно писането в блога ми, но пък трябва да се бърза, така че просто ще те позравя за добрата работа в твоя.
Keep it up!
Творби по-дълги, ще четем онлайн
Поздрави.

sven:
Светът е достатъчно голям за всички хубави и интересни неща. Нека правим повече такива.

Наблюдението ми. След малко повече алкохол и малко по-малко клавиатури, отколкото са свикнали, повечето блогъри са ужасно „краснописни“, но пък доста оригинални. Почти всеки се прояви в Зелената Книга и са изключително специфични. Мерси на всички за ентусиазма. Който не е успял да се разпише… другият път.

Оригиналната сметка може да видите тук.
Оригиналните пожелания и текст в Зелената Книга на Блогърите, може да видите тук.

Снимките и линкове към тях ще добавя малко по-късно. за сега: тук и тук.

П.П. 1… Адски се енрусиазирах. Има толкова много планмове и възможности за напред. Нямам търпение.
П.П. 2… Аз май се оказах изтърсака на събирането. Във всеки случай Крокодила беше потресен, че не, не съм поне ‘84 набор, а скромните ‘88.
П.П. 3. Имаме втори издаден блогър. Освен Тишо, Дачи също се разписа с книжка. Поздрави.
П.П. 4. Има ме на учудващо голям брой снимки.
п.п. 5. Пускайте коментари, поправки, линкове, снимки смело.