Малка нощна музика
Много обичам да ходя на театър, но напоследък не знам как, винаги когато си купувах билет или харесвах постановка - нещо ставаше.
Точно вчера много се заинатих и въпреки, че звуча като Алис Купър в цигарения му период, се вдигнах и се занесох до театър “Сълза и смях”. Както винаги движението по това време на деня е повече от ужасяващо, но въпреки някои неприятни засечки, стигнах навреме.
Отново се подразних на гигантската тълпа, която беше стратегически заседнала целия тротоар, но пък е по-добре тълпа, която блокира тротоара, отколкото да няма никой, нали?
Хареса ми представлението. Много. Рядко ми допадат толкова специфични и особени постановки, но точно това много ме спечели. За самото представление малко по-подробно съм писала тук.
Нямам спомен кога точно свърши поостановката, но излезнах от театъра тактувайки си и гладна като вълк.
Много е интересно, как вече София придобива толкова различен вид. Всякакви странни нощи твари плъпват наляво, надясно, светлините на фаровете, лампите и прозорците създават една малка илюзия. От различни места се носят фрагменти музика, които се допълват, сблъскват и противопостовят. Подскачайки по плочките (главно, за да не измръзна на режещия вятър) се насочих към Хепи. Както винаги пълно догоре, с мини-порции. Не, мерси. Дон Домат не се оказа по-добро решение и затова Дивака се оказа идеалният избор. Храна. Вкусна, разнообразна и в големи количества.
Трябва да разберете, че аз имам много специално отношение към храната. Обичам хубавата храна и съм много капризна към това, което ям. Затова се извинявам за лиричното отклонение 
Музиката не ми излезе цяла вечер от главата. Тактувах си по радиатора, по масата, по пода. Беше ми усмихнато и весело.
С К. си бъбрихме за живота от нещата и се замислих, че такива спокойни, музични вечери са чудесна причина да ставаш сутрин от леглото. Тъй като всяко начало си има и край, на К. му се аложи да драсне, преди да са спрели метрото.
На връщане с Н. бродехме бавно, съсвсем невидими снежнки се носеха около нас и ароматът на зима се стелеше като покривало. Дори колите бяха почти замлъкнали - доста странно за 11:30, поне в София. Дори се хванах, че още си тананикам песничката от театъра. Това беше и последното нещо, което ми се въртеше в главата и преди да заспя…
Малка нощна музичка…
