Кутията за всичко

С голямо нетърпение очаквах този уикенд. Първо заради отварянето на езерото “Ариана”, после заради дългоочакваната мафия и заради някои други неща.

“Ариана”, както можеше да се очаква, не беше отворена на 1. За сметка на това подарих кънки и видях най-сладката физиономия на света, нали се сещате, онова “не трябваше ” и “това е страхотно!!!!” едновременно.

Пък аз само се подсмихвах самодоволничко.

Кънки имаме. Даже два броя (и аз се окомплектовах с такива. Реших и еспадрили да си купя, н януари явно ще е, след като Иво ме зарадва с чудесната новина за румънската марка кънки… румънска ли беше???), но въпреки наличието им, както и на ентусиасти кънкьори - нямаше по какво да се кара. Проблем.

Вместо това отидохме в О’Шипка. Голяма компания се събрахме. И пак беше доста разнородна, както аз обичам.

Завързаха се нови познаства, научиха се нови клюки и се възродиха стари шеги. Като цяло, прекарването беше повече от чудесно. А после, със се кънките се понесохме към Плиска и Мафията.

Аз мисля съм обяснявала какво е Мафия. Невката също беше писала какво е това животно, така че няма да се впускам в обяснения.

Играта беше интересна. За първи път си направих труда да играя наистина, с адекватно отделеното внимание и труда да си последователен и логичен. Досега не се бях чувствала достатъчно стимулирана и заинтересована, но този път беше различно. Ще видим следващата мафия как ще е или е еднократен случай. Получи се доста любопитно, особено когато двама от основните играчи леко се поотрязоха. Ганелон накрая кротичко си заспа и ръчканията “Ган, ти си полицая, размърдай се” не предизвикаха никакъв ефект.

Сапунката на Ланна и Блийс в момента е някъде към края или поне с такова впечатление останах, но ще видим, идва Коледа, а всички знаем как действат подобни празници и колко сантиментални стават хората.

Дадоха ми да чета серията за Тифани на Пратчет, което ме накара да подксачам наоколо вълнение. Книжките са страхотни и английският, въпреки очакванията ми никак не ме затруднява.

Мафията продължи до ранни зори и след хубаво отспиване до обяд, решихме да наточим кънките. Вечерта отидохме и на самата пързалка (студентски град).

Ок, просто НЕ харесвам Зимния дворец. не може пет години да тренираш всеки ден на Славия и това да не ти се отрази явно. Дразнеше ме почти всичко. Първо това, че беше пълно с нафукани бързаци. Ок, могат да карат, това чудесно, обаче един такъв бързак блъсна и падна върху едно малко 6, 7 годишно момиченце. Що за отношение е това? Второ единственият преподавател, който видях на леда, едва ли не ми се сопна, задето исках да го разпитам за някакви неща. Тъй като трудничко понасям подобно отношение си прехапах езика и се махнах, защото не исках да си развалям вечерта с караници кой, как и кога трябва да си върши работата и че ако ще си лафи с някой, просто да се разкара от леда.

Изненадах се колко са напреднали другите в кънките. За сметка на това аз съм забравила много неща и ме е яд доста. Но новите кънки се представиха блестящо и съм ужасно доволна.

За съжаление ми настина гърлото и на пързалката нещата се развалиха съвсем. Сега звуча крайно дрезгаво и се наливам с чай. Мисля, че наистина ще намразя чайовете, ако продължава в този дух.

За мое адски огромно съжаление ми пропадна и пътуването до Варна, и сега стоя нацупена вкъщи се уча да свиря на китара. За сега не звуча особено добре, но напредваме.