Кутията за всичко

Седя и я гледам. От любимите ми cookie, които са на някаква гръцка фирма.

Какаова с парченца шоколад. Вкусно. Много… особено с чайче. Портокалово. Или силно ароматно липово, лайка и рози. Мислех, че ще някаква страшна галимация тази последната комбинация, а се получи доста интересно.

Скоро става полунощ и официално ми идва изпита по медийно. Този изпит ми изпили нервите, честно казано. Интересен премет, но толкова ядове брах. То не беше загубване на адреса на блога й, после нямаше откъде да взема кода. Изобщо, история, пълна. Чак наскоро разбрах абсолютно всички изисквания за курсовата. Честно казано, има за какво да се извинявам. Тя, жената казала черно, на бяло, ама къде да погледна, аз. Ама то са го казали. Акъл, глава затрива.

Както и да е. Учебник, лекции, всичко си е при мен. Както и всички нуждни закони, нормативни актове и пр.

Лошото е, че не ми стигна времето, за да съм доволна от ученето си. Особено снощи беше особено весело. Просто върхът на сладоледа. Сигурно доста време ще скърцам със зъби заради това. Но пък беше весело. Ама какво да се прави. Живот, върви го разбери. И все пак въпреки адки неадекватната сесия, която карам, резултатите до този момент не са толкова отчайващи, както очаквах. Даже са много далече от отчайващи. Приближават се до добри. Което ме кара да смятам, че на тези лекции все пак наистина съм запомнила нещата, а не съм си въобразявала.

Напоследък животът ми е някаква малка лична циркова арена. Започвам да стигам до края на търпението си, относно някои практики в живота ми и към толерирането на определено поведение. Ключовият въпрос е… имам ли право да държа сметка на някой за поведението му, при положение, че никой не ме бие по главата да контактувам с него, а се налага покрай другото?

~

Стен-вестника може и да стане. Аз съм много ентусиазирана.

За какъв вестник говоря ли? Ами, от скоро съм в СС на ФЖМК и на преден план изплува идеята за вестник. И понеже все от някъде трябва да се тръгне, ето го и стен-вестника. Рубрики, идеи, хора, които да пишат, снимат и изобщо които да публикуваме май започват да се събират. Лека, полека ще вземе и да стане. Ама хайде да не започвам с голямата дума, че да не стане мазало. Имам чувството, че хванах твърде много дини под една мишница, но ще видим дали ме бива в жонглирането.

~

От другата седмица официално започвам работа. Хубавото е, че ще съм на края на сесията ми, освен това нямам изпит, който да изисква безсънни нощи над учебниците. Е, вече нямам де.

*бръмчи*

Приближавам се към един определен период от месеца и ще коля и беся следващата седмица и малко. Така че искрено препоръчвам. Без глупости и прояви на дебилизъм около мен, защото обичайната ми толерантност нещо взима почивка.

Поздрави.

Е.