Кутията за всичко

Днес в сравнително добро настроение седнах зад монитора и разцъках блоговете. Какво беше изумлението и потресът ми, когато прочетох тази и тази статии на Марфа.

Става дума, че директорката на пловдивската Професионалната гимназия по битова техника - Ваня Стоицева по най-унизителен е била изхвърлена от работното си място, след като са я информирали, че е уволенена, защото е инвалид.

Аз лично не съм запозната с медицинските определния кой, как и защо получава дадена степен на инвалидност. Да не говорим кой решава каква работа може или не може да извърши инвалида. Сигурна съм обаче, че подобно поведение не се препоръчва в нито една от степените на инвалидност.

До колкото съм запозната с работата на един директор, то от него не се очаква оосбено голяма физическа активност. Директорите главно седят и четат доклади или пишат до побъркване. А аз до колкото съм наясно жената може да си движи ръцете. Къде е проблема, аз не разбирам.

Впоследствие от МОН споделили, че жената не е уволнена, а освободена. Съмнявам се много да я топли г-жа Стоицева разликата. Тя е без работа, уволнена и унижена.

МОН не им пука, че ще бъдат съдени. Една от основателните причини жената да бъде освободена е, както каза адвокатката, че не може сама да се грижи за хигиената си. Аз не забелязвам около главата на г-жа Стоицева да хвърчат мухи или да е с мръсни дрехи. Но дори и да беше, как хигиената е свързана с правоспособността и дееспособността й, това е мистерия, която аз не разбирам. Ако трябваше да уволнят всички, които не могат или не се грижат за личната си хигиена, множество чиновнички и работещи в администрацията щяха да си заминат.

Да де, ама не е това. Просто нямат нито една основателна причина да освобождават/уволняват/отстраняват директорката. Единственият проблем с жената е… че е инвалид. Но доколкото съм запозната с Наказателният Кодекс и Конституцията (а повярвайте ми, в момента чета и двете вместо приказки за лека нощ), това не е престъпление.

Физическата неподвижност не означава интлектуална инвалидност. Това е факт, който трябва да влезе дълбоко в главите на много хора. Инвалидността е нещо, което може да се случи на всеки. Ние сме огледало на ЕС, тамда се уволни инвалид би докарал публичен срам и позор, тук… тук явно нещо без никакво значение.

Няма рампи. В моят факултет има рампа само за първия етаж. Няма нито асансьор, нито рампа за горните етажи. Става дума за ФЖМК. Все пак в ректората има асансьор, което поне е нещо положително. Но ми е интересно колко от факултетите и университетите има нужната техника. А училищата?

Обаче на МОН не им пука. Да не говорим за онази карикатура - Даниел Вълчев. Наскоро получих отлична оценка по Радиокомуникации, защото си казах точ в точ колко неадекватен и некадърен е като министър. Препоръчвам да се потърси запис на предаването по Дарик радио на 15 септември с този човек и да чуете колко точно неадекватен е. Макар че едва ли е нужно. Той се старае непрекъснато да го показва и да го затвърждава.

И така. Да видим какво ще стане. Макар че е само капка в морето. Просто днес уволнението може да ви сполети защото сте защитили колега от неправомерно уволнение, изказали сте на глас проблеми на фирмата ви или просто сте инвалид. Ако ви уволнят защото не сте руса, да знаете, че и това е нормално. Поне на територията на нашата миииила родина.

Защото да си инвалид не е нещастие, то е присъда. Макар че аз лично знам за много случаи на хора, които се оправят и работят. Да дам за пример Стивън Хокинг. Това може да му го кажат на г-н Вълчев.