Най-самотната вечер
Знаете ли го този момент? Когато поглеждате през прозореца, а съзнанието е пусто.
Когато сте свършили задълженията си за деня или просто не можете повече? Когато… когато сте уморени, някак тъжни и искате нещо. Някакъв копнеж, но толкова неясен, че само свива сърцето и се чувствате самотно-тъжни?
Не обичам тези моменти. Напомнят ми твърде много на меланхолия. А аз не съм такъв тип човек.
И въпреки това. Сега гледам през прозореца. Осъзнавам, че се оглеждам за теб, чак когато се натъжавам, че те няма…
Няма какво повече да направя.
Дърпам струните на китарата. Странно, уж се опитвам да подкарам “Жълтата подводница”, a акордите са от тъжни, по-тъжни. Кой е чувал за тъжна жълта подводница?
Денят беше чудесен. Открих, че имам отличен на 1 си изпит, свърших си работата по вестника, имам всичките нужни материали по Медийно право, дори съм ги прочела и чакам изпита с нетърпение.
И пак ми е празно и тъжно.
Най-самотната вечер. Когато нямаш нищо за правене. Когато не ти се излиза и няма какво да почетеш. Когато просто гледаш през замръзналият прозорец. Усещаш студеният вятър по страните си и мечтаеш за компанията на съзнание като твоето. Някой, на който можеш да кажеш всичко без думи и да знаеш, че ще те разбере.
Бяло поле.
Чист лист хартия, недокоснат от мастиленият нарушител.
Бяло като снегът по лозата.
Бяло като траурна церемония в Китай. Като най-финият порцелан.
Бяло като реклама на паста за зъби.
Бяло като памук, обгърнал парченца счупено огледало с изгубени отражения по тях.
Бял звук, пробиващ тъпанчетата на ушите ми.
Бяло… цветът на самотата
….
*едно самотно Е.*
йеп
грокнато
за такива вечери - бутилка хубаво, червено вино, свещичка и в повечето случаи приказка отстраняват меланхолията. поне при мен.
В момента не е вечер, но сам като прочетох текста и нещо отвътре ми трепна и.. отиде та се невидя..замина ми хубавия ден
Да, бетилка хубаво червено вино, свещи, завиваш в пухкаво одеяло…
Може и с хубава книга в ръка (Стивън Кинг?
или пък да си пуснеш хубав филм или пък просто да се наслаждаваш на виното и да оставиш мислите ти да се реята заедно с пухкавите снежинки навън… 
(бугилка) (реят) (как ужасно пиша напоследък, сорри)
обичам те
За пръв път чувам за някого, който чака изпита по медийно право с нетърпение. О.о Ти си феномен!
Не бих повярвал, че е възможно да намериш soulmate и без думи нещата да са ясни, ако сам не съм го изпитвал. В онези моменти просто се усмихвахме и бяхме сигурни какво желаем. Е, няма вечни приятели и надали усещането пак ще ме споходи…
Ех…понякога меланхолията също може да е красива
Странно чета и виждам себеси .Знам само че такова чувствено нещо може да напише само човек който е изпитал огромна болка. но май се свиква с това чувство или оне аз свикнах ,така ч не позволяваите да имате такива вечери