Държавата на втория ред моля
В момента текат избори и отвсякъде ни заливат “патриотични” призиви.
А на мен ми се върти един въпрос из главицата:
Защо държавите не са на същия принцип, на който са и продуктите в магазина? Първа и единствена цел: да задоволят потребностите на своите граждани. Да има условия за живот, политиката да е подчинена на електората, не на собствения си егоизъм. Икономика, образование, здравеопазване…. Всичко подчинено на идеята да се помага на хората, не да им се вреди.
Когато нивото на една държава не е достатъчно високо, да може да се емигрира или да има нещо като тестов период в друга държава? Да можеш да прецениш, да съпоставиш…
Ако политиката зависи от коректността и от отношението към хората, дали ще има такива изпълнения? Много се съмнявам.
Нали сме с равни човешки права. Тогава защо всички сме равни, но някои са по-равни?
От много време ми е ясно, че така наречения патриотизъм е просто начин да се манипулира обществото, да се насаждат идеи и да се използва евтина психология. Въпросът ми е… Толкова ли лошо би било, ако не сме задължени от никой и нищо да се съобразяваме с неща, които ни унижават, обиждат и пречат? Ако не ни харесва, просто се местиш. Търсене и предлагане. Държавите, които имат какво и как да предложат, ще процъфтяват, защото в нея ще живеят доволни хора, а дъжавите, на които не им пука за нейните граждани постепенно може дори да изчезнат от картата. Защото имаш ли възможност да се образоваш, да се погрижат за теб на стари години… тогава би ли се отказал от мечтите си или би се борил, защото знаеш, че имаш правото на шанс и го получаваш?
Could it be? Принципът на пазаруването: избираш най-подходящото за теб и за твоите нужди. И ти избираш!
C’est la vie…
едно размишляващо Е.
Не е само държавата, която претендира за такова внимание. Религията прави същото. А държавите (и религиозните общности), в които хората слушат и са като мравки пък са експанзионистично настроени, така че описаната от теб “независима” държава, ще е изправена пред сериозни външни неприятности.
когато всички си изберат най-добрия продукт/държава, ще се получи това което се получава в България и най-добрия и продукт/град София, но в значително по-големи размери и с по-лоши последици
Интересна мисъл… не знам.
Звучи като че ли е възможно, но след дълги дълги години…
Ето ти EU — там вече не си задължен да си стоиш в държавата. Ако искаш - местиш се. Само ти е необходимо да имаш работа (на новто място) и това е …
енея, всеки, който наистина иска да напусне държавата, може да го направи. никой не го спира. някои го направиха дори и във времена, в които държавата спираше излизащите. винаги има начин. можеш и да останеш и да не й обръщаш много внимание. мисля, че държавата е продукт точно волята е безволието на обществото. политиците предлагат, ние гласуваме - и това е. за повече виж постинга ми за дамата с кученцето: http://lydblog.wordpress.com/2007/10/09/the-puppy-lady/ (виж вече си оправих плужека!)
Ти винаги можеш да си напуснеш държавата, но скоро ще установиш че на по-хубавите места не им трябваш… отдавна си имат предостатъчно хора.
@Енея: Това, за което си мечтаеш, според мен е напълно възможно още и сега. Никой не те спира да си търсиш място в друга държава - а и в повечето случаи имаш нещо като “пробен период”.
@еxcessmind: Ако си кадърен и пробивен, навсякъде ще те оценят и ще им “трябваш”. А че предостатъчно хора се подмятат из чужбина е вярно само ако добавим “обикновени” преди думата ‘хора’ (за да не съм груб да казвам “посредствени”). Иначе кадърните и работливи хора почти никога не достигат.
Е, да, ако извадим “кадърен и пробивен”, наистина остават само “обикновените”
Но не трябва да забравяме, че това са по-голямата част от хората, и именно те биват манипулирани от евтината психология, за което говори и Енея.