И успешно кацане
Предупреждение, това не е информативен пост, а *бръмчащи мисли*.
Преди време ми бяха пратили едно стихче. Не знаех откъде е и доста ми повлия. Наскоро гледах Sweet November и най-сетне разбрах какъв е пълния подтекст, идеята зад него. И какво означава. Което, реално погледнато донякъде вече не го прави толкова разтърсващо за мен, но все още е твърде je ne sais pas quoi….
Първа си признавам, че животът става все по-стресиращ, все по-плашещ, все по-забързан. В Америка много от филмите, които правят са малко или повече ориентирани към проблема с работохолизма. Дори и този Sweet November в основната си наоченост е това идеята. А тъжната история, обективно погледнато е за повече драматизъм.
И въпреки това филмът е страхотен. Много е хубав и дори на мигове малко да преиграва, в същността си носи достатъчно, за да може да му простим тези неща.
~ ~ ~
-Обикновено не си планирам вечерите…
-Ще си отидеш вкъщи….
Ще пуснеш телевизора….
Ще се отегчиш.
Ще си пуснеш компютъра….
Ще поработиш.
Ще се отегчиш.
Ще влезеш в Интернет….
Ще се отегчиш.
И ще мислиш за мен.
~ ~ ~
Такива неща не се казват. Хората рядко са мили помежду си. Много е популярен грубиянския битовизъм. Сваляш й/му звезди няколко месеца, а после се държиш така, сякаш го/я мразиш за това, че е отговорил човека. Странно, нали? Защо хората не могат да се държат добре помежду си? Имат нужда някъде да избиват стреса, уваса, проблемите. Това някак го разбирам. Но защо върху най-близките? Толкова по-лесно е да си целунеш любимия човек, отколкото да се изпокарате. Или да се изкъпеш, ако си особено кисел/а. Няма начин душът да не те отпусне. Отвъд това…. е всичко останало. Спреш ли да виждаш човека до себе си греещ, значи нещо се е изгубило. Или с времето или сам си позволил да се изгуби. Което е по-тъжното. А понякога имаш късмет и човекът знае тези неща.
Наивитет може би, но за сега ми върши работа. 
Както каза Григор - Приятен полет и успешно кацане.
Cause they feel secure with what they have.
Only time…
Хората могат да се държат добре помежду си, даже го правят… говорим за ХОРАТА.
Моля те, ползвай пунктуация. Мерси.
Е.
Ще потърся филма, от това, което написа, съм убедена, че ако не ми хареса, то поне ще ми е интересен. Оше повече, че чичко гугъл ми каза, че играят двама мои любими актьори - Кеану Рийвс и Чарлийз Терон. 10Х за което
Преди време размишлявах за разни ми ти подобни неща - Социална дисфункция: шизотип, но някак си не бях осъзнала напълно, че социалният стрес е толкова широко разпространен проблем. Мислех си, че поради своите си личностови особености го усещам така силно, а повечето хора…, те кво? - нищо им няма. Нямат такъв. Сега ти ме размисли, че май не съм съвсем права…
“Всеки човек е нормален, докато не го опознаеш”
Напоследък, като че ли чувствата и положителните емоции са най-нетрайните състояния… Мисля си, че на всеки му се случва… Но и всеки си носи вината за това! Самопознанието май е един от изходите от подобна ситуация. Аз поне залагам на него. Колкото по-добре познаваш себе си, толкова по-навреме ще се усетиш, че товариш и другия човек с твоите налудничави състояния.
И аз ще взема да потърся този филм, май. Поздрави! 