На студентстване, като на училище

2007 септември 15
by Eneya

И ето вече цяла една седмица (кхъ) съм на лекции в СУ, във факултета ФЖМК, специалност Журналистика.
Ето малко впечатления. Малко сме. Само двайсет мацки, като на две все още не сме им видели очите. Няма дори едно момче за цвят, за разлика от пи-арките, които си имат две. Мръсници. :)

Групичката ни е разнокалибрена и доста интересна. Има представители на всички съсловия (разбирайте го както искате). Но това, което не видях е ентусиазъм. Да, вярно е, че аз се хвърлям с много жар, когато нещо ме ентусиазира, но то не трае дълго. В повечето случаи, защото ми писва да съм единствената, която реагира по какъвто и да е начин, която иска да извлече максималното, а не се носи кротко по течението. (или в редки случаи, защото си намирам нещо по-интересно) Преди няколко дни се оплаках точно от това на Н. и той каза, че не всички са ентусиазирани екстроверти като мен. Замълчах си, но после се замислих, че ако не са, какво правят във ФЖМК? От друга страна, едва първа седмица е, не е резонно да очаквам всички на мига да станат идеалния колектив. Както винаги пак бързам. :) Лекциите са интересни. Социалната психология предизвика в мен бурен възторг и интерес. За съжаление лекциите ни са на половината (т.е. часовете, хорариума) от това на редовните. НО пък има няколко учебника за четене. :) Убих се от сканиране, а вече ни дадоха курсови работи (пет). За щастие за сега май ще имаме само два изпита. Радиокомуникациите са ми ужасно интересни, с тазли разлика, че предпочитам да ме оставят сама да си извадя изводите, а не да ми обяснят внимателно, подробно и точка по точка къде, какво трябва да видя. Но пък може другите да предпочитат по този начин. Интересното е, че си намерих кой да ми слуша наредбените коментари, така че седмицата не ми е изцяло скучна.

Личи си, че някои са още на училище в съзнанията си. Надявам се това да се промени. И изобщо не съм забелязала отношение на презрителна пренебрежителност (освен при един, но той така си се държи с всички), за която толкова ми говореха, когато казах, че се записвам задочно. Доволна съм, защото информацията е стегната, структурирана и последователна. Понеже сме зайци, ни обясняват като на бавноразвиващи се, но може би ще премине с времето. Или просто аз схващам по-бързо ;)

П.П. Уплаши ме отношението по предишната тема. Кога всички станаха толкова… претръпнали?
П.П. 2. За информация в уни-то, линкове към учебници, анализи и прочие коментари отварям нова категория – уни-то.

ентсуиазирано/замислено Е.

12 Responses leave one →
  1. 2007 септември 15

    напред, науката е слънце… което във душите грей… ама не и извън тях :)

  2. 2007 септември 15

    Ще се оправят веднага след първата сесия, когато разберат, че ако имат цъфе няма да минат по-нататък ;)
    И успех (за пореден път, ама по-добре повече)!

  3. 2007 септември 15

    Честито! Предполагам, че Снежана Попова (прекрасен преподавател!) ви чете радиокомуникации. В нейна книга е цитирала Пиер Бурдийо, който и аз ще цитирам вместо пожелание: “Човек има това което обича, защото обича това, което има”. Пожелавам ви успех и ползотворно следване!

  4. 2007 септември 15

    Успех!

  5. 2007 септември 15

    Мерси. За протокола, преподават ни и Попова и асистентката й.
    Досега сме все при професорите, на един асистент/доцент не сме му видели очите.
    С което доколкото подочувам не могат да се пигавлят повечето редовни.

  6. 2007 септември 16

    Не че искам да се заяждам, ама бидейки в тоз факултет не ти отива, да не знаеш къде се слага ‘й’: “Личи си, че някой са още на училище в съзнанията си.”

    :P

  7. 2007 септември 16

    за да си журналист не ти трябва факултет;)
    пагубка на време;)

  8. 2007 септември 17
    Pippilota Mentolka permalink

    Успех в студентстването и все така с жар да подхождаш към него!!! :)

  9. 2007 септември 18

    На добър път в наш’то факулте!
    Сега интересни впечатления имаш. Ще ми е любопитно да напишеш Част 2 след година, да речем :)

    А ние ще сравняваме приликите и разликите :)

  10. 2007 септември 19

    ‘ич го не уважавам тоя факултет :-( Макар че има преподаватели, които много уважавам като Нели Огнянова, Весела Табакова, Гого Лозанов, както и свестни журналисти, излезли оттам.

    Мисля обаче, че като цяло факултетът произвежда калпав продукт – и преди “революцията” от 1989 г. беше така, и сега е така. Добрите журналисти в бг медиите ги има независимо или даже въпреки факултета. Основният порок на обучението във ФЖМК според мен е, че създава слабообразовани кадри, които поназнайват нещо оттук-оттам, но имат самочувствието, че са корифеи в която и да област на живота. Абе с две думи, типичният журналист възпитаник на ФЖМК е чукча – ако помниш стария виц:

    “Однажды Чукча принес в редакцию свой роман. Редактор прочитал и говорит:
    - Понимаете ли, слабовато… Вам бы классику читать. Вы Тургенева читали? А Толстого? А Достоевского?..”
    - “Однако, нет; Чукча – не читатель, Чукча – писатель.

    Ей, да не се ядосаш ? Пиша ти нарочно с тоя тон, белким се амбицираш да не плуваш по благото течение във факултета. Кво ти благо, то си е гадно дънно течение :-(

    Успешно плаване ги желая, или както казваха таксиметровите шофьори – “Лека и безаварийна!” :-)

  11. 2007 септември 20

    Вени, тя сама ще се убеди, че е по-добре да имаш факултета зад гърба си, отколкото да подпираш гръб във факултета. Поне е задочно обичение, което няма да я поквари чак толкова ;)

  12. 2007 септември 20

    Като чели, не остана факултет, та завършващия да каже: “Е, трудно беше, но направиха от нас дялани камъни.” Аз завърших преди 44 години и все по трудно ми е да си спомням, какви чувства са ме вълнували тогава. Считам, че е важно да завършиш, а работата да те очука и шлифова.

Leave a Reply

Note: You can use basic XHTML in your comments. Your email address will never be published.

Subscribe to this comment feed via RSS