Днес мрънкаме за циганите, а от утре ще продължим да се изнизваме на пръсти от трамвая, когато го окупират двайсетина агресивни мургави любителни на Софийски градски транспорт.

Мрънкайте, на никого вече не му прави впечатление. По блоговете чета само мрънкане. Интересно е, когато обаче освен мрънкане, излезе и нещо цветно - как бихме го разпознали, ако не беше на мрън-мрън фон ?!

1. Всяко повторение на тема с идея от чужди блогове е мрънкане - “когато шестедесет души са казали същото преди вас, не е нужно да ги повторите и в своя блог, само за да заявите принадлежност към проблема.”

Нерядко хората го правят, не за да заявят принадлежност, а за да помогнат за по-широкото разпространение на информацията за проблема. В света на тоталната медийна манипулация и контрол, в който живеем, блогосферата се оказва единствената независима и свободна медиа. Което съвсем не означава, че всеки блог е медиа, нито че всяка плъзнала из блогосферата информация е вярна. Протестите за Странджа, които кулминираха в голямото шествие не само за Странджа, а и за Рила и изобщо за опазването на природата от агресивното строителство, а също така и за свободата на блогърите да пишат - бяха резултат на широкото разпространение на информацията, т.е. на неодобряваното от тебе “мрънкане”. Случаят с Ники Баровски е друг пример за ефективността на “мрънкането”. Ако тогава още не си блогвала, питай чичко Гугъл за “Николай Баровски”, чети и мисли

2. Конструктивната алтернатива на мрънкането я виждаш като “посочване на проблема, посочване на причинителя и начинът за решаване”.

Обаче този алгоритъм е доста елементарен, максималистичен и често трудно постижим. Анализът на същността, генезиса, механизмите на сериозните проблеми често е задача, изискваща много време, усилия, специализирани знания и нерядко не води до еднозначно решение.

Причината е, че те (сериозните проблеми) по правило са комплексни. Те и протичат през значим времеви период, а не се случват мигновено, имат множество причинители, които играят различна роля, плюс това тези причинители си взаимодействат един с друг, и то по различни начини. Освен това значение има и средата, в която взаимодействат тези причинители. Добави, че в хода на времето както причинителите, така и средата могат да се изменят, променяйки резултатите, а пък зависимостите между измененията на причинителите и средата от една страна, и на резултата от друга - са нелинейни.

Бих могла да продължа с “по-учени” обяснения от типа на “комплексните системи са многоизмерни, нелинейни, трудни за моделиране”, но според мен би ти било полезно да прочетеш внимателно статията в Уикипедиа за комплексните системи - и да обмислиш възможните практически приложенията на тази теория.

Уверявам те, че ако имаш желание да станеш много добър журналист - а не се съмнявам, че искаш - ще ти бъде полезно Инак казано: не се учи да работиш като типичния бг журналист, който ако не “мрънка”, отива в другата крайност - “раз, два, три - и проблемът е решен”. Той по правило не чете, рядко мисли и бързо пише. Поради това невярно посочва проблема, прави неверен анализ на причините му и стига до неверните му решения.

@mikeramm
Има хиляди начини да се пребориш с нещо, което за теб е “простотия”, и то без да мрънкаш. Можеш да я осмееш например Без да държиш този тон, който напомня само за едно - оплакване и мрънкане…

Always look on the bright side of life, иначе си оставаш едно обикновено мрънкало. Нямам предвид теб специално, mikeamm, говоря принципно.

Това е като да крещиш на някого, че извършва погрешни действия, но пък да не правиш нищо по въпроса, освен да го сочиш с пръст на другите, че да не правят и те като него.

Вписвай се, но не се описвай - не се дели от групата, но не бъди поредният й член.

Не приемай лично мрънканията, просто ги наблюдавай и преценявай какви са хората, които се оплакват от всичко - някои го правят за спорта, но други го правят по професия. Има и такива, които мрънкат само за да видят реакцията на събеседника си, евентуално нарочно да го раздразнят, защото знаят, че не обича мрънкането

Ами, това е. Все пак ако нямаше мрънкала в момента и държава може би нямаше да си имаме. Тук идва и тънкият момент, в който да си готов освен да лаеш, ами и да хапеш.

И за последно - един човек не трябва да се опитва да промени друг, а да го приеме такъв, какъвто е - все пак това е негов избор, нали? Ако не ни харесва, просто спираме да контактуваме с тази персона, много по-лесно и спестяващо нерви е.

Пък и е хубаво човек да си помрънка от време на време, ей така, за спорта

И със закъснение, честито за приемането и в двата университета