Кутията за всичко

Тази вечер ми е странна, определено. Всъщност целия ден, но вечерта най-много.

Няма да ги изброявам всичките, а ще спомена само номер 8. Случайно надникнах в този блог (казвам случайно, защото бях намислила да лягам и от едната разсеяност цъкнах) и останах изумена, че видях спомената себе си, че дори моята любима Кутийка. Изненадах се, като открих, че пак до мен е дошла старата игра със седемте неща, модифицирани на осем, че и обогатени с допълнителна идея. Ами като съм посочена, ще действам Мерси за милия комплимент и за това, че съм посочена.

~ До скоро не вярвах в идеята за “и докато смъртта ни раздели”. Звучеше ми абсурдно, наивно и невъзможно. Напоследък се убеждавам, че не съм била права.
 ~ Открих, че ревнувам най-добрата си приятелка от гаджето й, защото са като залепени вече две години. По-лошата част от новината е, че се загледах в себе си, че правя идентичното поведение. Е, не чак до куриоза ” Хайде с мен до НДК, че трябва да пазарувам бельо” и отговора “О, ами… на Наско сега не му се излиза (и пр. Разбира се, не се бяха виждали бая време и т., винаги си има оправдание, но все пак…)”.
~ Не харесвам бюрокрацията, но това май не е голяма изненада.
~ Чувствам се виновна понякога, заради други хора, задето не мога да им помогна. И съответно си патя от това, защото започват да го раздават на емоционално изнудване. И аз, като твърда привърженичка на Активия, си казах едно “Стига!”. Доволна съм от последвалия резултат.
~ Влезнах си любимата специалност в НБУ, но не се записах. Причината, влезнах и в СУ журналистика. Още не съм сигурна дали беше по-мъдрата идея.
~ Мразя две неща. Вкиснатoто мляко и репликата “ами той, нетът, не знаем кога ще дойде”. А, да и контрольори от типа махленски биячи. Обожавам да ги въртя двайсетина минутки в рейса, старателно претърсвайки джоб, по джоб, в момента, в който се готвят да ме свалят със сила или ми иде спирката го намирам, връчвам го и им се ухилвам много гадно. Ццц, лош човек, а? И малки деца също. Изпитвам панически ужас в мига, в който някой ми тикне кошмарна снимка на неуспешен генетичен експеримент и с гордост ми обяви “не е ли прекрасно???”
~ Обичам да си говоря с хората, но не и по Скайп. Не е същото. Нещо повече, освен ако не е наложително или само с трима строго определени души, избягвам изобщо да включвам програмата.
~ Имам слабост към всякакви ароматни клечки, свещи и каквото още се сетите. Както и към книги с кожена подвързия. В дома ми има и от двете, по много. Съответн знам всичко за безопаснотта, когато се пали нещо, около книги. Даже съм потушавала един малък пожар, когато много крехък папирус (подарък за рд) се подпали. Ако не се бях преместила, още щеше да си седи отпечатъка от папируса на стената.

Това съм аз.
Ммм, на кои да го прехвърля?

На Случайна, или на Жу, както свикнах да я наричам. Не мога да я опиша, препоръчвам само да прочетет някоя от нейните Приказки от Гардероба
На Даниел, който има много интересен подход към живота и много трезва преценка.
На Марияна, която понякога ми се струва пет годишна, а друг път шейсет и която понякога е по тийн от мен.
На Григор, който опредлеено не се збаавлява достатъчно, поне според мен.
На Мария, която ми се струва една от последните романтички.
И на И.Р. който още се губи по гурбет и чиито нов, новеничък апаратнямам търпение да видя.