Le Fabuleux destin d’Amelie Poulain
Чак днес гледах този невероятен френски филм. Не знам защо чак днес. Може би сега е бил моментът… И искам градинско джудже… или по-скоро да си разходя чановете така.
„Когато пръстът сочи Рая, идиотът гледа пръста.“
„Искам да тръгна по пътя и да не спирам, докато не стигна на пътя там, където са звездите.“
„Портокалови дни, целувки от Париж.“
Филмът е разказ за това, как може да се изолираш от света, да имаш въображението. Да се скриеш в себе си. И как не е достатъчно. Как нещо те тегли навън. Как може да създадеш свой собствен свят и как той има място в големия. Как малките неща не зависят от другите, а от теб. Как всичко зависи от погледа и начина, по който ги гледаш. Красив, хубав филм. Филмът е за една девойка, която се изолира, която се крие. И все пак е за това, как и това може да се промени, как може да откриеш мъничко въбражение навсякъде… Как може да направиш собствения си свят цветен и пъстър с мъничко любов и въображение. Да не се даваш на битовизма.
Поздрави на всички…
П.П. Съжалявам ако преводът е неправилен на цитатите, доста е любителски. Не се сърдете на преводача, той толкова си може.
П.П. 2. Нев, предпочитам Амели пред Горещата вода.
П.П. 3. Не се давайте на битовизма. Чхте ли ме? Не му се давайте!! Борете се. Сложете си пеперуда на завесите, лепнете магнитче на външната врата, окачете чанове, напишете едно обичам те, нарисувайте дама на плочките… Правете каквото ви хрумне. Купете си слънчоглед и идете на покрива на софийския…
П.П.4. А ти, усмихвай се, усмихвай се, усмихвай се. Обичам усмивката ти, грейваш…
С обич – Е.
Да, защо чак днес?
Но такива филми като „Le Fabuleux destin d’Amelie Poulain“ никога не е късно. Дори и името му е красиво 
Помня как и аз бях опиянен за дълго време след като го гледах първия път преди.. хм.. не знам всъщност, може би 5 години. Трябва да беше по онова време някъде, а може да са и 6..
Просто е магия. Красива магия
Целият филм е една красива приказка на въображението..
Една усмивка от мен
или повече? 
)
Просто една усмивка
(Май станаха две
Майк
Ех, колко странно-хубаво съвпадение.
Точно днес си мислех за Амели.
Мислех си как някак приличам на нея. И как понякога хората сигурно се плашат от това…
Хе, не знаех, че софийския има достъпен покрив.
Това е идея.
Прекрасна е еуфорията от филма, много е надъхваща.
И в допълнение – въпросът за нужната близост, която човекът изпитва. И нейното осъществяване в света на Амели нанася финалната щриха на един перфектен портрет.
мда.. и аз днес се сетих за Амели. това е един от малкото хубави филми наистина.
Надеценен е.
Е. Имаш си майчин език, пиши на него. И без това непрекъснато се сблъсквам с такива ненужни думи, поне в Кутията не ща да ги виждам.
С други думи, готина, обаче не е специална.
Не казва нищо ново.
Гледайте „Деликатесен“ или „Градът на изгубените деца“ от същия режисьор, само че преди да се продаде.
Ако се кефите на Одри Тоту гледайте „Dirty pretty things“. доста по-добър е…
бтв какво му е толкова лошото на битовизма? Това е просто друго име на реализма, с който не трябва да се губи връзка.
Е. Дръжки, колкото повече се заравяш в битовизма, толкова повече губиш връзка с хубавото в живота. Според мен поне.
П.П. Няма едит и пиши мнението си в един пост. Не че ми е проблем, да ти редактирам коментарите, но е някак странно, още повече, че не си 13 годишна, пишеща на латиница кифла, която споделя колко е луда по татуирането… да речем.
Поздрави.