Що е то?
Малко, черно и родено на село? Блогър разбира се….
Или поне според „многоуважаемият“ г-н Зюмбюлев, който, освен непрофесионален журналист, е и заместник-главен редактор на вестник 24 часа. Чухте ли ме, г-н Зюмбюлев? Казах, че Вие сте непрофесионалист. Вие сте срам за журналистите и за журналистиката като професия.
Писна ми. Дойде ми до гуша разни класили-недокласили „журналисти“ да обвиняват интернет-обществото за всичко. Преди няколко месеца всеки, използващ торенти беше криминален тип. Сега блогърите сме на прицел. Какво е следващото? Кога да очаквам да ме привикат в районното, защото съм „смутител на реда“? А? Преди няколко дни прибираха наред еколози, защото, представете си, били против унищожаването на природен парк (който дори не е и природен парк, защото не бил с ясно установени граници).
Има разлика между статия и клевета. „Творбата“ на г-н Зюмбюлев е клевета и нищо повече. Да започнем по ред на номерата.
1. Всички мразят Слави Трифанов.
Драги г-н Борис Зюмбюлев. Моля, цитирайте своите източници. Сайтовете, които сте прегледали и форумите, които сте чели. Иначе просто си говорите наизуст на базата на три, най-много четири поста, прегледани набързо.
2. Блогърите и форумарите страдат от шизофрения. Причина – ползват никове.
Уважаеми г-н Зюмбюлев. Основен проблем на имената е, че са краен брой. Никът представлява няколко неща, дори и само възможност за личен избор. Когато се родиш не те питат как искаш да се казваш и щеш, не щеш, влачиш името. И има много други като теб, със същото име. Но имаш възможността да използваш ник. Ник, който сам си измислил и който по някакъв начин те представя. И човек се възползва от това право. А иначе по форумите би се напълнило с Иван, Мария, Петър, Лили, Нина, Галя, Ива, Георги и т.н. В интернет се показваш със своите писания, цялото впечатление се гради на основата на ника и мненията. Помислете малко над това.
3. Рей Кавалино и Ланс Уинслоу.
Кои, за бога, са тези двамата и какво общо имат американски психолог и американски психолингвист с настоящия случай? Нищо. Просто нямате други източници и си изсмуквате фактите от пръстите.
4. Споровете и крайните мнения във форумите.
Форумите са реално отражение на човешкия живот. Винаги има идиоти, на които, ако им кажете „а“, ще ви кажат „б“ и ще спорят до посиняване за това. Да се опирате на такива примери е крайно глупаво, непрофесионално, несериозно и като цяло Ви излага.
5. Анонимен убиец=анонимен блогър.
Излиза, че всички блогъри и форумци са бъдещи серийни убийци. Целият този извод направен въз основа на… никовете. Гениално прозрение. А фактът, че непрекъснато се подчертава, че имената и лична информация не е хубаво да се качват в мрежата? Че не трябва да си даваме личните данни на непознати хора (в реалния живот)? Г-н Борис Зюмбюлев, да не би да сте си паднали случайно на главата? Сериозно ли се опитвате да ни кажете, че извън интернет хората са изпълнени с любов един към друг и с благоразположение? Искате да ни кажете, че всички престъпници са в интернет? Да или не? Въпрос, какъв е престъпният замисъл на форумците???? Това не беше уточнено.
6. „И най-диктаторските режими не позволяват безконтролни обиди….“
Брей! Аз лично не видях нито ред, в който да не обиждате хората, които ползват глобалната мрежа и възможностите, които да дава за общуване. Това явно е нещо дори отвъд „диктаторски режим“. Или понеже Вие сте журналист и пишете в „24 часа“, вашите думи автоматично стават свята истина?
7. Анонимност (пак).
Не знам дали сте прекалили с гледане на „Матрицата“ (много любим мой филм, това сигурно защото съм шизофреничка, психопатка и анонимен сериен убиец), но форумците и блогърите си знаем имената. Нещо повече, ние се виждаме на живо (о, ужас) и контактуваме (обменяме опит в своите… как го казахте… престъпни замисли???) Но вие не сте проверили това, нали? Или сте го игнорирали, защото не отговаря на вашето мнение. А един журналист трябва да е преди всичко обективен.
8. Обидените обиждат.
Хъм, да сте чували репликата „всеки от ума си пати“? Аз лично го срещнах осемгодишна в един брой на Мики Маус. И още тогава ми стана ясно, че винаги ще има някой идиот, да нагруби. А Вие просто генерализирате.
9. Те са 1500 – 2000 души.
Много ми е интересно кои са точно „българските доставчици“, които цитирате. Отново не назовавате вашите източници. Сега ако ми кажете, че е за тяхна защита или подобно безумие…. Твърдението е напълно абсурдно. Дори само да сметнем градовете, в които има интернет и компютри (да не взимаме под внимание домовете с персонални компютри) Вие искате да кажете, че една огромна цифра от хора имат интернет и компютър, но по никакъв начин не ги използват? Звучи смешно, нелепо и глупаво.
10. Родени на село.
Вие сега на градски и селски ли ни разделяте? Искате да кажете, че наричате хората, които не живеят в столицата „селяни“? Много професионално Зюмбюлев, много професионално. Отлично. Това със сигурност ще вдигне рейтинга на вашия вестник.
11. Агенти на ДС.
Ей сега отивам да ви докладвам. 300 000 агенти, които могат да си служат с компютър, имат персонален такъв и имат непрекъснат интернет? Уау. Чакайте сега. те са 300 000, обаче в интернет пишат само 2 000, какво правят останалите? Дебнат Ви в храстите, за да напишат донос?
12. Вие използвате глобалната мрежа и общувате в нея. Вие ще се алкохолизирате.
Нямам думи. Явно трябва да се създаде група на „Анонимните блогъри-алкохолици“. Обаче нали ние още отначалото сме изцяло анонимни. Как ще стават сбирките? Ще възродим тайните традиции с ръкостисканията и паролите? Успех…
13. „Снимат се с манекенки, но тайно си мечтаят за мъжки дупенца“.
Тъжен гей. Освен всичко останало, от вашата статия лъха на хомофобия. Уау, вие сте неудържим. Впрочем, кажете ги къде са тези манекенки, да ида и аз да се снимам, защото аз кьорава манекенка не съм видяла из интернет. Без желание да ги обиждам, но те всички са заети да четат Паулу Коельо и не им остава време да бъдат анонимни.
14. Записват се потребителите в интернет-клубовете в тетрадки.
Господин Зюмбюлев.. Вероятно от доста време не сте посещавали интернет зала?! Времето на тетрадките отмина преди около… 5 години, благодарение на няколко умни момчета, които написаха програма, която да отчита времето, което сме прекарали пред мониторите, ние, анонимните сериийни убийци-алкохолици. Да и кръвна проба ни взимат. Освен да следят да няма вечер след 11 за малолетни, друго не правят в клубовете. Изобщо ходили ли сте до интернет-клуб? Знаете ли какво представлява? Мен лично много ме съмнява. п.п. анонимен гад???
15. „Здравословна агресия“.
Това е изречението, които със сигурност няма да ви донесе „Пулицър“. Впрочем дали г-жа Алгафари знaе в какъв контекст сте я цитирали? Много се съмнявам.
Последно. Блоговете и форумите не са официални инстанции. Те отразяват личното мнение. За разлика от вашия вестник. Да не би да казвате, че нямат право на лично мнение? Защото аз с подобно впечатление останах от вашата статия.
Статията написа Eneya Vorodecky.
Или ако толкова настоявате – Мадлена Апен. За да се свържете с мен (а и с повечето списващи блогове) е достатъчно да надникнете в about (за мен) страничката. Често има споменати телефон, ICQ и пр. Но вие и това не сте проверили, нали?
Не знам кой е бил професорът, който Ви е дал дипломата по журналистика, но съм убедена, че се черви от срам.
ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА
(Хаотични наброски из дневника на един луд)
Или защо хората не вярват на пресата в БГ
ТРУД
Главен редактор Тошо Тошев
Известен с агентурното си минало, даващ сведения в кафява папка в митичния 6-ти отдел на ДС под „творческия“ псевдоним Бор. След това Тошо Тошев слага ръка върху сградата на синдиката, краде марката „Труд“ и я патентова чрез Веселка Хаджиниколова от Патентното ведомство на свое име. Агент Бор се модернизира след промените – някогашните костюми от „Книвсь“ са заменени с други московски, само че от правилния дизайнер – Слава Зайцев. Пурата и уискито заместват юбилейния коняк „Слънчев бряг“ и цигарките „Кент“, а вместо Василка, Пепа и Нина в кревата и върху бюрото вече се наместват Глория, Наталия Гуркова, Цеци Красимирова.
Последната е пратена от все още живия си любовник Косьо Самоковеца да затопли отношенията с медията. Цеци получава букет цветя с визитка на агент Бор и кратко послание – „Не е лошо да си близка с Тошо“
Тошо, с автентично име Тошко, прескача трапа през 1998 г. Тогава е опериран в Австрия при хирурга, който не успява да спаси по-късно Владимир Грашнов. Шофьорът Борис е най-поткърпевшият от възкръсването на Мумията – месеци след като му е дал бъбрека си срещу 12 000 долара, бай Борис е уволнен. Трябвало да подари бъбрека, а не да печели от нещастието на агента Бор…
Някъде по туй време Тошко Т. се продава на ВАЦ-ко, за да спаси клатушкащата му се медия. Две години по-късно той се спасява от уволнение благодарение на авера си Боклук Бойко.
Във ВАЦ полудяват, когато в „Монитор“ на Петьо Блъсков пускат снимките от кабинета на Тошо – светска тройка пакостлива – Т. Т., Цеци Красимирова и Косьо Самоковеца, седнал на стола на главния редактор…
На съвестта на Тошо ще лежи омаскаряването на Иван Костов. От агент Бор тръгва безпрецедентната кампания срещу бате Ваньо и вече шеста година Костов не може да се очисти от тоновете помия, с които бе залян. В очите на масите Иван остава крадлив циганин от Драгалевци…Историята ще си каже думата след години.
През 2001 г. Фатик издава смъртна присъда на Тошко Т., след глуповат инцидент в заведението „Ливинг Руум“. Фатик бута чадъра на агент Бор, а храбър Тошо, без да знае кой стои срещу него го нагрубява и му казва в очите „мангал“. Вадил ли се е пистолет, опирал ли се е в очите на Тошко Т.? Туй Боклук Бойко да каже.
Последното предателство на Т. Т. е спрямо мелеза Кобург. Сега агент Бор играе в отбора на Боклук Бойко и Васил Божков – Черепа, братя Маргини също се възползват от услугите му…
В графата „личен живот“ – куриозна случка. Преди седем години Капка Георгиева, ексснаха на Радой Ралин и настояща любима на Волен Сидеров, се появява на работа в „Труд“ с черна блузка на Света Богодорица. Във ведомственото барче Тошко Т. галантно се навежда и целува едрите Капкини гърди. „На Богородица се целува ръка“, възторжествено обявява Тошко Тошев – Бор.
Куриозен факт – в барчето на в. „Труд“ все още е забранено да се сервира в стъклени чаши. Всички пият от пластмасови, само Бор има право да пие от стъклена…Преди години Грета Ганчева изпълнява своята тъпа „Балалайка“ именно там и Бор произнася пиянската веселяшка фраза – Дайте й стъклена чаша на Грета, бе!
24 ЧАСА
Главен редактор Венелина Гочева
Основан през 1991 г. от Петьо Блъсков и Валери Найденов, в. „24 часа“ е уж първият свободен и независим всекидневник. Малка подробност – парите са наливат от Валентин Моллов, тогава актуален милионер и управител на „Първа частна банка“.
По-късно Блъсков продава за 2 млн. долара изданието си на ВАЦ и подписва договор 2 години да не се занимава с вестници. Наследява го Венелина Гочева – нещастна в личния си живот романтичка, превърнала се в работохоличка заради серия несподелени любови.
И, о, не щеш ли – нова любовна драма. Венелинка се влюбва в Боклук Бойко, наричан галено от нея Генерала. Невзрачната Венелина цъфти от любовни импулси – ризките с раирани ръкави са заменени с модели на „Макс Мара“ (естествено, подарени й от загрижени собственици на модни бутици), картата за фитнес в Кемпи влиза все по-често в употреба. Венелина намира сили да кокетства – ах, тя, палавницата.
Върти кичурчета от косицата си, качва си краката на масата, когато говори с нейния Генерал. Но, о, беда – Радините вълнения на Венелина не срещат разбиране. Боклук Бойко предпочита напористата Бенатова от Би Ти Ви-то, че и разни други репортерки, дето да го пипат по мускула…
Венелина Гочева управлява вестника по женски и „24 часа“ с течение на годините губи ексклузивността и агресивността си. Тетката създава неумела корупционна схема за източване на пари под формата на скрит ПиАр от частни фирми, обществени организации и политически фактори. Неотдавна подставеното й лице Зюмбюлев е уволнен от Пресгрупата и сега подводниците на Венелина са сменени. Спатиите й отдавна са разкрити, но немците от ВАЦ-ко няма кой да поставят на нейно място. „Живият паметник“ на българската журналистика Валери Найденов вече се е амортизирал, сред младите е плевел и пустуш…Мда, Венелина си остава, тя ще да е гробокопача на „24 часа“…
МОНИТОР И ТЕЛЕГРАФ
Главен редактор Петьо Блъсков и сина му
Фамилия от гении ще да е Блъсковата. Петьо Блъсков е първият вестникарски грандоман в БГ, изпреварил с години агент Бор. През 1993-а мечтата му се сбъдва и той си купува масленозелен „Мерцедес“, наречен „Синята мечта“. Първата вечер Петьо и съпругата му Милена спят в колата, щото ги е страх Ганеца да не я гепи. Впоследствие туй действително се случва…
В. „Монитор“ тъй и не може да се утвърди като солидно издание, новопоявилият се Телеграф е с мизерен тираж 32 000 на фона на ниската си цена от 30 ст. Главният източник на надежки у Негово превъзходителство е печатницата на ИПК „Родина“, където той е неформален шеф чрез дясната си ръка Емил Петков. Облак тъмен – кредита от Петър Манджуков още не е върнат, пък дъртака си иска паричките…
Най-добре се развива женското списание ЕВА с главен редактор Милена Попова, естествено, нали не се съмнявате – съпруга на Негово превъзходителство. Печалбата е солидна благодарение на рекламите (около 50 страници на брой, при цена от около 2000 лв на страница). Напоследък нереализираната продукция идва в повеч най-вече заради конкуренцията на финландците от „Самона“ и другия имиджов, но кух продукт – „Космополитен“. Кратка оценка на женските списания – приличат на наръчници за война с мъжете.
Петьо Блъсков притежава и седмичното списание КОЙ с главен редактор Борис Ангелов – щабен шут, ласкател и гид на Милена Попова из ревютата по Милано и Париж…
Перверзията на Блъсков е добила уникални размери. Наскоро той имаше наглостта да обяви уникален конкурс на страниците на вестниците си – частна школа по журналистика. Замисълът накратко: навремето дядото на Петьо Блъсков бил обущар и искал да чиракува при отличен майстор на патъци. Онзи го обучавал три години и не му плащал. Но Петьо е великодушен – той също щял да обучава млади кадри на журналистика, но и стипендии им давал – по 150 лева на месец. Смях в залата. Така Блъков привлече петнайсетина бедни и честни девойчета и момчета от провинцията, които му работят ангария…
СТАНДАРТ
Управляван от Тоалетната чиния
Доскоро в. „Стандарт“ бе част от орбитата на Юлий Москов с прякор Дон Балон, но наскоро на Юлий му бе посочена вратата. Така откритието на Красимир Стойчев си остава само със „7 дни спорт“, където е ортак с Майкъл Чорни. През годините Дон Балон се утвърди като безпардонен и нагъл играч, рекетьор на частни пласьори на вестници, политическа марионетка, щатен лизач и верен слуга на руснака с еврейско потекло. Легендата гласи, че Юлий бил разлюбен от дядя Миша, когато имал смелостта да се предложи на руския гангстер Япончик на световното първенство по фигурно пързаляне във Финландия…
Настоящ собственик на „Стандарт“ е адвоката по професия и Сатана по призвание Тодор Батков – онзи, мустакатия, шефа на „Левски“ с мишите очички, пияндурска физиономия и глас на ранен хипопотам, със заслужен прякор Тоалетната чиния…
Адвокатът на Дявола към днешна дата е единствения сигурен човек на Майкъл Чорни в БГ, след като след серия от задкулисни игри успя да неутрализира конституционния съдия Георги Марков – агент Николай. По-рано Тоалетната чиния е успял да се справи и с болния от рак Владимир Грашнов, лека му пръст на човека…
Адвокат Батков се запознава с дядя Миша през 1997-а, месеци след като Митко Димитров – Митьо Шашмата и дилъра Павел Тренев правят удара на века и ограбват Чорни с 6 милиона долара само за 12 минути чрез суперизмама в банката. Дали обаче зад кражбата не стои именно Злия гений Батков? Впоследствие държавата изплаща 7 350 000 долара обезщетение на дядя Миша, а Митко Шашмата по някаква свръхслучайност се оказва свръзката между Чорни и Тоалетната чиния. В момента Шашмата си пие дайкирито в луксозната килия и очаква да бъде освободен догодина на 13 април.
Мда, след дългото лирическо отклонение, да се върнем към днешната издателска дейност на Тоалетната чиния.
Той смуче за реклами „МТел“ чрез брат си Марин, който е рекламен директор там, поебава отвреме-навреме моделката Елена Тихомирова, а в свободното си време съблюдава реда в „Стандарт“. В петък и в събота изданието е купувано заради ДВД-дисковете, които са подарени от…МТел, естествено. Така с цена от 2,50 лв на вестник и при тираж 80 000, всяка събота Стандарт-а регистрира прибични печалби, гарантирани и от рекламите в изданието.
НОВИНАР
Собственост на фъфлешия педал
Тая смешна газета неотдавна мина под опеката на Любен Дилов – Фъфльо, очилатия Гений, издънката на писателя-фантаст. В момент на откровение стария Любен Дилов ще възкликне: „Аз отгледах Франкенщайн“
Вярната съпруга Дилова е известна столична палавница, но все пак гордо отгледала две близначета. За туй и Любчо Дилов не се свени да афишира връзката си с менсаджийката (не мензислийка, бе!) Искра Ангелова, която можела да направи свирка и на ауспух…
Вестничето е с нищожен тираж, но все пак е на печалба благодарение на обявите за търгове от Столична община, заплатени от местния бюджет на четири-пет пъти над реалната стойност на подобно обявление…
Слуга на парите, Дилов често сменя партньори и приятели, скоро ще бие кура и на Надка…Последното му тежко предателство е спрямо покойния Георги Илиев. След като дълги години яде и пи по висаджийските софри и харчеше парите на бат’Жоро, Фъфльо се почувства обиден от туй, че Георги Илиев му отказа инвестиция от 700 000 долара за музикална телевизия и се прехвърли в отбора на кръчмарчето Славе. (Не Христов, а Бинев, оня, дето летя у възхуда насред БИАД една весела вечер).
Очилатия гений е истинския автор на отвореното писмо на Георги Илиев до „Труд“ през 1997-а и на крилатата фраза „Бяхме борци, сега сме бизнесмени“. По-късно Дилов (заминал на световното в Америка заедно с педал Кацко и Слави Дългия с парите на Васил Илиев) пише друга уводна статия под „вънкашност чужда и самоличност – неверна“, както пише дядо Вазов за Васил Левски.
Този път, под името Слави Бинев, Любчо Фъфлещия педал хапе ръката, която го е хранила и обявява, че обществото ще даде отпор на Георги Илиев и мутрите с ножове и вилици в БИАД. (Смях в залата). По-късно Дилов решава да се изкаже и под друго, световноизвестно име – това на Жан Клод Ван Дам. Белгийчето е в София и снима некъв евтин екшън, естсетвено е пратен в БИАД от Столична община и там уж се оглеждал да види Георги Илиев, та да се сбори с него…Реплика на бат’Жоро: Това да не му е кино…
МАРИЦА и СТРУМА
Собственик Степан Еремян
Най-солидните регионални вестници съответно в Пловдив и Благоевград. Печелят от сравнително висок тираж, прилична цена и много реклами от местни фирми. За съжаление, Еремян е влязъл в коалиция с местната власт и често изпълнява функциите на пощенска кутия и черен ПиАр специалист…Финансиран е навремето от Боян Петракиев – Барона с личен заем от 73 000 немски марки, които са върнати в двоен размер година и половина по-късно.
ВЕСТНИК „ШОК“
Собственик Георги Илиев (не покойния от ВИС)
Вестник ШОК е създаден от благоевградския хитряга Георги Илиев, който влиза в съдружие с бившия депутат от Евролевицата Коце Дилчев. Преди да се захване с издателска дейност, Георги Илиев с прякор Четника е зам.-главен редактор във вестник „Нощен труд“, но е уволнен със заповед на Тошко Тошев – Бор след измислено интервю с хърватския президент Франьо Туджман. Два месеца Георги Илиев – Четника работи като хамалин на Сточна гара и, „Братче, бех целия в брашно и се сетих за вестника-убиец“.
В първата година от съществуването си в. „ШОК“ публикува изцяло истински материали и заради това достига огромния тираж от 150 000. Историите са сензационни, но абсолютно достоверни и това е неоспорим факт. По-късно благоевградския симпатяга Илиев прекарва екс-депутатина Дилчев и в един прекрасен ден просто мести офиса на изданието и всички журналисти (комплексирани идиоти и недоебани лелки) на друго място. Коце Дилчев регистрира марката „Папарак“ и дава право на пловдивския хахо Алекс Стоилов да издава вестника. С течение на годините жълтата преса става все по-нагла и агресивна и с повод и без повод бичува вся и всьо. На съвестта на Георги Илиев – Четника ще лежат стотици лъжи, довели до разбиването на психиката на не един и двама. Легенда е, че псевдоинтелектуалката Домна Ганева пробва да се отрови след публикации в „ШОК“ за нея и съпругът й.
Показателна е и случката с Емил Димитров – преди три години тръгват слухове, че синът на факира Мити е на смъртно легло и Георги Илиев пуска огромно обявление на трета страница на „ШОК“ – ОЧАКВАЙТЕ КНИГАТА С ТАЙНИТЕ НА ЕМО. Пуска му и некролог. На следващия ден телефонът в редакцията звъни и се чува глас от Отвъдното – Емил Димитров. „Здрасти, Емо, ние сме ти фенове големи, кога ще ни дадеш интервю?“, наглее Четника на пияния певец…
Ето част от заглавията на „ШОК“ срещу Емил Димитров:
„Емил Димитров и Васко Кеца се били за балетист – Кралят крещял „Курво, върни ми гаджето“
„Три пъти шили ануса на Краля“
„Емо блудствал с внука си“
„Любовник на Емил Димитров проговори – синът му се чука по-добре от него!“
„Пияният Емил крещи по микрофона – протече ми носа и задника също“
„Емил Димитров: Пея и сера“
********
НЯМА,НЯМА адекватна журналистика в тая държава, и това си е! преди време в-к?! `новирар` почти успя да спретне международен скандал, публикувайки карикатури на кадафи, които без малко да скапят и без друго окаяното положение на сестричките в либия, след което същия вестник спретна мним терористичен акт, за да види как би реагирало мвр на истински такъв… помия. абсолютно официозна помия. какво повече да кажа, по дяволите?!
Хахахахах давай Маги
Нареди го добре!
Много ме кефят днешните купени и продадени псевдожурналистчета, които не само, че до голяма степен служат на мейнстрийма и на силните на деня а ме кефят именно заради смешната си дребнавост и жалки малки алчни душици.
Казали идиотите от СЗО примерно, че нещо е вредно и веднага такива псевдоспециалистчета надигат дългите си ушички и започват да копаят поредната дупка.
“Run rabbit run, dig that hole, forget the sun. And when at last the work is done, dont sit down, its time to dig another one”
Нали така? Свободата на словото и свободата на човека никога няма да умре. Наше собствено право е да бъдем каквито си искаме а не просто шибани гои служещи като пушечно месо за политическите игрички на тлъсти представители на световния „елит“.
Всичко напоследък ми е толкова смешно… цялото това подлизурство и кокошкарство на медиите… освен да се говори в новините за глупости, които не засягат хората може да се говори за много други неща. Вестниците и националната телевизия са особено виновни за моралната и интелектуална деградация на нацията и е срамота да се пишат такива глупости. Вместо да отхвърлят оковите на малките си натикани между четири стени умове и да погледнат нещата малко по-различно те… гнус ме е.
Гнус ме е от идиоти и безвкусни хора, които нямат собствено мнение а просто се продават на общото течение.
Vale.
Браво, Енея!
Няма какво да добавя, само казвам, че ми хареса и стоя зад думите ти! 
Браво и от мен! Много точно написано и добре казано. Мисля че ние всички трябва да се обединим срещу подобни изказвания от хора, които не са в час с действителността и които имат някакви проблеми със себе си.
Само така, блоговете на сапун! Какво са се разписали, и разпсували тия блогъри, а? От утре, не, от днес, всеки блогър да пуска химна по 3 пъти на ден и да пише оди за възхвала на произволен политик от управляващата коалиция. И всички да си напишат трите имена, ЕГН-то, адреса и номера на личната карта, най-отгоре на блога!
Браво, хареса ми какво си написала.
Ще е върхът на сладоледа, ако кажа, че ми се иска да кандидатсвам журналистика, нали? Всъщност искат фотография, но и журналистиката фигурира. Но честно казано май ще специализирам навън. Ясно ти е защо
Що да е върха на сладоледа )))
Докато се върнеш от втория си стаж при Ралица Василева, Тошо Тошев, Петьо Блъсков и хилядите незнайни и знайни медийни парцали ще са измрели.
Стискам палци да намериш подходящата школа ! Независима, обективна, уеб ориентирана и много честна с читателя.
Аз пак си мисля, че леко се преувеличава отново всичко. Повечето неща в тази „ститийка“, включително за влечугите са цитати и са си в кавички. Останалото е мнения относно форумите, не блоговете в интернет пространството. Само не ми казвайте, че във форумите ви харесва тона и отношението на всички потребители, защото аз пък от своя страна мога да споделя, че съм се попадала виртуално на доста от „влечугите“, за които се говори. И в момента, в който нещо не се одобри веднага се заговаря колко са зле бг-журналистите, колко са алчни и как трупат несметни богатства. Същото е като с футболистите и волейболистите, които докато печелят са българи-юнаци, а когато падат са „мани ги тия“.
Невена Маркова – журналист – „купени и продадени псевдожурналистчета, които не само, че до голяма степен служат на мейнстрийма и на силните на деня а ме кефят именно заради смешната си дребнавост и жалки малки алчни душици.“
Мила ми Невена
Не казвам, че сред вас журналистите няма и точни хора. Просто впечатлението ми е такова защото съм имал контакти с хора, които служат на подобни интереси и именно представляват част от средата на масмедиите.
Прощавай ако си се почувствала засегната заради думите ми. Нищо лично
„Вестниците и националната телевизия са особено виновни за моралната и интелектуална деградация на нацията и е срамота да се пишат такива глупости. Вместо да отхвърлят оковите на малките си натикани между четири стени умове и да погледнат нещата малко по-различно те… гнус ме е.
Гнус ме е от идиоти и безвкусни хора, които нямат собствено мнение а просто се продават на общото течение.“
Като човек „виновен за моралната и интелектуална деградация на нацията“ няма как да не се почувствам засегната. Нищо лично. Теб те е гнус, а на мен ми е омръзнало от гнусливи хора, които не казват и не правят нищо, за да променят действителността, но оплюват тези, които малко или много се опитват. Да, показват се и се пишат и глупости, които дразнят, но поне човек знае към кого да се обърне, ако има проблем и иска да бъде чут. В работата си съм отразявала вярно много глупавички събитийца, но също така съм помагала на доста прецакани хора, разказвайки тяхната история и съответно карайки властите да се поразмърдат малко. Ти по какъв начин си помогнал за моралната и интелектуална градация на нацията? Много е лесно да се винят медиите, само че се забравя, че те са за широк кръг от хора, т.е. старанието е да са достатъчно достъпни за средностатистическия българин. Също така все още не мога да схвана защо се смята, че журналистите печелят страаашни пари от едно материалче. Не съм забелязала нито един от колегите ми да се е сдобил с лъскав автомобил, яхта и басейн в задния двор. Също така забелязвам, че много от хората пропускат кавичките. Т.е. гледат даден цитат и съответно избухват с изречението колко са тъпи журналистите, без изобщо да си дадат сметка, че журналистите цитират, а не изказват мнението си. Често се пропуска и факта, че българските журналисти, за разлика от своите колеги в чужбина трябва да разбират от всичко. В чужбина ако има дело в съда ще изпратят там репортера си, който се занимава само и единствено със съдебни дела. Тук на един журналист му се налага да разбира от всичко. Да, не сме дорасли все още, но за да се достигне нивото на останалите мисля, че не трябва да порасте първо журналистиката. Също така мисля, че сме достатъчно в помощ и полза, за да си позволявате такива глобални обиди, защото много от нещата, които ви вълнуват, срещу които протестирате, които ви засягат, като жители на тази страна сте ги чули/прочели/гледали/ именно благодарение на тези, срещу които роптаете.
Благодаря за вниманието.
Много правилно, напълно съм съгласна. А на г-н Зюмбюлев да му кажем да чете, преди да пише злобни статии!
До автора на постингите за вестниците, за Зюмбюлев или не знам още за кого. Има ли тема по която да не наплюеш някого? и има ли поне една тема, по която да кажеш нещо аргументирано. То е лесно да кажеш, че Дилов е фъффльо а Блъсков е вестникарски грандоман. Какво ме боли, че е така? Да не са дошли вкъщи да ми откраднат нещо? Да не са ме напсували на улицата? Като знаеш толкова – кажи от къде са им парите, и какво те бъркат толкова всички дето си ги омаскарил – не ти дадоха на тебе ли, какво ли…
Пасувам пред тази демонстрация на хуманизъм, интелект и задълбоченост на характера.
Коментиращият е успял да покаже самата есенция на темите, вълнуващи едно и двуклетъчните организми „как мен ме интересува“, „мен засяга ли ме“ и „ама защо да ми пука“.
Ами не си длъжен да те интересува, да ти пука или изобщо да се интересуваш от друг, освен от себе си. Ако не си успял да разбереш какъв аджеба ми е проблема с г-н Зюмбюлев, не мога да ти помогна.
Това тук не е благотворителен фонд „да наваксаме първите седем години“.
Ако за теб парите и личната засегнатост са най-важни в една ситуация… лошо за теб. Или за евентуалните ти деца.
И да, сигурно се намират и публикации, в които не съм подразнена от клюки, обиди, директни клевети и погазване на елементарната етика от хора, които твърдят, че изказват обективните факти.
Препоръчвам ти да ги намериш с малкия хикс в горния десен ъгъл на страницата.