Кутията за всичко

Мисля, че подобна фраза имаше и Дъглас Адамс в своя “Пътеводител”- “Никога не съм разбирал Четвъртъците”.

Аз пък не разбирам Понеделниците. Особено не разбрах този Понеделник, но може би беше от недоспиването през последните три дни. Или от нерви за изпита (който се пада на 17), или от кофти пътуването с влака и в двете посоки. Или че видях някой, който не очаквах (не исках??) да видя. Или защото ми се влачи опашката и ми растат люспите наобратно и съм зелено? (всъщност съм червена, изгоряла на ключе и твърдо убедена, че нещо не е наред със слънцето!) Или-та, достатъчно.

Джулайът беше … интересен, това мога да кажа със сигурност. Пристигнахме в ранни зори, след като делихме купе с някакви сърби, една репортерка (на която й личеше от два километра, че е от Нова), в другото купе кибичеха Ганелон, Силмарил, Борис и ъъъъъъ…? В купето накрая бяхме 10 души, защото със сърбите проведохме вълнуващ спор на тема. Ние: “Привет пичове, извинете, но тез места са запазени.” Те: “Ама на нас ни казаха да седнем където и да е.” Ние: “Това е чудесно, обаче точно тези две са наши, ще може ли, моля да се мръднете малко, да седнем?” Те: “Ама няма значение от номерацията”, Ние: “Според билетите ни има.” Спорът продължи в този дух, накрая един (който се оказа българин) стана от моето място и седнахме двама на куп, на моето място. Като цяло вечерта не започна твърде добре. И все пак, можеше много по-зле, нали?

Пристигнахме, посрещнаха ни на гарата. И а и у, голяма радост, голямо чудо. Кратка зкуска и после у Нев и Ланса. После поръчана пица (вкусно), след което кратък тур из Варна. Видях къде работи Жужа (има пеперуди, + че адресът е на Мачу Пикчу у задния двор). Хубаво местенце и си имам нова прическа (уии)
Бродим по плажа. Аз, Нев и Данделион. Разполагаме се до заведението Red Rock, а някакво куче реши, че сме там, за да си играе с нас, да ми ляга по кърпата, да ни рие с пясък и тнт. Нев снимаше, смееше се, а до нас се готвеха да разбият вечерта ПИФ и Черно фередже. Влачеха се дърва за кладите, изобщо, здраво ентусиазъм. Един по един се появиха и другите. Компанията беше странно семпла. Всичко живо се беше изселило в Каварна на Manowar. Чудя се дали беше по-приятно така, защото всички бяхме на едно място или липсваха китаристите и алкохолизираните елементи. Май само Ганелон успя да се отбележи Към 12 запалихме огъня, ПИФ пяха, после и Черно Фередже започнаха. Те се раздадоха докрай, мисля, че успяха да изпеят абсолютно всичките си песни. Последните няколко песни вокалистката ги изпя в една голяяяяма прозявка.

Изгревът беше красив, пищен, оранжев и… страхотен. Заслужаваше си. И будуването и всичко свързано с пътуването. Подлия така и не дойде. Хурин също. За сметка на това имаше една огромнейша клада. А July morning така и не се чу. Мрън.
Събрахме багажа. Закусихме и бегом на плаж.

Има нещо не-наред в това слънце. Просто е абсурд. За четири часа (между десет и два) със слънцезащитен фактор 30, станах на препечена филийка. Въх. Поспахме малко, поплискахме се. А водата беше чиста, пясъкът също… все едно не е Варна. Следобед дремахме, папахме сладолед, дремахме. После се метнахме на влака и обратно насам. Като се изключи краткия, но неприятен спор с някакъв неприятен представител на ромскотото съсловие, който нареди да му направим място. Нищо против ромите, но точно този ми идеше да го изритам през вратата. И задължителната врякаща многознаеща лелка. Но репликата “аз петнайсет години пътувам прав по влаковете” почти ме разсмя. Ми като не се сещаш да си запазиш място, аман!! Кретен.

Но въпреки всичко, беше чудесно и страхотно и искам пак догодина *гуш*

E.