На планина, като на планина

Голям тъгъдък ми се събра напоследък. Ден-ден на Дамата, после гости на Марияна и яйца (с подправки), после… после ни в клин, ни в ръкав на планина.
От, “аз …. имам да уча”, до “аз… идвам” за четири минути и половина. Нов личен рекорд *изчервено и се срамува… мъничко*.
Горещо… думата, която ми се върти в главата е горещо. Водаааааа. Общо взето цялото раходка премина под това мото. Тръгнахме от Горубляне. Ама не било Горубляне, било Дружба. И към Панчарево. Ама не било Панчарево, било Бистрица. Ама не било от тук, а оттам. Въх, че сме координирани и ориентирани, и още куп други работи. Бе страшни сме
Всичко чудесно, ама понеже сме голяма работа и ще минаваме напряко. А резултатът. Еммм, ето ви го резултата.-> цък!
Джвакащи потеглихме нататък (макар че аз минах на тънко.), най-грубиянски ни изгониха от една ужасно трвиста ливада, защото била “частен имот”… ние щяхме да им свием детелинките, нали разбирате. Бе… простаци. Бродим… мокри, кални, кискащи се като идиоти.
И накрая измолихме пред един магазин да се измием с пръскачката. И мокри (но поне не кални), продължихме пеша към София. Сигурно навъртяхме 5, 6 км само с моткането Поздрави.