За изневярата и принципите
Тишо подхвана темата за изневярата. И съмнението надигна грозната си глава. Не можах да се стърпя просто. Не можах да премълча и да подмина.
За изневярата. И за принципите.
Темата е абсурдно дълга, на практика е неизчерпаема. Хиляди по-интелигентни (и по-глупави също) хора са си блъскали главата над тази тема. Написани са километри книги, поеми, стихове, песни… каквто се сетите. Изобщо, не съм първата, не съм и последната. Сигурно някой друг е казал гледната ми точка преди това, със сигурност някой друг ще ме повтори. But who cares?
Да отпочнем от принципите. Всеки си има принципи. Аз също. Например: “Никога не ползвай чужди лични проблеми за своя изгода”, “Никога не използвай хората”, “никога не се подигравай на нещастието”, както и още много общовалидни подобни, които се водят, че са част от морала ни. Но както наскоро говорех с един приятел - всеки си има личен кодекс. Неща, които може да са, а може и да са извън Общия Морален Кодекс, които се отнасят строго до него, спрямо които живее и които не нарушава, които е изградил само за себе си и спрямо които гледа света.
Има принципи и принципи. Има такива, в които буквално си научен да вярваш. Например: “Бъди скромен”, “Саможертвата е хубаво нещо”, “Залудо работи, за лудо не стой”, “Няма зли хора”, “Всеки заслужава втори шанс”, “Егоизмът не е хубаво нещо” и прочие. Много промиват мозъка, а още повече хора не се замислят над тези неща и живеят спроед тези принципи, без да са ги взели като съзнателно решение. Т.е. това не е техен личен избор, то е наложено отгоре (Общество, Семейство и пр.) . Което е НЕПРАВИЛНО.
Принципи номер 2. Вече ги описах. Личния кодекс. Той търпи промени и развитие, докато се трупа съзнателен социален опит. Те са ХУБАВО нещо. Защо? Защото дори да са погрешни или не, те са личен, съзнателен избор. А за съзнателния избор ми знаете мнението, както тези, дето само ме четете, така и тези, дето ме знаете на живо. 
Обаче, много често чувам весели реплики. “Аз никога няма да направя еди-какво-си”, от устата на човек, който никога не се е сблъсквал с дадена ситуация. Чакай бе мойто момиче. Ти кога си попадала в такава ситуасция, че така убедено ми говориш? Гледала си на филм? Слушала си по радиото? Чела си на книжка? Слушала си преразказ на приятел/ка? Ихх, много обичам такива. Крайните. “Аз винаги, аз никога.” И накрая какво? Като се зареч1еш, направо се абонираш да стане нещо, та да се убедиш тъй ли е или не е тъй. И какво? Който много плямпа, после се черви за силни думи, без да знае. Човек разбира как ще постъпи в дадена ситуция, като му дойде до главата. Една позната казваше, че ще направи абосрт, ако забременее, преди да е завършила с ученето. Да, ама не. Забременя и си роди като пич. Сега е малко поизнервена, но адски щастлива… Друга позната ми разправяше как няма да се омъжи преди 25тата си годишнина. Омъжи се миналата година на 22. Случаите са достатъчно. Крайните отношения просто не вършат в работа.
Само че те не вършат работа в някои точно определени зони. А именно там, където са набъркани човешки взаимоотношения. И по-точно чувства. “Обича ме, не ме обича, иска ме, не ме иска” и тнт. Знаете целия калейдоскоп. Човекът е една много сложна система, изпълнена от комплекси, надежди, страхове, мечти, съзнателно и подсъзнателно. И всичко това се омешва по един твърде любопитен начин. За да ни даде накрая плод - човешки взаимоотношения.
И лека, полека стигаме до? Стигаме до ревността. Аххх, тази щипка пипер във всяка връзка, тази гнила ябълка в коша, тази… нямам идея за повече аналогии, но мисля хванахте идеята.
Където има ревност, има и изневяра, нали? Нали? “След като има съмнение, трябва да има причина за съмнението” Или някава друга подобна дивотия.
Цялата идея около проблема е, че представата за изневяра на всеки е различна, на някои им е твърде размита по ръбовете, други са твърде крайни и отчетливи, като с нож отрязани. Например - за една приятелка изневяра е само, ако емоционалната близост, която има с половинката си, вече я намира само в друг. Секса е просто еск, нищо повече, физическо натоварване и това е. Когато вече като чуе някоя шега, се сеща да я каже на другия. Като се справи с нещо, звъни да му се похвали на него… а на половинката… огризки. За нея това е изневяра. За един приятел пък изневяра е сексът. Емоционалните взаимоотношения не играят. Физическото е първо. Да и емоционалните, но първо физическите отношения. Те то ви двете крайности. А има милиони друго отенъци, полутонове и разминавания.
Цялата идея е, че човек го е страх. Да започне нещо… да го завърши. Както казах рпеди време, другото е просто инерция. Както и да си признае. “Не знам какво ще направя, ще го мисля като стане”. Повечето хора имат нуждата да са сигурни. Слагат живота по рафтчета. Имат нужда от сигурност. И затова си измислят крайностите и неприложените принципи. За да не ги е страх. А това не върши работа. Няма как. Има принципи и принципи. И вторите е по-важно човек разумно да подхожда. Защото принципите са важни, но щастието е по-важно. Никой няма да пише оценка за саможертва. Не, никой дори няма да разбере или ако разбере, ще вдигне вежда и ще поклати глава “това пък защо?” Важното е да се помисли: “правя ли се така щастлив?” , “правя ли хората около себе си щастливи?”, “заслужава ли си, но наистина?”. Или както казвам аз, никога не правете нещо, за което да съжалявате. Няма как да върнете времето назад, а спомените и грешките се трупат. Не лъжете себе си. Не наранявайте близките си. Това е всичко, което мога да кажа. Всичко останало са просто празни приказки и разтягане на локуми.
Поздрави.
Хайде, честита 3та част
определено.
но има развитие…
Радвам се, че макар и косвено съм успял да провокирам този монолог. Изневярата е много кофти нещо. И то предимно за човека, който изневерява. Защото не знам за ревността, ама като се появи Вината, става лошо. А човек от собствената си съвест няма къде да избяга. Ready or not, here I come му шепне тя и го яде докато не го съсипе психически.
Малко трябва да се мисли, преди да се действа. Страхът може да е полезен за оцеляането на индивида, въпреки че аз съм адвокат на живота без страх и без вина. Щото ако се товариш с всички тези отрицателни емоции, ти сам си слагаш камък на гърба и после цял живот си го влачиш, а другите настина повдигат вежди и се чудят “тва пък защо”. Обаче без страх и без вина можеш да живееш само ако си чист пред съвестта си.
Направила си доста точна психологическа дисекция на страха, еваларка. Препоръчвам ти Фриц Риман и неговите “Основни форми на страх” - лесно смилаемо четиво за непрофесионалисти и любители на психологията. От тази книга разбрах, че да се страхуваш всъщност е нормално и полезно и, че всеки се страхува, въпреки че има вреден и ненужен страх (като параноята) и полезен страх (като инстинкта за самосъхранение).
Но да се върнем на изневярата. Отпрвната ми гледна точка към този болезнен за почти всеки човек въпрос беше, че няма нищо нередно в това хората да изживявяват своята полигамна същност, стига да не го правят под формата лицемерна лъжа и предателство, защото изневярата е именно това - предатеслтво спрямо Любовта, а който предава любовта си плаща скъпо за това.
Относно принципите - ами нормално е едно момиченце на 20+ да обявява разни неща, които никога няма да изпълни, при все, че жените обичат да си променят мнението по няколко пъти на ден, какво да говорим за няколко поредни години…
Това съвсем не се отанся за един навлизащ в зрялата фаза на живота си мъж, оставил доста негативен опит зад гърба си. Твърдите принципи (или личният кодекс, както го наричаш ти - много добро определиение, комплименти) могат да се формират от случайни хрумвания на база моменто настроение, но могат и да са “писани с кръв” правила, подобно на военните устави.
To make the long story short - ако си сериозно обвързан с един човек, но ти се иска да си с друг, смянай кораба и опъвай платната. Болката ще бъде незибежна. И за двамата. Но това е единственият достоен начин. Другото са измекярски работи - секс за една нощ с колежката, примерно. Ами че по-хубаво иди на проститутка, като толкова не можеш да си държиш оная работа в гащите и щом задължително трябва да я вадиш всеки път, когато се напиеш и до теб има представител на другия пол. Няма безопасна изневяра. Ако се скатаваш и игареш двойни игрички, значи или се опитваш да манипулираш, или си голям страхливец по душа във вредния смисъл на думата.
Понякога се питам, докато съзнателно мамят друго интелигентно човешко същество, как така някои хора си мислят, че ще им се размине, а? Щото обикновено не им се разминава. Вервайте ми. И не защото бившите им гаджета са все скорпиони. Не им се разминава, защото така е устроен светът - крепи го вечният, неумолим баланс. Махалото на живота. Ако го засилиш прекалено силно в едната посока, за известно време може и да се почувстваш спокоен и сигурен, но когато то рано или късно се върне, ще те омете от сцената със скоростта, с която си го засилил. Абе, “Справедливост за всички”. Казах.
малее, тишоооо! недей с тия скорпиони! сега разбирам
а книгата “основни форми на страх” я препоръчвам горещо и аз. тя трябва да се изучава, не просто да се чете.
почерненото последно правило на енея е баш! бих заменила “не лъжи себе си” с ” не наранявай себе си”, което е някак по-общо и обхваща и “не лъжи”
тише, абе не мисля, че голямото количество негативен опит непременно ни прави по-зрели. по-важно е осмислянето на опита и приложението на изводите. има и бая мъдри млади хора, дето успяват да осмислят някои неща без да е нужно да се опарят лично, а има и хора, които с десетилетия повтарят едни и същи болезнени модели.
Въпрос : Изневярата - какво е ценност , качество , морална доктрина ?
Втори въпрос : За какво не-допускаме/допускаме изневяра /от нас от друг/ ?
За какво приказваме за изневярата?
Ако е минал вече живота и с чисто сърце и душа мога да кажа да АЗ бях верен на един/една през всичкото това време /става дума за даден период от време не за всичките ТИ години/ тогава това ще е така. Това ще е бил твоя принцип и ще си си го отстоял.
До тогава няма смисъл от приказки , а от дела и не пред друг , а пред себе си
Защото приказките са хубави , но делата са едни и те показват човека. Стига да не е лицемерна личността /тогава е трудно да се види истината , но това е друг въпрос/.
А сега мога да приказва всеки всичко , а по - късно да си ходи с два/три и т.н.
Не казвам истината , обобщавам моето виждане по въпроса.
Някой ли открадна сърцето ти,
което плачеше нощем на сън
увяхна нещо вътре в тебе,
непоглеждаш дори на вън.
Ще оставиш ли това,
за което си мечтал
и с години си се борил
път, по който си вървял?
Припев:
а-а Някой ден сърцето
ще поиска това,
което ти си му отнемал,
без дори да си разбрал.
о-о Някой ден сърцето
ще те съди за това,
затова че много си го лъгал
Никога не казвай да,
когато чувствата ги няма в теб
когато ровиш свойта самота
пак се луташ за кой ли път
уморен от своя бяг
продължаваш се на там
вътре някъде дълбоко в тебе.
И винаги оставаш сам.
Милена - Истина
Това е песента която много пъти съм слушал и ще слушам. За мен казва много неща. За ВАС незнам .
А за по горното казано от мен ще добавя , все още не съм живял достатъчно да кажа нещо конкретно имам си моите виждания и се надявам да ги спазя , но ако се засечем с някой сега четящите тази статия и тези коментари пред св. Петър мога да му отговоря. Стига толкова от мен.
Да обощя както го разбрах аз: изневяра е когато вече допуснеш трети толкова близо до себе си, колкото и любимия. Условието е да се страхуваш да му признаеш, че вече не те удовлетворява напълно и търсиш алтернативни източници на физическо и емоционално удоволствие.
Кофти е да те залъгват така.
Трети, а защо не и десети? Ами да допуснем десет хиляди в душата си можем ли? Човешкото сърце може да събере само Една голяма любов, според мен. Повече едва ли може да издържи….
Неуловима го е казала толкова точно, че няма повече накъде. Точно това е изневярата. И ситуацията някой вече да не е чак толкова най, колкото преди 3 години, да речем, подплътена със страха да се говори спокойно за това и презумпцията, че трябва да е само един, завинаги, единствен, нине и присно и во веки веков(!), прави разрухата пълна. И за този, който е обект на “изневярата” и за “изневеряващия”.
Тишо, всеки иска сигурност, но няма право да обвинява за собствената си несигурност някой друг.
Basi, tolkowa gluposti nakup otdawna ne bqh 4ela
абе не са съвсем глупости
я понее съм проз, моем да каем само едно: всяка изневяра си има причина. поводът идва по-късно.
и от страната на дъртия пръч да попитам: а какво е изневярата?
и - ако се решиш да нарушиш стереотипа си - това изневяра ли е? (не говоря саво за жени/мъже, имам предвид всичко - коли, литература, музика, вярвания, идеи, принципи, мода (хахахааа)….
“Не лъжете себе си. Не наранявайте близките си.”
:):)
Нямам какво повече да добавя! Браво!
Ами за неродения петко, когато още нищо не е станало а ти вече си прояден от ревност. Не води ли това до реалното случване на нещата? Каква е тази човешка черта, да мисли за партньора като за собственост, не като за отделен инидивид ,а като за част от собствения си персонаж.